Разговорник

bg При лекаря   »   kn ವೈದ್ಯರ ಬಳಿ

57 [петдесет и седем]

При лекаря

При лекаря

೫೭ [ಐವತ್ತೇಳು]

57 [Aivattēḷu]

ವೈದ್ಯರ ಬಳಿ

vaidyara baḷi.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Аз имам час при лекаря. ನನಗ-----್------ -----ನಿ-ದಿ-ಾಗ--ೆ ನ__ ವೈ_____ ಭೇ_ ನಿ_____ ನ-ಗ- ವ-ದ-ಯ-ೊ-ನ- ಭ-ಟ- ನ-ಗ-ಿ-ಾ-ಿ-ೆ -------------------------------- ನನಗೆ ವೈದ್ಯರೊಡನೆ ಭೇಟಿ ನಿಗದಿಯಾಗಿದೆ 0
Na-a-e-vai-y--oḍ--e b---i-n-g-d-y---de N_____ v___________ b____ n___________ N-n-g- v-i-y-r-ḍ-n- b-ē-i n-g-d-y-g-d- -------------------------------------- Nanage vaidyaroḍane bhēṭi nigadiyāgide
Имам час за 10. ನಾನು--ೈ-್---್ನು------ ---ೆಗೆ---ಟ--ಮ----್-ೇ-ೆ. ನಾ_ ವೈ_____ ಹ__ ಗಂ__ ಭೇ_ ಮಾ_____ ನ-ನ- ವ-ದ-ಯ-ನ-ನ- ಹ-್-ು ಗ-ಟ-ಗ- ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. --------------------------------------------- ನಾನು ವೈದ್ಯರನ್ನು ಹತ್ತು ಗಂಟೆಗೆ ಭೇಟಿ ಮಾಡುತ್ತೇನೆ. 0
nānu -a-d---a-nu hatt- g-ṇṭe-e-b-ēṭ--māḍut-ēn-. n___ v__________ h____ g______ b____ m_________ n-n- v-i-y-r-n-u h-t-u g-ṇ-e-e b-ē-i m-ḍ-t-ē-e- ----------------------------------------------- nānu vaidyarannu hattu gaṇṭege bhēṭi māḍuttēne.
Как се казвате? ನ-ಮ----ೆಸ-ೇ--? ನಿ__ ಹೆ____ ನ-ಮ-ಮ ಹ-ಸ-ೇ-ು- -------------- ನಿಮ್ಮ ಹೆಸರೇನು? 0
Ni-'-a------ēnu? N_____ h________ N-m-m- h-s-r-n-? ---------------- Nim'ma hesarēnu?
Моля, седнете в чакалнята. ದ-ವ----ು --ರೀಕ-ಷ-----ಣ-ಯಲ್ಲಿ --ಳಿತುಕೊ----. ದ____ ನಿ____ ಕೋ____ ಕು______ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ನ-ರ-ಕ-ಷ-ಾ ಕ-ಣ-ಯ-್-ಿ ಕ-ಳ-ತ-ಕ-ಳ-ಳ-. ------------------------------------------ ದಯವಿಟ್ಟು ನಿರೀಕ್ಷಣಾ ಕೋಣೆಯಲ್ಲಿ ಕುಳಿತುಕೊಳ್ಳಿ. 0
D-y-vi----n-rī--aṇ--k--eya----kuḷituko-ḷi. D________ n________ k________ k___________ D-y-v-ṭ-u n-r-k-a-ā k-ṇ-y-l-i k-ḷ-t-k-ḷ-i- ------------------------------------------ Dayaviṭṭu nirīkṣaṇā kōṇeyalli kuḷitukoḷḷi.
Лекарят ще дойде веднага. ವ--್--- ಇಷ್-ರ-್---ಬರುತ-ತಾರ-. ವೈ___ ಇ_____ ಬ_____ ವ-ದ-ಯ-ು ಇ-್-ರ-್-ೇ ಬ-ು-್-ಾ-ೆ- ---------------------------- ವೈದ್ಯರು ಇಷ್ಟರಲ್ಲೇ ಬರುತ್ತಾರೆ. 0
Va--ya-u-i-ṭa-a-l- --ru-t--e. V_______ i________ b_________ V-i-y-r- i-ṭ-r-l-ē b-r-t-ā-e- ----------------------------- Vaidyaru iṣṭarallē baruttāre.
Къде сте застрахован / застрахована? ನ--ು ಎಲ್-ಿ--ಿ-ೆ -ಾ-ಿ-ಿದ್---ಿ? ನೀ_ ಎ__ ವಿ_ ಮಾ______ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ ವ-ಮ- ಮ-ಡ-ಸ-ದ-ದ-ರ-? ----------------------------- ನೀವು ಎಲ್ಲಿ ವಿಮೆ ಮಾಡಿಸಿದ್ದೀರಿ? 0
N----el-i v--- -ā--s-dd-r-? N___ e___ v___ m___________ N-v- e-l- v-m- m-ḍ-s-d-ī-i- --------------------------- Nīvu elli vime māḍisiddīri?
