Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   kn ಪ್ರಶ್ನೆಗಳು - ಭೂತಕಾಲ ೩

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

೮೬ [ಎಂಬತ್ತ ಆರು]

86 [Embatta āru]

ಪ್ರಶ್ನೆಗಳು - ಭೂತಕಾಲ ೩

[praśnegaḷu- bhūtakāla 3.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ನ--- -ಾ- ಟ- ಧರ-ಸ-ದೆ? ನೀ_ ಯಾ_ ಟೈ ಧ____ ನ-ನ- ಯ-ವ ಟ- ಧ-ಿ-ಿ-ೆ- -------------------- ನೀನು ಯಾವ ಟೈ ಧರಿಸಿದೆ? 0
Nī-- y-va-ṭ-i dhar-s--e? N___ y___ ṭ__ d_________ N-n- y-v- ṭ-i d-a-i-i-e- ------------------------ Nīnu yāva ṭai dhariside?
Ти каква кола си купи? ನ--ು---ವ -ಾರ--ಖ-ೀದ-ಸ---? ನೀ_ ಯಾ_ ಕಾ_ ಖ_____ ನ-ನ- ಯ-ವ ಕ-ರ- ಖ-ೀ-ಿ-ಿ-ೆ- ------------------------ ನೀನು ಯಾವ ಕಾರ್ ಖರೀದಿಸಿದೆ? 0
Nīnu yā-- kā----ar-disi-e? N___ y___ k__ k___________ N-n- y-v- k-r k-a-ī-i-i-e- -------------------------- Nīnu yāva kār kharīdiside?
Ти за какъв вестник се абонира? ನ--ು-ಯ-- ಪ-್-ಿ--ಗೆ-ಚಂದ---ರ--ದೆ? ನೀ_ ಯಾ_ ಪ____ ಚಂ______ ನ-ನ- ಯ-ವ ಪ-್-ಿ-ೆ-ೆ ಚ-ದ-ದ-ರ-ಾ-ೆ- ------------------------------- ನೀನು ಯಾವ ಪತ್ರಿಕೆಗೆ ಚಂದಾದಾರನಾದೆ? 0
Nīn- y-va --t--ke-e -an---āranā--? N___ y___ p________ c_____________ N-n- y-v- p-t-i-e-e c-n-ā-ā-a-ā-e- ---------------------------------- Nīnu yāva patrikege candādāranāde?
Кого видяхте? ನೀ-- ---ನ-ನ----ಡ--ಿ--? ನೀ_ ಯಾ___ ನೋ____ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ನ-ಡ-ದ-ರ-? ---------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ನೋಡಿದಿರಿ? 0
N-vu y-r---u ---i-iri? N___ y______ n________ N-v- y-r-n-u n-ḍ-d-r-? ---------------------- Nīvu yārannu nōḍidiri?
Кого срещнахте? ನೀವು --------ಭ-ಟ--ಮಾ-ಿದ---? ನೀ_ ಯಾ___ ಭೇ_ ಮಾ____ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ದ-ರ-? --------------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ಭೇಟಿ ಮಾಡಿದಿರಿ? 0
N-vu-y-r-n-u--hēṭi-mā--d-ri? N___ y______ b____ m________ N-v- y-r-n-u b-ē-i m-ḍ-d-r-? ---------------------------- Nīvu yārannu bhēṭi māḍidiri?
Кого разпознахте? ನೀ-ು -ಾರ--ನ-------ಿಸಿ-ಿ--? ನೀ_ ಯಾ___ ಗು______ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ಗ-ರ-ತ-ಸ-ದ-ರ-? -------------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ಗುರುತಿಸಿದಿರಿ? 0
Nīv--y--an-- g----i-idi--? N___ y______ g____________ N-v- y-r-n-u g-r-t-s-d-r-? -------------------------- Nīvu yārannu gurutisidiri?
Кога станахте? ನ--ು ಎಷ-ಟು -ೊತ್ತ-----ದ್ದ-ರಿ? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಎ____ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಎ-್-ಿ-ಿ- ---------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಎದ್ದಿರಿ? 0
Nī-u-eṣ-u-h------ ed-iri? N___ e___ h______ e______ N-v- e-ṭ- h-t-i-e e-d-r-? ------------------------- Nīvu eṣṭu hottige eddiri?
Кога започнахте? ನ-ವು-ಎಷ್-ು --ತ-ತ--- ---ಾ-----ಿದಿರಿ? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಪ್_______ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಪ-ರ-ರ-ಭ-ಸ-ದ-ರ-? ----------------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಪ್ರಾರಂಭಿಸಿದಿರಿ? 0
Nīv----ṭ- ho-ti-e p--------s-----? N___ e___ h______ p_______________ N-v- e-ṭ- h-t-i-e p-ā-a-b-i-i-i-i- ---------------------------------- Nīvu eṣṭu hottige prārambhisidiri?
Кога свършихте? ನೀವ--ಎ-್-ು ಹ--್-ಿಗ- ------ದ-ರಿ? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಮು_____ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಮ-ಗ-ಸ-ದ-ರ-? ------------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಮುಗಿಸಿದಿರಿ? 0
