Разговорник

bg Въпроси – Минало време 2   »   kn ಪ್ರಶ್ನೆಗಳು - ಭೂತಕಾಲ ೩

86 [осемдесет и шест]

Въпроси – Минало време 2

Въпроси – Минало време 2

೮೬ [ಎಂಬತ್ತ ಆರು]

86 [Embatta āru]

ಪ್ರಶ್ನೆಗಳು - ಭೂತಕಾಲ ೩

[praśnegaḷu- bhūtakāla 3.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Ти каква вратовръзка носеше? ನೀನ--ಯ-ವ ಟ---ರ-ಸ---? ನೀ_ ಯಾ_ ಟೈ ಧ____ ನ-ನ- ಯ-ವ ಟ- ಧ-ಿ-ಿ-ೆ- -------------------- ನೀನು ಯಾವ ಟೈ ಧರಿಸಿದೆ? 0
N-n--yā-a-ṭai-dhar--i-e? N___ y___ ṭ__ d_________ N-n- y-v- ṭ-i d-a-i-i-e- ------------------------ Nīnu yāva ṭai dhariside?
Ти каква кола си купи? ನೀನ- ಯಾವ ಕ-ರ- --ೀ-ಿಸಿ-ೆ? ನೀ_ ಯಾ_ ಕಾ_ ಖ_____ ನ-ನ- ಯ-ವ ಕ-ರ- ಖ-ೀ-ಿ-ಿ-ೆ- ------------------------ ನೀನು ಯಾವ ಕಾರ್ ಖರೀದಿಸಿದೆ? 0
Nīn---ā-- --r --a-ī---id-? N___ y___ k__ k___________ N-n- y-v- k-r k-a-ī-i-i-e- -------------------------- Nīnu yāva kār kharīdiside?
Ти за какъв вестник се абонира? ನೀನ- -----ತ್ರಿ-ೆ-ೆ-ಚ---ದಾರನ---? ನೀ_ ಯಾ_ ಪ____ ಚಂ______ ನ-ನ- ಯ-ವ ಪ-್-ಿ-ೆ-ೆ ಚ-ದ-ದ-ರ-ಾ-ೆ- ------------------------------- ನೀನು ಯಾವ ಪತ್ರಿಕೆಗೆ ಚಂದಾದಾರನಾದೆ? 0
N-n--y--a--a-----g- -andā--r-nāde? N___ y___ p________ c_____________ N-n- y-v- p-t-i-e-e c-n-ā-ā-a-ā-e- ---------------------------------- Nīnu yāva patrikege candādāranāde?
Кого видяхте? ನ-----ಾ----ು--ೋ--ದಿ-ಿ? ನೀ_ ಯಾ___ ನೋ____ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ನ-ಡ-ದ-ರ-? ---------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ನೋಡಿದಿರಿ? 0
Nīvu ---ann------d---? N___ y______ n________ N-v- y-r-n-u n-ḍ-d-r-? ---------------------- Nīvu yārannu nōḍidiri?
Кого срещнахте? ನೀವ- -ಾರ-್ನು---ಟ- -ಾಡ-ದಿರಿ? ನೀ_ ಯಾ___ ಭೇ_ ಮಾ____ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ಭ-ಟ- ಮ-ಡ-ದ-ರ-? --------------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ಭೇಟಿ ಮಾಡಿದಿರಿ? 0
N-vu -ā--n-u b-ē----ā-i----? N___ y______ b____ m________ N-v- y-r-n-u b-ē-i m-ḍ-d-r-? ---------------------------- Nīvu yārannu bhēṭi māḍidiri?
Кого разпознахте? ನೀ-----ರ-್ನು -ುರುತ-ಸಿ--ರಿ? ನೀ_ ಯಾ___ ಗು______ ನ-ವ- ಯ-ರ-್-ು ಗ-ರ-ತ-ಸ-ದ-ರ-? -------------------------- ನೀವು ಯಾರನ್ನು ಗುರುತಿಸಿದಿರಿ? 0
N-----ā-ann- g----is-dir-? N___ y______ g____________ N-v- y-r-n-u g-r-t-s-d-r-? -------------------------- Nīvu yārannu gurutisidiri?
Кога станахте? ನ-ವು -ಷ------ತ್ತಿ-ೆ ಎದ್--ರಿ? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಎ____ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಎ-್-ಿ-ಿ- ---------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಎದ್ದಿರಿ? 0
Nī-u e-ṭu hott-g- --d--i? N___ e___ h______ e______ N-v- e-ṭ- h-t-i-e e-d-r-? ------------------------- Nīvu eṣṭu hottige eddiri?
Кога започнахте? ನೀ-- ಎ-್-----ತ್ತಿಗ--ಪ-ರ-----ಸ-ದಿ--? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಪ್_______ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಪ-ರ-ರ-ಭ-ಸ-ದ-ರ-? ----------------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಪ್ರಾರಂಭಿಸಿದಿರಿ? 0
N--u----u-ho----- p-ā-am--i-i-iri? N___ e___ h______ p_______________ N-v- e-ṭ- h-t-i-e p-ā-a-b-i-i-i-i- ---------------------------------- Nīvu eṣṭu hottige prārambhisidiri?
