Я ---хв--н--з-ня--я-/--аня-------рфі--а-.
Я б а______ з______ / з_______ с_________
Я б а-в-т-а з-н-ў-я / з-н-л-с- с-р-і-г-м-
-----------------------------------------
Я б ахвотна заняўся / занялася сёрфінгам. 0 Y----a--v-t---z-n-au-y- - --n-a-asya---rf--g--.Y_ b a_______ z________ / z_________ s_________Y- b a-h-o-n- z-n-a-s-a / z-n-a-a-y- s-r-і-g-m------------------------------------------------Ya b akhvotna zanyausya / zanyalasya serfіngam.
Я - а-в---а----ы----/ -а----ла.
Я б а______ п______ / п________
Я б а-в-т-а п-н-р-ў / п-н-р-л-.
-------------------------------
Я б ахвотна паныраў / панырала. 0 Y--- -k-vot-- p---r-----p-ny---a.Y_ b a_______ p______ / p________Y- b a-h-o-n- p-n-r-u / p-n-r-l-.---------------------------------Ya b akhvotna panyrau / panyrala.
Я толь---п-ча-ко---.
Я т_____ п__________
Я т-л-к- п-ч-т-о-е-.
--------------------
Я толькі пачатковец. 0 Y- t-l-k------at------.Y_ t_____ p____________Y- t-l-k- p-c-a-k-v-t-.-----------------------Ya tol’kі pachatkovets.
У м--е -я---н- ў-р----ь.
У м___ с______ ў________
У м-н- с-р-д-і ў-р-в-н-.
------------------------
У мяне сярэдні ўзровень. 0 U-myan- sy-r-d-- u-rov--’.U m____ s_______ u________U m-a-e s-a-e-n- u-r-v-n-.--------------------------U myane syarednі uzroven’.
Я ў --ты- у-- р-з--раюс-.
Я ў г____ у__ р__________
Я ў г-т-м у-о р-з-і-а-с-.
-------------------------
Я ў гэтым ужо разбіраюся. 0 Y- - g-tym --h- r-zbіr-yusya.Y_ u g____ u___ r____________Y- u g-t-m u-h- r-z-і-a-u-y-.-----------------------------Ya u getym uzho razbіrayusya.
Ц- ёсц- у-ц--е з-саб-----ж-?
Ц_ ё___ у ц___ з с____ л____
Ц- ё-ц- у ц-б- з с-б-й л-ж-?
----------------------------
Ці ёсць у цябе з сабой лыжы? 0 Ts- ----s’ u--s-ab- z -ab----yzh-?T__ y_____ u t_____ z s____ l_____T-і y-s-s- u t-y-b- z s-b-y l-z-y-----------------------------------Tsі yosts’ u tsyabe z saboy lyzhy?
Ц--ёс-ь-у ц--- ---аб-й лыжны --ут-к?
Ц_ ё___ у ц___ з с____ л____ а______
Ц- ё-ц- у ц-б- з с-б-й л-ж-ы а-у-а-?
------------------------------------
Ці ёсць у цябе з сабой лыжны абутак? 0 T-- y-st-’-u-ts-a-e z --bo- -yz-n---b-ta-?T__ y_____ u t_____ z s____ l_____ a______T-і y-s-s- u t-y-b- z s-b-y l-z-n- a-u-a-?------------------------------------------Tsі yosts’ u tsyabe z saboy lyzhny abutak?
Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи.
Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта.
Картините могат също да предават добре и емоциите.
Поради това, рекламата използва много образи.
Образите функционират по различен начин от речта.
Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност.
Това означава, че цялостното изображение има определен ефект.
При речта са необходими значително повече думи.
Но образите и речта вървят заедно.
Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ.
По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи.
Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите.
Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език.
Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите.
Но посланието на филма не е конкретно.
Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно.
Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание.
Пиктограмите са добър пример за това.
Пиктограмите са прости и ясни картинни символи.
Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация.
Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например.
Тя показва цигара с линия през нея.
Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията.
Но и езика на образите се изучава.
Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така.
Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията.
Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори.
Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40.
Най-тясно свързан е с азербайджанския език.
Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души.
Те живеят предимно в Турция и на Балканите.
Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия.
Турският също е повлиян от други езици.
В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски.
Особеност на турския език са много различни диалекти.
Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език.
В граматиката се различават общо шест падежа.
Характерна за турския език е и аглутиниращата структура.
Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки.
Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена.
Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.