Nī---e--u-h--ti---m--is-di-i? N___ e___ h______ m__________ N-v- e-ṭ- h-t-i-e m-g-s-d-r-? ----------------------------- Nīvu eṣṭu hottige mugisidiri?
Защо се събудихте? ನಿಮಗ- ಏಕೆ -ಚ-ಚ--ಾಯಿತ-? ನಿ__ ಏ_ ಎ_______ ನ-ಮ-ೆ ಏ-ೆ ಎ-್-ರ-ಾ-ಿ-ು- ---------------------- ನಿಮಗೆ ಏಕೆ ಎಚ್ಚರವಾಯಿತು? 0
N-ma-- ----e---rav----u? N_____ ē__ e____________ N-m-g- ē-e e-c-r-v-y-t-? ------------------------ Nimage ēke eccaravāyitu?
Защо станахте учител? ನ-ವು-ಏಕೆ --್ಯ--ಕರ-ದ---? ನೀ_ ಏ_ ಅ________ ನ-ವ- ಏ-ೆ ಅ-್-ಾ-ಕ-ಾ-ಿ-ಿ- ----------------------- ನೀವು ಏಕೆ ಅಧ್ಯಾಪಕರಾದಿರಿ? 0
Nī-- ē-e-ad----a-----ir-? N___ ē__ a_______________ N-v- ē-e a-h-ā-a-a-ā-i-i- ------------------------- Nīvu ēke adhyāpakarādiri?
Защо взехте такси? ನೀ-ು-ಟ್---್ಸಿ-ನ-ನ---ಕೆ ತೆ---ು-ೊ-ಡ-ರಿ? ನೀ_ ಟ್______ ಏ_ ತೆ______ ನ-ವ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ-ಯ-್-ು ಏ-ೆ ತ-ಗ-ದ-ಕ-ಂ-ಿ-ಿ- ------------------------------------- ನೀವು ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯನ್ನು ಏಕೆ ತೆಗೆದುಕೊಂಡಿರಿ? 0
N------ā-si---nu ē-e--eg-du--ṇ--ri? N___ ṭ__________ ē__ t_____________ N-v- ṭ-ā-s-y-n-u ē-e t-g-d-k-ṇ-i-i- ----------------------------------- Nīvu ṭyāksiyannu ēke tegedukoṇḍiri?
Откъде дойдохте? ನೀವ--ಎ--ಲ-ಂದ --ದಿದ್-ೀ--? ನೀ_ ಎ___ ಬಂ_____ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-ದ ಬ-ದ-ದ-ದ-ರ-? ------------------------ ನೀವು ಎಲ್ಲಿಂದ ಬಂದಿದ್ದೀರಿ? 0
Nīvu e-lin---band-d-īri? N___ e______ b__________ N-v- e-l-n-a b-n-i-d-r-? ------------------------ Nīvu ellinda bandiddīri?
Къде отидохте? ನ-ವ- -ಲ್-ಿಗ-----ಿ-್---ಿ? ನೀ_ ಎ___ ಹೋ_____ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-ೆ ಹ-ಗ-ದ-ದ-ರ-? ------------------------ ನೀವು ಎಲ್ಲಿಗೆ ಹೋಗಿದ್ದಿರಿ? 0
Nī-u e-lige --g-dd--i? N___ e_____ h_________ N-v- e-l-g- h-g-d-i-i- ---------------------- Nīvu ellige hōgiddiri?
Къде бяхте? ನೀವ----್ಲ--್ದ-ರ-? ನೀ_ ಎ______ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-್-ಿ-ಿ- ----------------- ನೀವು ಎಲ್ಲಿದ್ದಿರಿ? 0
Nī------i-----? N___ e_________ N-v- e-l-d-i-i- --------------- Nīvu elliddiri?
Ти на кого помогна? ನೀನ- -ಾರಿಗೆ ಸ-ಾ--ಮ-ಡ---? ನೀ_ ಯಾ__ ಸ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಸ-ಾ- ಮ-ಡ-ದ-? ------------------------ ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಸಹಾಯ ಮಾಡಿದೆ? 0
Nīnu -ār-g- sa-āy- -ā--d-? N___ y_____ s_____ m______ N-n- y-r-g- s-h-y- m-ḍ-d-? -------------------------- Nīnu yārige sahāya māḍide?
Ти на кого писа? ನ--ು ಯ--ಿ---ಬರ--ೆ? ನೀ_ ಯಾ__ ಬ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಬ-ೆ-ೆ- ------------------ ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಬರೆದೆ? 0
N-n--y-r--e ---e-e? N___ y_____ b______ N-n- y-r-g- b-r-d-? ------------------- Nīnu yārige barede?
Ти на кого отговори? ನೀ---ಯಾರಿ-ೆ----ತರ-ಕ-ಟ-ಟೆ? ನೀ_ ಯಾ__ ಉ___ ಕೊ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಉ-್-ರ ಕ-ಟ-ಟ-? ------------------------- ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಉತ್ತರ ಕೊಟ್ಟೆ? 0
N-n-------- ---ar------e? N___ y_____ u_____ k_____ N-n- y-r-g- u-t-r- k-ṭ-e- ------------------------- Nīnu yārige uttara koṭṭe?

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...