Кога свършихте? ನೀ----ಷ-ಟು-ಹ-ತ-ತಿಗ--ಮು-ಿ-ಿ-ಿ--? ನೀ_ ಎ__ ಹೊ___ ಮು_____ ನ-ವ- ಎ-್-ು ಹ-ತ-ತ-ಗ- ಮ-ಗ-ಸ-ದ-ರ-? ------------------------------- ನೀವು ಎಷ್ಟು ಹೊತ್ತಿಗೆ ಮುಗಿಸಿದಿರಿ? 0
N--- --ṭ---ottig--mu-i--di-i? N___ e___ h______ m__________ N-v- e-ṭ- h-t-i-e m-g-s-d-r-? ----------------------------- Nīvu eṣṭu hottige mugisidiri?
Защо се събудихте? ನ-ಮಗ- ----ಎಚ್ಚ-ವ--ಿ--? ನಿ__ ಏ_ ಎ_______ ನ-ಮ-ೆ ಏ-ೆ ಎ-್-ರ-ಾ-ಿ-ು- ---------------------- ನಿಮಗೆ ಏಕೆ ಎಚ್ಚರವಾಯಿತು? 0
N-mage-ēk----c---vā---u? N_____ ē__ e____________ N-m-g- ē-e e-c-r-v-y-t-? ------------------------ Nimage ēke eccaravāyitu?
Защо станахте учител? ನೀವ----ೆ ಅಧ್-ಾಪಕರಾದ-ರಿ? ನೀ_ ಏ_ ಅ________ ನ-ವ- ಏ-ೆ ಅ-್-ಾ-ಕ-ಾ-ಿ-ಿ- ----------------------- ನೀವು ಏಕೆ ಅಧ್ಯಾಪಕರಾದಿರಿ? 0
N-v- -----dh-āp---rād---? N___ ē__ a_______________ N-v- ē-e a-h-ā-a-a-ā-i-i- ------------------------- Nīvu ēke adhyāpakarādiri?
Защо взехте такси? ನೀವು --ಯಾಕ---ಯನ್ನ- -ಕೆ-ತ--ೆ--ಕ-ಂಡಿ--? ನೀ_ ಟ್______ ಏ_ ತೆ______ ನ-ವ- ಟ-ಯ-ಕ-ಸ-ಯ-್-ು ಏ-ೆ ತ-ಗ-ದ-ಕ-ಂ-ಿ-ಿ- ------------------------------------- ನೀವು ಟ್ಯಾಕ್ಸಿಯನ್ನು ಏಕೆ ತೆಗೆದುಕೊಂಡಿರಿ? 0
N-vu ṭ--k--y-n-u ēke-----dukoṇ-iri? N___ ṭ__________ ē__ t_____________ N-v- ṭ-ā-s-y-n-u ē-e t-g-d-k-ṇ-i-i- ----------------------------------- Nīvu ṭyāksiyannu ēke tegedukoṇḍiri?
Откъде дойдохте? ನೀ-ು--ಲ್---ದ -ಂದ--್ದ-ರಿ? ನೀ_ ಎ___ ಬಂ_____ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-ದ ಬ-ದ-ದ-ದ-ರ-? ------------------------ ನೀವು ಎಲ್ಲಿಂದ ಬಂದಿದ್ದೀರಿ? 0
Nī-- ell-----ban---d-ri? N___ e______ b__________ N-v- e-l-n-a b-n-i-d-r-? ------------------------ Nīvu ellinda bandiddīri?
Къде отидохте? ನ--- --್-----ಹೋಗ-ದ---ರ-? ನೀ_ ಎ___ ಹೋ_____ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-ೆ ಹ-ಗ-ದ-ದ-ರ-? ------------------------ ನೀವು ಎಲ್ಲಿಗೆ ಹೋಗಿದ್ದಿರಿ? 0
Nīvu -ll-ge-hō-id-i--? N___ e_____ h_________ N-v- e-l-g- h-g-d-i-i- ---------------------- Nīvu ellige hōgiddiri?
Къде бяхте? ನೀ-ು --್-------ಿ? ನೀ_ ಎ______ ನ-ವ- ಎ-್-ಿ-್-ಿ-ಿ- ----------------- ನೀವು ಎಲ್ಲಿದ್ದಿರಿ? 0
N-vu -l--dd---? N___ e_________ N-v- e-l-d-i-i- --------------- Nīvu elliddiri?
Ти на кого помогна? ನ-ನು--ಾರ-ಗೆ----ಯ-ಮ-ಡ-ದೆ? ನೀ_ ಯಾ__ ಸ__ ಮಾ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಸ-ಾ- ಮ-ಡ-ದ-? ------------------------ ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಸಹಾಯ ಮಾಡಿದೆ? 0
N--- y---g- --hā-- māḍ---? N___ y_____ s_____ m______ N-n- y-r-g- s-h-y- m-ḍ-d-? -------------------------- Nīnu yārige sahāya māḍide?
Ти на кого писа? ನೀನು ---ಿಗೆ --ೆ-ೆ? ನೀ_ ಯಾ__ ಬ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಬ-ೆ-ೆ- ------------------ ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಬರೆದೆ? 0
N--u -ā-ige -a--d-? N___ y_____ b______ N-n- y-r-g- b-r-d-? ------------------- Nīnu yārige barede?
Ти на кого отговори? ನ-ನ- ಯ--ಿ------ತ--ಕೊಟ-ಟ-? ನೀ_ ಯಾ__ ಉ___ ಕೊ___ ನ-ನ- ಯ-ರ-ಗ- ಉ-್-ರ ಕ-ಟ-ಟ-? ------------------------- ನೀನು ಯಾರಿಗೆ ಉತ್ತರ ಕೊಟ್ಟೆ? 0
Nīnu-yār--e ut--r-----ṭ-? N___ y_____ u_____ k_____ N-n- y-r-g- u-t-r- k-ṭ-e- ------------------------- Nīnu yārige uttara koṭṭe?