Какво мога да направя за Вас? ನನ್---- --ಮಗೆ--ನು--ಹ-- -ಗಬ-ುದ-? ನ___ ನಿ__ ಏ_ ಸ__ ಆ_____ ನ-್-ಿ-ದ ನ-ಮ-ೆ ಏ-ು ಸ-ಾ- ಆ-ಬ-ು-ು- ------------------------------- ನನ್ನಿಂದ ನಿಮಗೆ ಏನು ಸಹಾಯ ಆಗಬಹುದು? 0
Nanninda -im--- --- --hā-a-ā-abah---? N_______ n_____ ē__ s_____ ā_________ N-n-i-d- n-m-g- ē-u s-h-y- ā-a-a-u-u- ------------------------------------- Nanninda nimage ēnu sahāya āgabahudu?
Имате ли болки? ನಿಮ-ೆ---ವು ---ಯೆ? ನಿ__ ನೋ_ ಇ___ ನ-ಮ-ೆ ನ-ವ- ಇ-ೆ-ೆ- ----------------- ನಿಮಗೆ ನೋವು ಇದೆಯೆ? 0
N---ge---vu -d---? N_____ n___ i_____ N-m-g- n-v- i-e-e- ------------------ Nimage nōvu ideye?
Къде Ви боли? ಎ---ಿ ನೋ-- ಇ-ೆ? ಎ__ ನೋ_ ಇ__ ಎ-್-ಿ ನ-ವ- ಇ-ೆ- --------------- ಎಲ್ಲಿ ನೋವು ಇದೆ? 0
E-li--ōvu i--? E___ n___ i___ E-l- n-v- i-e- -------------- Elli nōvu ide?
Постоянно ме боли гърбът. ನನಗ----- -ೆನ------- ಇ--ತ---ೆ. ನ__ ಸ_ ಬೆ____ ಇ_____ ನ-ಗ- ಸ-ಾ ಬ-ನ-ನ-ನ-ವ- ಇ-ು-್-ದ-. ----------------------------- ನನಗೆ ಸದಾ ಬೆನ್ನುನೋವು ಇರುತ್ತದೆ. 0
Na-a------- bennu-ōv- -r---a-e. N_____ s___ b________ i________ N-n-g- s-d- b-n-u-ō-u i-u-t-d-. ------------------------------- Nanage sadā bennunōvu iruttade.
Често имам главоболие. ನನ-ೆ ಅನ-- ---- ತಲೆ --ವು------ತ--. ನ__ ಅ__ ಬಾ_ ತ_ ನೋ_ ಬ_____ ನ-ಗ- ಅ-ೇ- ಬ-ರ- ತ-ೆ ನ-ವ- ಬ-ು-್-ದ-. --------------------------------- ನನಗೆ ಅನೇಕ ಬಾರಿ ತಲೆ ನೋವು ಬರುತ್ತದೆ. 0
Na-a-e ---ka bār----l- n--- ----ttade. N_____ a____ b___ t___ n___ b_________ N-n-g- a-ē-a b-r- t-l- n-v- b-r-t-a-e- -------------------------------------- Nanage anēka bāri tale nōvu baruttade.
Понякога ме боли коремът. ನನಗೆ ಕೆಲವ- -ಾ-ಿ----್ಟೆ--ೋವು -ರು--ತ--. ನ__ ಕೆ__ ಬಾ_ ಹೊ__ ನೋ_ ಬ_____ ನ-ಗ- ಕ-ಲ-ು ಬ-ರ- ಹ-ಟ-ಟ- ನ-ವ- ಬ-ು-್-ದ-. ------------------------------------- ನನಗೆ ಕೆಲವು ಬಾರಿ ಹೊಟ್ಟೆ ನೋವು ಬರುತ್ತದೆ. 0
N-n----k-l-v--------o-ṭ---ōvu-b-----ade. N_____ k_____ b___ h____ n___ b_________ N-n-g- k-l-v- b-r- h-ṭ-e n-v- b-r-t-a-e- ---------------------------------------- Nanage kelavu bāri hoṭṭe nōvu baruttade.
Съблечете се до кръста, моля! ದಯವಿ-್ಟು-ನಿಮ----ೇ----ಯನ-ನು ಬ-ಚ್ಚ---! ದ____ ನಿ__ ಮೇ_____ ಬಿ____ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ನ-ಮ-ಮ ಮ-ಲ-ಗ-ಯ-್-ು ಬ-ಚ-ಚ-ರ-! ------------------------------------ ದಯವಿಟ್ಟು ನಿಮ್ಮ ಮೇಲಂಗಿಯನ್ನು ಬಿಚ್ಚಿರಿ! 0
Da-av-ṭ-u--im'-a---laṅg-y-n---bicc---! D________ n_____ m___________ b_______ D-y-v-ṭ-u n-m-m- m-l-ṅ-i-a-n- b-c-i-i- -------------------------------------- Dayaviṭṭu nim'ma mēlaṅgiyannu bicciri!
