Разговорник

bg Числителни редни   »   kn ಕ್ರಮ ಸಂಖ್ಯೆಗಳು

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

೬೧ [ಅರವತ್ತೊಂದು]

61 [Aravattondu]

ಕ್ರಮ ಸಂಖ್ಯೆಗಳು

[krama saṅkhyegaḷu]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Първият месец е януари. ಮ--ಲನೆ--ತ---ಳ----ವರ-. ಮೊ____ ತಿಂ__ ಜ____ ಮ-ದ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ವ-ಿ- --------------------- ಮೊದಲನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜನವರಿ. 0
m-dalaneya ti---ḷ----na-a--. m_________ t______ j________ m-d-l-n-y- t-ṅ-a-u j-n-v-r-. ---------------------------- modalaneya tiṅgaḷu janavari.
Вторият месец е февруари. ಎ--ನೆ--ತ----- -ೆ-್ರ---. ಎ____ ತಿಂ__ ಫೆ_____ ಎ-ಡ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಫ-ಬ-ರ-ರ-. ----------------------- ಎರಡನೆಯ ತಿಂಗಳು ಫೆಬ್ರವರಿ. 0
Er---ne-a --ṅga-u -hebr-va--. E________ t______ p__________ E-a-a-e-a t-ṅ-a-u p-e-r-v-r-. ----------------------------- Eraḍaneya tiṅgaḷu phebravari.
Третият месец е март. ಮೂರನ-- ತ----ು ಮಾ-್ಚ್ ಮೂ___ ತಿಂ__ ಮಾ__ ಮ-ರ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಮ-ರ-ಚ- -------------------- ಮೂರನೆಯ ತಿಂಗಳು ಮಾರ್ಚ್ 0
Mūra-ey--tiṅ---- --rc M_______ t______ m___ M-r-n-y- t-ṅ-a-u m-r- --------------------- Mūraneya tiṅgaḷu mārc
Четвъртият месец е април. ನ-ಲ-ಕನ-- --ಂ-ಳ---ಪ್ರಿ-್ ನಾ____ ತಿಂ__ ಏ___ ನ-ಲ-ಕ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಏ-್-ಿ-್ ----------------------- ನಾಲ್ಕನೆಯ ತಿಂಗಳು ಏಪ್ರಿಲ್ 0
n-l---ey- -i-g----ē---l n________ t______ ē____ n-l-a-e-a t-ṅ-a-u ē-r-l ----------------------- nālkaneya tiṅgaḷu ēpril
Петият месец е май. ಐದ-ೆಯ-ತಿಂ-ಳು---. ಐ___ ತಿಂ__ ಮೇ_ ಐ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಮ-. ---------------- ಐದನೆಯ ತಿಂಗಳು ಮೇ. 0
aid-ney- tiṅ-a-- m-. a_______ t______ m__ a-d-n-y- t-ṅ-a-u m-. -------------------- aidaneya tiṅgaḷu mē.
Шестият месец е юни. ಆ---- ---ಗ-- -ೂನ್ ಆ___ ತಿಂ__ ಜೂ_ ಆ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ನ- ----------------- ಆರನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜೂನ್ 0
Ā-a---- t---a-u-j-n Ā______ t______ j__ Ā-a-e-a t-ṅ-a-u j-n ------------------- Āraneya tiṅgaḷu jūn
Шест месеца са половин година. ಆ-- ----ಳ--ಳು ಎಂದ-ೆ-ಅ--ಧ----ಷ ಆ_ ತಿಂ____ ಎಂ__ ಅ__ ವ__ ಆ-ು ತ-ಂ-ಳ-ಗ-ು ಎ-ದ-ೆ ಅ-್- ವ-್- ----------------------------- ಆರು ತಿಂಗಳುಗಳು ಎಂದರೆ ಅರ್ಧ ವರ್ಷ 0
ā-u tiṅgaḷu---u-----re--rdha-v-r-a ā__ t__________ e_____ a____ v____ ā-u t-ṅ-a-u-a-u e-d-r- a-d-a v-r-a ---------------------------------- āru tiṅgaḷugaḷu endare ardha varṣa
януари, февруари, март, ಜನವರ-, ಫೆ--ರ-----ಮಾ-್-್ ಜ____ ಫೆ_____ ಮಾ__ ಜ-ವ-ಿ- ಫ-ಬ-ರ-ರ-, ಮ-ರ-ಚ- ----------------------- ಜನವರಿ, ಫೆಬ್ರವರಿ, ಮಾರ್ಚ್ 0
ja---ar-,-p--brav--i- -ā-c j________ p__________ m___ j-n-v-r-, p-e-r-v-r-, m-r- -------------------------- janavari, phebravari, mārc
април, май и юни. ಏ--ರ---- ಮೇ, -ೂನ್ ಏ____ ಮೇ_ ಜೂ_ ಏ-್-ಿ-್- ಮ-, ಜ-ನ- ----------------- ಏಪ್ರಿಲ್, ಮೇ, ಜೂನ್ 0
ēp---,--ē,--ūn ē_____ m__ j__ ē-r-l- m-, j-n -------------- ēpril, mē, jūn