Двуезичието подобрява слуха

Хората, които говорят два езика чуват по-добре. Те могат да разграничат звуците по-точно. Едно американско проучване е стигнало до това заключение. Изследователите направили експеримент с няколко тийнейджъра. Част от участниците израснали като двуезични. Тези тийнейджъри говорели английски и испански език. Другата част от участниците говорели само английски. Младежите трябвало да слушат определена сричка. Това била сричката "da". Тя не била свързана с нито един от езиците. Сричката била пусната на запис в слушалките на участниците. В същото време, мозъчната им активност била измервана с електроди. След този тест тийнейджърите трябвало да слушат сричката отново. Този път, обаче, те чували и множество други разсейващи звуци. Имало различни гласове казващи безсмислени изречения. Двуезичните участници реагирали много силно на сричката. Мозъкът им показвал голяма активност. Те успявали да идентифицират точно сричката с или без разсейващите звуци. Едноезичните лица, обаче не се справяли така успешно. Техният слух не бил толкова добър, колкото този на двуезичните участници. Резултатът от експеримента изненадал изследователите. Дотогава било само известно, че музикантите имат особено добър слух. Но се оказва, че двуезичието също тренира ухото. Хората , които са двуезични постоянно се сблъскват с различни звуци. Ето защо, техният мозък трябва да разработи нови способности. Той се научава как да отличава различните езикови стимули. Изследователите сега тестват как езиковите умения засягат мозъка. Може би слухът може да се облагодетелства и когато човек учи езици по-късно в живота...