Разговорник

bg Почистване на къщата   »   kn ಮನೆ ಸಚ್ಛತೆ

18 [осемнайсет]

Почистване на къщата

Почистване на къщата

೧೮ [ಹದಿನೆಂಟು]

18 [Hadineṇṭu]

ಮನೆ ಸಚ್ಛತೆ

mane sacchate

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Днес е събота ಇಂದು ಶ-ಿವ-ರ ಇಂ_ ಶ___ ಇ-ದ- ಶ-ಿ-ಾ- ----------- ಇಂದು ಶನಿವಾರ 0
i-d- -----āra i___ ś_______ i-d- ś-n-v-r- ------------- indu śanivāra
Днес ние имаме време. ಇ--ು-ನ----ಸ-ಯ-ಿ-ೆ. ಇಂ_ ನ__ ಸ_____ ಇ-ದ- ನ-ಗ- ಸ-ಯ-ಿ-ೆ- ------------------ ಇಂದು ನಮಗೆ ಸಮಯವಿದೆ. 0
indu---mage----a-a--d-. i___ n_____ s__________ i-d- n-m-g- s-m-y-v-d-. ----------------------- indu namage samayavide.
Днес ние чистим жилището. ಇ-ದು-ನ-ವು ಮನ----ನು -ುಚಿ ಮ---ತ್-ೇ--. ಇಂ_ ನಾ_ ಮ____ ಶು_ ಮಾ_____ ಇ-ದ- ನ-ವ- ಮ-ೆ-ನ-ನ- ಶ-ಚ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ವ-. ----------------------------------- ಇಂದು ನಾವು ಮನೆಯನ್ನು ಶುಚಿ ಮಾಡುತ್ತೇವೆ. 0
I--u n-vu -aneya-n--śuci--ā--t--ve. I___ n___ m________ ś___ m_________ I-d- n-v- m-n-y-n-u ś-c- m-ḍ-t-ē-e- ----------------------------------- Indu nāvu maneyannu śuci māḍuttēve.
Аз чистя банята. ನ-ನ- -ಚ್-ಲು-ನ----ನು-ತೊ--ಯ---ತಿ-್ದೇನ-. ನಾ_ ಬ________ ತೊ________ ನ-ನ- ಬ-್-ಲ-ಮ-ೆ-ನ-ನ- ತ-ಳ-ಯ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ------------------------------------- ನಾನು ಬಚ್ಚಲುಮನೆಯನ್ನು ತೊಳೆಯುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
Nā------c-l-ma-eyannu-t-ḷe-utt-ddēn-. N___ b_______________ t______________ N-n- b-c-a-u-a-e-a-n- t-ḷ-y-t-i-d-n-. ------------------------------------- Nānu baccalumaneyannu toḷeyuttiddēne.
Моят мъж мие колата. ನ-್--ಗಂ-----ಮ--ರು--ಾರ-್ನು ತೊ---ು-್ತ--್ದಾ--. ನ__ ಗಂ_ /_____ ಕಾ___ ತೊ________ ನ-್- ಗ-ಡ /-ಜ-ಾ-ರ- ಕ-ರ-್-ು ತ-ಳ-ಯ-ತ-ತ-ದ-ದ-ರ-. ------------------------------------------- ನನ್ನ ಗಂಡ /ಯಜಮಾನರು ಕಾರನ್ನು ತೊಳೆಯುತ್ತಿದ್ದಾರೆ. 0
Na--a -----/y----ā--ru -ā-an-------y--t---ā-e. N____ g_______________ k______ t______________ N-n-a g-ṇ-a-y-j-m-n-r- k-r-n-u t-ḷ-y-t-i-d-r-. ---------------------------------------------- Nanna gaṇḍa/yajamānaru kārannu toḷeyuttiddāre.
Децата чистят велосипедите / колелата. ಮ-್-ಳು--ೈ-----ಳ-್ನು ---ೆ-ುತ್-ಿ--ದ-ರ-. ಮ___ ಸೈ__ ಗ___ ತೊ________ ಮ-್-ಳ- ಸ-ಕ-್ ಗ-ನ-ನ- ತ-ಳ-ಯ-ತ-ತ-ದ-ದ-ರ-. ------------------------------------- ಮಕ್ಕಳು ಸೈಕಲ್ ಗಳನ್ನು ತೊಳೆಯುತ್ತಿದ್ದಾರೆ. 0
M--ka-u--ai--l -aḷan-u-toḷe-u-ti--ā-e. M______ s_____ g______ t______________ M-k-a-u s-i-a- g-ḷ-n-u t-ḷ-y-t-i-d-r-. -------------------------------------- Makkaḷu saikal gaḷannu toḷeyuttiddāre.
