Разговорник

bg Сезоните и времето   »   kn ಋತುಗಳು ಮತ್ತು ಹವಾಮಾನ

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

೧೬ [ಹದಿನಾರು]

16 [Hadināru]

ಋತುಗಳು ಮತ್ತು ಹವಾಮಾನ

r̥tugaḷu mattu havāmāna.

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Това са сезоните: ಇ---ಋ--ಗ--. ಇ_ ಋ____ ಇ-ು ಋ-ು-ಳ-. ----------- ಇವು ಋತುಗಳು. 0
Iv--r----aḷ-. I__ r̥_______ I-u r-t-g-ḷ-. ------------- Ivu r̥tugaḷu.
пролет, лято, ವ-ಂ- --- ---ತು ---ಿ----ಲ. ವ__ ಋ_ ಮ__ ಬೇ_____ ವ-ಂ- ಋ-ು ಮ-್-ು ಬ-ಸ-ಗ-ಕ-ಲ- ------------------------- ವಸಂತ ಋತು ಮತ್ತು ಬೇಸಿಗೆಕಾಲ. 0
Va---ta-r̥tu-m---- bēs---kāla. V______ r̥__ m____ b__________ V-s-n-a r-t- m-t-u b-s-g-k-l-. ------------------------------ Vasanta r̥tu mattu bēsigekāla.
есен и зима. ಶರ-್ಋ---ಮ---ು---ಿಗಾಲ ಶ____ ಮ__ ಚ___ ಶ-ದ-ಋ-ು ಮ-್-ು ಚ-ಿ-ಾ- -------------------- ಶರದ್ಋತು ಮತ್ತು ಚಳಿಗಾಲ 0
Ś-r--r-t- ma-tu -a-ig-la Ś_______ m____ c_______ Ś-r-d-̥-u m-t-u c-ḷ-g-l- ------------------------ Śaradr̥tu mattu caḷigāla
Лятото е горещо. .ಬೇ-ಿಗೆ ಕ---ಬೆ-್-ಗ- ಇರ-ತ-ತದ-. .___ ಕಾ_ ಬೆ___ ಇ_____ .-ೇ-ಿ-ೆ ಕ-ಲ ಬ-ಚ-ಚ-ೆ ಇ-ು-್-ದ-. ----------------------------- .ಬೇಸಿಗೆ ಕಾಲ ಬೆಚ್ಚಗೆ ಇರುತ್ತದೆ. 0
.B-sig- --la-be--age--r-tt-d-. .______ k___ b______ i________ .-ē-i-e k-l- b-c-a-e i-u-t-d-. ------------------------------ .Bēsige kāla beccage iruttade.
През лятото слънцето грее. ಬ--ಿ-ೆ-----್ಲಿ -ೂರ-ಯ ಪ--ಕ---ಸ-ತ-ತಾನ-. ಬೇ_______ ಸೂ__ ಪ್________ ಬ-ಸ-ಗ-ಕ-ಲ-ಲ-ಲ- ಸ-ರ-ಯ ಪ-ರ-ಾ-ಿ-ು-್-ಾ-ೆ- ------------------------------------- ಬೇಸಿಗೆಕಾಲದಲ್ಲಿ ಸೂರ್ಯ ಪ್ರಕಾಶಿಸುತ್ತಾನೆ. 0
Bē-i-e----d---i s---a-p-------u-tān-. B______________ s____ p______________ B-s-g-k-l-d-l-i s-r-a p-a-ā-i-u-t-n-. ------------------------------------- Bēsigekāladalli sūrya prakāśisuttāne.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. ಬ-ಸ-ಗೆ---ದಲ್ಲ- ------ವಾ-ಸ-ವನೆಗೆ -ೋ-ುತ್-ೇ-ೆ. ಬೇ_______ ನಾ_ ಹ_ ಸೇ___ ಹೋ_____ ಬ-ಸ-ಗ-ಕ-ಲ-ಲ-ಲ- ನ-ವ- ಹ-ಾ ಸ-ವ-ೆ-ೆ ಹ-ಗ-ತ-ತ-ವ-. ------------------------------------------- ಬೇಸಿಗೆಕಾಲದಲ್ಲಿ ನಾವು ಹವಾ ಸೇವನೆಗೆ ಹೋಗುತ್ತೇವೆ. 0
Bē---e----d---i -ā-- h--ā----a-eg- h---t-ēv-. B______________ n___ h___ s_______ h_________ B-s-g-k-l-d-l-i n-v- h-v- s-v-n-g- h-g-t-ē-e- --------------------------------------------- Bēsigekāladalli nāvu havā sēvanege hōguttēve.
Зимата е студена. ಚ--ಗಾ---್-- ಚಳಿ ಇ-ು-್ತದೆ. ಚ______ ಚ_ ಇ_____ ಚ-ಿ-ಾ-ದ-್-ಿ ಚ-ಿ ಇ-ು-್-ದ-. ------------------------- ಚಳಿಗಾಲದಲ್ಲಿ ಚಳಿ ಇರುತ್ತದೆ. 0
Caḷig-la----i --ḷi--r-tt--e. C____________ c___ i________ C-ḷ-g-l-d-l-i c-ḷ- i-u-t-d-. ---------------------------- Caḷigāladalli caḷi iruttade.
През зимата вали сняг или дъжд. ಚಳಿಗ--ದ-್-ಿ ಹಿ--ಬೀಳುತ---- ---ಾ ಮ----ರುತ್--ೆ. ಚ______ ಹಿ_ ಬೀ____ ಅ__ ಮ_ ಬ_____ ಚ-ಿ-ಾ-ದ-್-ಿ ಹ-ಮ ಬ-ಳ-ತ-ತ-ೆ ಅ-ವ- ಮ-ೆ ಬ-ು-್-ದ-. -------------------------------------------- ಚಳಿಗಾಲದಲ್ಲಿ ಹಿಮ ಬೀಳುತ್ತದೆ ಅಥವಾ ಮಳೆ ಬರುತ್ತದೆ. 0