Седмият месец е юли. ಏ--ೆಯ ತ-ಂಗ------ೈ. ಏ___ ತಿಂ__ ಜು__ ಏ-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಜ-ಲ-. ------------------ ಏಳನೆಯ ತಿಂಗಳು ಜುಲೈ. 0
ēḷan--a t-ṅ---- -u-ai. ē______ t______ j_____ ē-a-e-a t-ṅ-a-u j-l-i- ---------------------- ēḷaneya tiṅgaḷu julai.
Осмият месец е август. ಎಂ-ನೆ---ಿಂಗ-ು--ಗ---್ ಎಂ___ ತಿಂ__ ಆ___ ಎ-ಟ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಆ-ಸ-ಟ- -------------------- ಎಂಟನೆಯ ತಿಂಗಳು ಆಗಸ್ಟ್ 0
E--an-y- --ṅ--ḷu-āg-sṭ E_______ t______ ā____ E-ṭ-n-y- t-ṅ-a-u ā-a-ṭ ---------------------- Eṇṭaneya tiṅgaḷu āgasṭ
Деветият месец е септември. ಒಂ-ತ--ನ-ಯ ತ------ಸ-ಪ-ಟ-ಂಬ-್ ಒಂ_____ ತಿಂ__ ಸೆ____ ಒ-ಬ-್-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಸ-ಪ-ಟ-ಂ-ರ- --------------------------- ಒಂಬತ್ತನೆಯ ತಿಂಗಳು ಸೆಪ್ಟೆಂಬರ್ 0
om-a-t-n-y---iṅg--u se--em--r o__________ t______ s________ o-b-t-a-e-a t-ṅ-a-u s-p-e-b-r ----------------------------- ombattaneya tiṅgaḷu sepṭembar
Десетият месец е октомври. ಹ-್ತನ-ಯ ತಿ---ು--ಕ-ಟೋಬ-್ ಹ____ ತಿಂ__ ಅ____ ಹ-್-ನ-ಯ ತ-ಂ-ಳ- ಅ-್-ೋ-ರ- ----------------------- ಹತ್ತನೆಯ ತಿಂಗಳು ಅಕ್ಟೋಬರ್ 0
h-tta---a ti-gaḷ--ak--bar h________ t______ a______ h-t-a-e-a t-ṅ-a-u a-ṭ-b-r ------------------------- hattaneya tiṅgaḷu akṭōbar
Единайсетият месец е ноември. ಹನ್-ೊಂ---- -ಿ-ಗ-- -ವ----್ ಹ_____ ತಿಂ__ ನ___ ಹ-್-ೊ-ದ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ನ-ೆ-ಬ-್ ------------------------- ಹನ್ನೊಂದನೆಯ ತಿಂಗಳು ನವೆಂಬರ್ 0
ha-n--da--ya t--gaḷ- -a--m--r h___________ t______ n_______ h-n-o-d-n-y- t-ṅ-a-u n-v-m-a- ----------------------------- hannondaneya tiṅgaḷu navembar
Дванайсетият месец е декември. ಹನ್-ೆರ---- -ಿ--ಳು ಡ--ೆ-ಬ-್ ಹ______ ತಿಂ__ ಡಿ___ ಹ-್-ೆ-ಡ-ೆ- ತ-ಂ-ಳ- ಡ-ಸ-ಂ-ರ- -------------------------- ಹನ್ನೆರಡನೆಯ ತಿಂಗಳು ಡಿಸೆಂಬರ್ 0
h-nne--ḍan-y--ti------ḍ-s-mbar h____________ t______ ḍ_______ h-n-e-a-a-e-a t-ṅ-a-u ḍ-s-m-a- ------------------------------ hanneraḍaneya tiṅgaḷu ḍisembar
Дванайсет месеца са една година. ಹ--ನೆ--- ತಿ-ಗ---ಳ- --ದ-ೆ ಒಂದು ವ-್ಷ. ಹ____ ತಿಂ____ ಎಂ__ ಒಂ_ ವ___ ಹ-್-ೆ-ಡ- ತ-ಂ-ಳ-ಗ-ು ಎ-ದ-ೆ ಒ-ದ- ವ-್-. ----------------------------------- ಹನ್ನೆರಡು ತಿಂಗಳುಗಳು ಎಂದರೆ ಒಂದು ವರ್ಷ. 0
ha-ne---u t---a-u-aḷ--e--a-e-ondu v--ṣa. h________ t__________ e_____ o___ v_____ h-n-e-a-u t-ṅ-a-u-a-u e-d-r- o-d- v-r-a- ---------------------------------------- hanneraḍu tiṅgaḷugaḷu endare ondu varṣa.
юли, август, септември, ಜು-ೈ- ಆಗಸ-ಟ-- --ಪ್-ೆಂಬ-್ ಜು__ ಆ____ ಸೆ____ ಜ-ಲ-, ಆ-ಸ-ಟ-, ಸ-ಪ-ಟ-ಂ-ರ- ------------------------ ಜುಲೈ, ಆಗಸ್ಟ್, ಸೆಪ್ಟೆಂಬರ್ 0
J-lai- ā--s-, se-ṭembar J_____ ā_____ s________ J-l-i- ā-a-ṭ- s-p-e-b-r ----------------------- Julai, āgasṭ, sepṭembar
октомври, ноември и декември. ಅಕ-ಟ-ಬ--,--ವ-ಂಬರ-- -ಿಸೆ---್ ಅ_____ ನ____ ಡಿ___ ಅ-್-ೋ-ರ-, ನ-ೆ-ಬ-್- ಡ-ಸ-ಂ-ರ- --------------------------- ಅಕ್ಟೋಬರ್, ನವೆಂಬರ್, ಡಿಸೆಂಬರ್ 0
ak--ba-- -a-e-b-r, ḍis--b-r a_______ n________ ḍ_______ a-ṭ-b-r- n-v-m-a-, ḍ-s-m-a- --------------------------- akṭōbar, navembar, ḍisembar

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...