Баба полива цветята. ಅ-್ಜಿ--ಿಡಗಳ--ೆ ---ು-ಹ---ತ್ತಿದ---ರ-. ಅ__ ಗಿ____ ನೀ_ ಹಾ_______ ಅ-್-ಿ ಗ-ಡ-ಳ-ಗ- ನ-ರ- ಹ-ಕ-ತ-ತ-ದ-ದ-ರ-. ----------------------------------- ಅಜ್ಜಿ ಗಿಡಗಳಿಗೆ ನೀರು ಹಾಕುತ್ತಿದ್ದಾರೆ. 0
A-j- giḍag--i---n-r- --k--t-d-ā--. A___ g_________ n___ h____________ A-j- g-ḍ-g-ḷ-g- n-r- h-k-t-i-d-r-. ---------------------------------- Ajji giḍagaḷige nīru hākuttiddāre.
Децата разтребват детската стая. ಮ----ು---ರ -----ಳನ-------ವ-----------ದ್---ೆ. ಮ___ ಅ__ ಕೋ_____ ಓ____ ಇ_______ ಮ-್-ಳ- ಅ-ರ ಕ-ಣ-ಗ-ನ-ನ- ಓ-ಣ-ಾ-ಿ ಇ-ು-್-ಿ-್-ಾ-ೆ- -------------------------------------------- ಮಕ್ಕಳು ಅವರ ಕೋಣೆಗಳನ್ನು ಓರಣವಾಗಿ ಇಡುತ್ತಿದ್ದಾರೆ. 0
Mak-a-u ava-- k-ṇe-aḷa--- ō-a----g---ḍu-t--d-re. M______ a____ k__________ ō________ i___________ M-k-a-u a-a-a k-ṇ-g-ḷ-n-u ō-a-a-ā-i i-u-t-d-ā-e- ------------------------------------------------ Makkaḷu avara kōṇegaḷannu ōraṇavāgi iḍuttiddāre.
Моят мъж разтребва бюрото си. ನ------ಡ /---ಾನರು ಅ-ರ-ಮ-ಜ--ನ- ಓ--ವಾ-ಿ -----ತ--್ದ--ೆ. ನ__ ಗಂ_ /_____ ಅ__ ಮೇ___ ಓ____ ಇ_______ ನ-್- ಗ-ಡ /-ಜ-ಾ-ರ- ಅ-ರ ಮ-ಜ-್-ು ಓ-ಣ-ಾ-ಿ ಇ-ು-್-ಿ-್-ಾ-ೆ- ---------------------------------------------------- ನನ್ನ ಗಂಡ /ಯಜಮಾನರು ಅವರ ಮೇಜನ್ನು ಓರಣವಾಗಿ ಇಡುತ್ತಿದ್ದಾರೆ. 0
N-----g-ṇḍ----j----ar- av--- ----n-- --aṇ-------ḍu-t--dā--. N____ g_______________ a____ m______ ō________ i___________ N-n-a g-ṇ-a-y-j-m-n-r- a-a-a m-j-n-u ō-a-a-ā-i i-u-t-d-ā-e- ----------------------------------------------------------- Nanna gaṇḍa/yajamānaru avara mējannu ōraṇavāgi iḍuttiddāre.
Аз слагам прането в пералнята. ನಾನ- ಕ-ಳ--ಬಟ--ೆ---ನ್-- -ಾ-ಿಂಗ----ೀ-----ಲಿ ಹಾ-ು-್---್-ೇ--, ನಾ_ ಕೊ_ ಬ__ ಗ___ ವಾ__ ಮ_____ ಹಾ_______ ನ-ನ- ಕ-ಳ- ಬ-್-ೆ ಗ-ನ-ನ- ವ-ಷ-ಂ-್ ಮ-ೀ-ಿ-ಲ-ಲ- ಹ-ಕ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-, --------------------------------------------------------- ನಾನು ಕೊಳೆ ಬಟ್ಟೆ ಗಳನ್ನು ವಾಷಿಂಗ್ ಮಶೀನಿನಲ್ಲಿ ಹಾಕುತ್ತಿದ್ದೇನೆ, 0
N-nu--o-e --ṭṭe --ḷa----vāṣ--- ma--ni----i h----tiddē-e, N___ k___ b____ g______ v_____ m__________ h____________ N-n- k-ḷ- b-ṭ-e g-ḷ-n-u v-ṣ-ṅ- m-ś-n-n-l-i h-k-t-i-d-n-, -------------------------------------------------------- Nānu koḷe baṭṭe gaḷannu vāṣiṅg maśīninalli hākuttiddēne,
Аз простирам прането. ನ-ನ--ಒಗ-ದ ---ಟೆ-ಗಳನ-ನು--ಣ-----ಕ-ತ್ತಿ--ದ---. ನಾ_ ಒ__ ಬ__ ಗ___ ಒ__ ಹಾ_______ ನ-ನ- ಒ-ೆ- ಬ-್-ೆ ಗ-ನ-ನ- ಒ-ಗ- ಹ-ಕ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ------------------------------------------- ನಾನು ಒಗೆದ ಬಟ್ಟೆ ಗಳನ್ನು ಒಣಗಿ ಹಾಕುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