Caḷ-gālad--l- h-ma bīḷu-tad---th-vā-maḷ----r------. C____________ h___ b________ a_____ m___ b_________ C-ḷ-g-l-d-l-i h-m- b-ḷ-t-a-e a-h-v- m-ḷ- b-r-t-a-e- --------------------------------------------------- Caḷigāladalli hima bīḷuttade athavā maḷe baruttade.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. ಚಳ---ಲ-ಲ-ಲಿ-ಮನ----ಲ----ಲು--ಷ-------ತ-ವೆ. ಚ______ ಮ____ ಇ__ ಇ________ ಚ-ಿ-ಾ-ದ-್-ಿ ಮ-ೆ-ಲ-ಲ- ಇ-ಲ- ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------------- ಚಳಿಗಾಲದಲ್ಲಿ ಮನೆಯಲ್ಲಿ ಇರಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇವೆ. 0
Caḷi-ālad---- man----l--i---u -ṣṭapa------e. C____________ m________ i____ i_____________ C-ḷ-g-l-d-l-i m-n-y-l-i i-a-u i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- -------------------------------------------- Caḷigāladalli maneyalli iralu iṣṭapaḍuttēve.
Студено е. ಚ-ಿ ---ತ್----. ಚ_ ಆ_____ ಚ-ಿ ಆ-ು-್-ಿ-ೆ- -------------- ಚಳಿ ಆಗುತ್ತಿದೆ. 0
C-ḷi-ā-ut-ide. C___ ā________ C-ḷ- ā-u-t-d-. -------------- Caḷi āguttide.
Вали дъжд. ಮಳೆ--ರು--ತಿದೆ. ಮ_ ಬ_____ ಮ-ೆ ಬ-ು-್-ಿ-ೆ- -------------- ಮಳೆ ಬರುತ್ತಿದೆ. 0
M-ḷe --r-t-ide. M___ b_________ M-ḷ- b-r-t-i-e- --------------- Maḷe baruttide.
Духа вятър. ಗಾ-ಿ --ಸ-ತ--ಿ-ೆ. ಗಾ_ ಬೀ_____ ಗ-ಳ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ದ-. ---------------- ಗಾಳಿ ಬೀಸುತ್ತಿದೆ. 0
Gā-i-b-s-----e. G___ b_________ G-ḷ- b-s-t-i-e- --------------- Gāḷi bīsuttide.
Топло е. ಸೆಖೆ -ಗ---ತ--ೆ. ಸೆ_ ಆ_____ ಸ-ಖ- ಆ-ು-್-ಿ-ೆ- --------------- ಸೆಖೆ ಆಗುತ್ತಿದೆ. 0
S-k-e ----t--e. S____ ā________ S-k-e ā-u-t-d-. --------------- Sekhe āguttide.
Слънчево е. ಸೂರ್ಯ--್--ಾ-ಿ---್-ಿ-್----. ಸೂ__ ಪ್__________ ಸ-ರ-ಯ ಪ-ರ-ಾ-ಿ-ು-್-ಿ-್-ಾ-ೆ- -------------------------- ಸೂರ್ಯ ಪ್ರಕಾಶಿಸುತ್ತಿದ್ದಾನೆ. 0
S--y- p-ak-ś-s-t-id--ne. S____ p_________________ S-r-a p-a-ā-i-u-t-d-ā-e- ------------------------ Sūrya prakāśisuttiddāne.
Ясно е. ಹ-ಾಮಾನ --ತಕರ-ಾ----. ಹ___ ಹಿ_______ ಹ-ಾ-ಾ- ಹ-ತ-ರ-ಾ-ಿ-ೆ- ------------------- ಹವಾಮಾನ ಹಿತಕರವಾಗಿದೆ. 0
Havā---- -i--kar---gi-e. H_______ h______________ H-v-m-n- h-t-k-r-v-g-d-. ------------------------ Havāmāna hitakaravāgide.
Какво е времето днес? ಇ-ದು ಹವ-ಮಾನ-ಹ-ಗಿದೆ? ಇಂ_ ಹ___ ಹೇ___ ಇ-ದ- ಹ-ಾ-ಾ- ಹ-ಗ-ದ-? ------------------- ಇಂದು ಹವಾಮಾನ ಹೇಗಿದೆ? 0
I----ha-ā-ān- --gi--? I___ h_______ h______ I-d- h-v-m-n- h-g-d-? --------------------- Indu havāmāna hēgide?
Днес е студено. ಇಂ-----ಿ---ಿದ-. ಇಂ_ ಚ_____ ಇ-ದ- ಚ-ಿ-ಾ-ಿ-ೆ- --------------- ಇಂದು ಚಳಿಯಾಗಿದೆ. 0
I--u -a-i--gi--. I___ c__________ I-d- c-ḷ-y-g-d-. ---------------- Indu caḷiyāgide.
Днес е топло. ಇ--ು ಸೆಖೆಯ-ಗಿದೆ ಇಂ_ ಸೆ____ ಇ-ದ- ಸ-ಖ-ಯ-ಗ-ದ- --------------- ಇಂದು ಸೆಖೆಯಾಗಿದೆ 0
Indu --k---ā--de I___ s__________ I-d- s-k-e-ā-i-e ---------------- Indu sekheyāgide

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...