Легнете на кушетката, моля! ದ--ಿ---- -ಾಸ---ಯ---ಲೆ-ಮಲ---ೊ-್-ಿ. ದ____ ಹಾ___ ಮೇ_ ಮ______ ದ-ವ-ಟ-ಟ- ಹ-ಸ-ಗ-ಯ ಮ-ಲ- ಮ-ಗ-ಕ-ಳ-ಳ-. --------------------------------- ದಯವಿಟ್ಟು ಹಾಸಿಗೆಯ ಮೇಲೆ ಮಲಗಿಕೊಳ್ಳಿ. 0
D-y-viṭṭu-h-s----a -ēle -al-gi-oḷḷi. D________ h_______ m___ m___________ D-y-v-ṭ-u h-s-g-y- m-l- m-l-g-k-ḷ-i- ------------------------------------ Dayaviṭṭu hāsigeya mēle malagikoḷḷi.
Кръвното налягане е нормално. ರ--ತದ-ಒತ್ತ----ಿ--ಗಿದೆ. ರ___ ಒ___ ಸ_____ ರ-್-ದ ಒ-್-ಡ ಸ-ಿ-ಾ-ಿ-ೆ- ---------------------- ರಕ್ತದ ಒತ್ತಡ ಸರಿಯಾಗಿದೆ. 0
Ra-t--- ot-aḍa--ariyāgi--. R______ o_____ s__________ R-k-a-a o-t-ḍ- s-r-y-g-d-. -------------------------- Raktada ottaḍa sariyāgide.
Ще Ви направя инжекция. ನಾನ- -ಿ--ೆ----ು---ಚ್-ು -ದ--ು ಕೊಡ--್----. ನಾ_ ನಿ__ ಒಂ_ ಚು__ ಮ__ ಕೊ_____ ನ-ನ- ನ-ಮ-ೆ ಒ-ದ- ಚ-ಚ-ಚ- ಮ-್-ು ಕ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. ---------------------------------------- ನಾನು ನಿಮಗೆ ಒಂದು ಚುಚ್ಚು ಮದ್ದು ಕೊಡುತ್ತೇನೆ. 0
N-nu n-m-g- o--- c---u m-ddu koḍ--t-n-. N___ n_____ o___ c____ m____ k_________ N-n- n-m-g- o-d- c-c-u m-d-u k-ḍ-t-ē-e- --------------------------------------- Nānu nimage ondu cuccu maddu koḍuttēne.
Ще Ви дам таблетки. ನ--ು-ನ-ಮ-ೆ--ೆ-ವು --------ನ----ಕೊಡುತ----ೆ. ನಾ_ ನಿ__ ಕೆ__ ಗು______ ಕೊ_____ ನ-ನ- ನ-ಮ-ೆ ಕ-ಲ-ು ಗ-ಳ-ಗ-ಗ-ನ-ನ- ಕ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. ----------------------------------------- ನಾನು ನಿಮಗೆ ಕೆಲವು ಗುಳಿಗೆಗಳನ್ನು ಕೊಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu--i---e---l-v- g-ḷ---g---n-- -oḍu-tē-e. N___ n_____ k_____ g____________ k_________ N-n- n-m-g- k-l-v- g-ḷ-g-g-ḷ-n-u k-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------------- Nānu nimage kelavu guḷigegaḷannu koḍuttēne.
Ще Ви напиша рецепта. ನ--ು ನ--ಗೆ ಔ-ಧ- ---ಡಿಗ-ಗಿ ಒ-ದು----ದ ಚ-ಟ- ಬರೆದು-ಕ--ುತ-ತ---. ನಾ_ ನಿ__ ಔ___ ಅಂ____ ಒಂ_ ಔ___ ಚೀ_ ಬ__ ಕೊ_____ ನ-ನ- ನ-ಮ-ೆ ಔ-ಧ- ಅ-ಗ-ಿ-ಾ-ಿ ಒ-ದ- ಔ-ಧ- ಚ-ಟ- ಬ-ೆ-ು ಕ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. ---------------------------------------------------------- ನಾನು ನಿಮಗೆ ಔಷಧದ ಅಂಗಡಿಗಾಗಿ ಒಂದು ಔಷಧದ ಚೀಟಿ ಬರೆದು ಕೊಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-- n-m--- -u-----da -ṅg--ig-gi---du---ṣ-dha-a -īṭ--bare-u k-ḍut---e. N___ n_____ a________ a_________ o___ a________ c___ b_____ k_________ N-n- n-m-g- a-ṣ-d-a-a a-g-ḍ-g-g- o-d- a-ṣ-d-a-a c-ṭ- b-r-d- k-ḍ-t-ē-e- ---------------------------------------------------------------------- Nānu nimage auṣadhada aṅgaḍigāgi ondu auṣadhada cīṭi baredu koḍuttēne.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Дълги думи, кратки думи