n----o--da-ba--e--a-an-u oṇag- -ākuttid--n-. n___ o____ b____ g______ o____ h____________ n-n- o-e-a b-ṭ-e g-ḷ-n-u o-a-i h-k-t-i-d-n-. -------------------------------------------- nānu ogeda baṭṭe gaḷannu oṇagi hākuttiddēne.
Аз гладя прането. ನ-ನು--ಟ-ಟ- --ನ್-ು-ಇಸ-ತ-ರ- ಮ-ಡ---ತಿದ್-ೇನೆ. ನಾ_ ಬ__ ಗ___ ಇ___ ಮಾ_______ ನ-ನ- ಬ-್-ೆ ಗ-ನ-ನ- ಇ-್-್-ಿ ಮ-ಡ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ----------------------------------------- ನಾನು ಬಟ್ಟೆ ಗಳನ್ನು ಇಸ್ತ್ರಿ ಮಾಡುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
N-nu--a-ṭ- ---a--u--st---māḍ---id---e. N___ b____ g______ i____ m____________ N-n- b-ṭ-e g-ḷ-n-u i-t-i m-ḍ-t-i-d-n-. -------------------------------------- Nānu baṭṭe gaḷannu istri māḍuttiddēne.
Прозорците са мръсни. ಕ--ಕ-ಗ---ಕೊಳ-ಯಾ-ಿವ-. ಕಿ____ ಕೊ_____ ಕ-ಟ-ಿ-ಳ- ಕ-ಳ-ಯ-ಗ-ವ-. -------------------- ಕಿಟಕಿಗಳು ಕೊಳೆಯಾಗಿವೆ. 0
Ki-----a-u ko-eyāg--e. K_________ k__________ K-ṭ-k-g-ḷ- k-ḷ-y-g-v-. ---------------------- Kiṭakigaḷu koḷeyāgive.
Подът е мръсен. ನ-- -----ಾಗಿದೆ. ನೆ_ ಕೊ_____ ನ-ಲ ಕ-ಳ-ಯ-ಗ-ದ-. --------------- ನೆಲ ಕೊಳೆಯಾಗಿದೆ. 0
N-l- k-ḷe-āg-d-. N___ k__________ N-l- k-ḷ-y-g-d-. ---------------- Nela koḷeyāgide.
Съдовете са мръсни. ಪಾ-್ರ-ಗಳು--ೊಳ-ಯ---ವ-. ಪಾ____ ಕೊ_____ ಪ-ತ-ರ-ಗ-ು ಕ-ಳ-ಯ-ಗ-ವ-. --------------------- ಪಾತ್ರೆಗಳು ಕೊಳೆಯಾಗಿವೆ. 0
P-t-e-aḷ- --ḷe-ā--ve. P________ k__________ P-t-e-a-u k-ḷ-y-g-v-. --------------------- Pātregaḷu koḷeyāgive.
Кой чисти прозорците? ಕ--ಕ-ಗ-ನ್-ು-ಯ--ು-ಶುಚ---ಾಡು-್ತಾರೆ? ಕಿ______ ಯಾ_ ಶು_ ಮಾ_____ ಕ-ಟ-ಿ-ಳ-್-ು ಯ-ರ- ಶ-ಚ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ರ-? --------------------------------- ಕಿಟಕಿಗಳನ್ನು ಯಾರು ಶುಚಿ ಮಾಡುತ್ತಾರೆ? 0
Kiṭ-k-gaḷa-nu -ā-u--u-i-māḍut-ār-? K____________ y___ ś___ m_________ K-ṭ-k-g-ḷ-n-u y-r- ś-c- m-ḍ-t-ā-e- ---------------------------------- Kiṭakigaḷannu yāru śuci māḍuttāre?
Кой чисти с прахосмукачката? ಯ--- ಧೂಳು-ಹ----ುತ್-ಾ--? ಯಾ_ ಧೂ_ ಹೊ______ ಯ-ರ- ಧ-ಳ- ಹ-ಡ-ಯ-ತ-ತ-ರ-? ----------------------- ಯಾರು ಧೂಳು ಹೊಡೆಯುತ್ತಾರೆ? 0
Yā------ḷu---ḍ--ut-ār-? Y___ d____ h___________ Y-r- d-ū-u h-ḍ-y-t-ā-e- ----------------------- Yāru dhūḷu hoḍeyuttāre?
Кой мие съдовете? ಪಾ-್ರ-ಗ-ನ-ನ---ಾರು ---ೆಯುತ-----? ಪಾ______ ಯಾ_ ತೊ______ ಪ-ತ-ರ-ಗ-ನ-ನ- ಯ-ರ- ತ-ಳ-ಯ-ತ-ತ-ರ-? ------------------------------- ಪಾತ್ರೆಗಳನ್ನು ಯಾರು ತೊಳೆಯುತ್ತಾರೆ? 0
P--------nn---ā-u-t--eyu-tā-e? P___________ y___ t___________ P-t-e-a-a-n- y-r- t-ḷ-y-t-ā-e- ------------------------------ Pātregaḷannu yāru toḷeyuttāre?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Ранно обучение