Дължината на една дума зависи от нейното информативно съдържание. Това е доказано от едно американско изследване. Изследователите направили оценка на думите от десет европейски езика. Това било постигнато с помощта на компютър. Компютърът анализирал различните думи с програма. В този процес тя използвала формула, за да изчисли информативното им съдържание. Резултатите били красноречиви. Колкото по-кратка е една дума, толкова по-малко информация предава. Интересното е, че ние използваме кратките думи по-често от дългите думи. Причината за това може да се крие в ефективността на речта. Когато говорим, ние се концентрираме върху най-важното нещо. Ето защо, думите без много информация не трябва да бъдат прекалено дълги. Това гарантира, че не хабим твърде много време за маловажни неща. Съотношението между дължината и съдържанието има и друго предимство. То гарантира, че информативното съдържание винаги остава едно и също. Така да се каже, ние винаги казваме едно и също количество за определен период от време. Например, можем да използваме няколко дълги думи. Но ние също така можем да използвате и множество кратки думи. Няма значение какво ще решим: информационното съдържание остава същото. В резултат на това, нашата реч има постоянен ритъм. Това помага на слушателите по-лесно да ни следват. Ако количеството информация непрекъснато варира, би било трудно. Нашите слушатели не биха могли да се адаптират добре към речта ни. По този начин би се затруднило разбирането. Онзи, който търси най-голям шанс да бъде разбран трябва да използва кратки думи. Тъй като кратките думи се схващат по-добре от дългите. Следователно, важи принципа: Keep It Short and Simple! Накратко: KISS !