Днес чуждите езици стават все по-важни. Това важи също и за професионалния живот. В резултат на това, броят на хората, изучаващи чужди езици се е увеличил. Много родители също желаят децата им да учат езици. И то най-добре в ранна възраст. По света вече има множество международни училища. Детските градини с многоезиково обучение стават все по-популярни. Започването на обучението в такава ранна възраст има много предимства. Това се дължи на развитието на нашия мозък. Човешкият мозък развива структури за езиците до четири годишна възраст. Тези невронни мрежи ни помагат при учението. По-късно в живота новите структури не се формират толкова добре. По-големите деца и възрастните срещат повече трудности при изучаванетона езици. Следователно, трябва да стимулираме ранното развитие на нашия мозък. Накратко: колкото по-млад, толкова по-добре. Но, въпреки това има и хора, които критикуват ранното обучение. Те считат, че множеството езици са голям товар за малките деца. И освен това се страхуват, че децата няма да успеят да научат никой език добре. И все пак, от научна гледна точка тези съмнения са неоснователни. Повечето лингвисти и невропсихолози са оптимистично настроени. Техните изследвания по тази тема разкриват положителни резултати. Обикновено децата се забавляват по време на езиковите курсове. И също така: ако децата учат езици, те също и мислят за езиците. Следователно, чрез изучаването на чужди езици те опознават своя собствен език. И тези езикови познания ги ползват през целия живот. Може би всъщност е по-добре да се започне с по-трудни езици. Понеже детският мозък учи бързо и интуитивно. И не го интересува дали запаметява hello, ciao или néih hóu!
Знаете ли, че?
Хинди принадлежи към индоарийските езици. Той се говори в повечето страни от Северна и Централна Индия. Хинди е тясно свързан с езика урду, който се говори най-вече в Пакистан. По принцип двата езика са почти идентични. Основната разлика се състои в азбуката. Хинди се пише на деванагари. Урду използва арабската знакова система. Характерни за хинди са многото диалекти. Тъй като страната е огромна, те се различават в значителна степен един от друг. За 370 милиона души хинди е майчин език. Към тях спадат най-малко още 150 милиона, които говорят хинди като втори език. Така хинди е един от най-разпространените езици в света. След китайския език той заема второ място. И е преди испанския и английския! А влиянието на Индия в света нараства бързо!