Разговорник

bg Четене и писане   »   kn ಓದುವುದು ಮತ್ತು ಬರೆಯುವುದು

6 [шест]

Четене и писане

Четене и писане

೬ [ಆರು]

6 [Āru]

ಓದುವುದು ಮತ್ತು ಬರೆಯುವುದು

[ōduvudu mattu bareyuvudu.]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Аз чета. ನಾನು----ತ--ೇನೆ. ನಾ_ ಓ_____ ನ-ನ- ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- --------------- ನಾನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu ō----ēn-. N___ ō________ N-n- ō-u-t-n-. -------------- Nānu ōduttēne.
Аз чета една буква. ನ--ು ಒ-ದ------ರ-ನ್-- ಓದು-್ತೇನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ಅ______ ಓ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಅ-್-ರ-ನ-ನ- ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಅಕ್ಷರವನ್ನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
Nān- ---u ak-a-av-n-u ō---tē--. N___ o___ a__________ ō________ N-n- o-d- a-ṣ-r-v-n-u ō-u-t-n-. ------------------------------- Nānu ondu akṣaravannu ōduttēne.
Аз чета една дума. ನಾನ- ಒಂ-- -ದ------ಓದುತ-ತೇ--. ನಾ_ ಒಂ_ ಪ____ ಓ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-ವ-್-ು ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಪದವನ್ನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
Nān- -nd---------nu ōd-ttē--. N___ o___ p________ ō________ N-n- o-d- p-d-v-n-u ō-u-t-n-. ----------------------------- Nānu ondu padavannu ōduttēne.
Аз чета едно изречение. ನಾ---ಒಂದ- --ಕ-ಯವ--ನು--ದು-್-ೇನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ವಾ_____ ಓ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ವ-ಕ-ಯ-ನ-ನ- ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ವಾಕ್ಯವನ್ನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
N--u----u v-kya-an-- ōd--tēne. N___ o___ v_________ ō________ N-n- o-d- v-k-a-a-n- ō-u-t-n-. ------------------------------ Nānu ondu vākyavannu ōduttēne.
Аз чета едно писмо. ನಾ-- ಒಂ-ು ಪ--ರವನ--- ಓದುತ-ತೇನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ಪ_____ ಓ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-್-ವ-್-ು ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಒಂದು ಪತ್ರವನ್ನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu--ndu--a-r-v-n-u ō-utt-ne. N___ o___ p_________ ō________ N-n- o-d- p-t-a-a-n- ō-u-t-n-. ------------------------------ Nānu ondu patravannu ōduttēne.
Аз чета една книга. ನಾನ----ದ- -ು---ಕ-ನ--- ಓ----ತೇ-ೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಪು______ ಓ_____ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-ಸ-ತ-ವ-್-ು ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- -------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಪುಸ್ತಕವನ್ನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
N-n- o-------t----an-u-ō-u-t--e. N___ o___ p___________ ō________ N-n- o-d- p-s-a-a-a-n- ō-u-t-n-. -------------------------------- Nānu ondu pustakavannu ōduttēne.
Аз чета. ನ-ನ- --ುತ-ತೇ-ೆ. ನಾ_ ಓ_____ ನ-ನ- ಓ-ು-್-ೇ-ೆ- --------------- ನಾನು ಓದುತ್ತೇನೆ. 0
N-n---d---ē--. N___ ō________ N-n- ō-u-t-n-. -------------- Nānu ōduttēne.
Ти четеш. ನ-ನ- ಓ-ುತ-ತೀಯ. ನೀ_ ಓ_____ ನ-ನ- ಓ-ು-್-ೀ-. -------------- ನೀನು ಓದುತ್ತೀಯ. 0
Nī-u-ō-ut--y-. N___ ō________ N-n- ō-u-t-y-. -------------- Nīnu ōduttīya.
Той чете. ಅ-ನ- --ು--ತಾನೆ. ಅ__ ಓ_____ ಅ-ನ- ಓ-ು-್-ಾ-ೆ- --------------- ಅವನು ಓದುತ್ತಾನೆ. 0
Av--- --u-tā--. A____ ō________ A-a-u ō-u-t-n-. --------------- Avanu ōduttāne.
Аз пиша. ನಾನ- -ರ--ುತ್ತ-ನೆ. ನಾ_ ಬ______ ನ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- ----------------- ನಾನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu--ar-yutt-n-. N___ b___________ N-n- b-r-y-t-ē-e- ----------------- Nānu bareyuttēne.
Аз пиша една буква. ನ--ು-ಒಂ---ಅಕ್--ವನ--ು -ರ--ು-್-ೇನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ಅ______ ಬ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಅ-್-ರ-ನ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- --------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಅಕ್ಷರವನ್ನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
N--u --d--a-------n-- ---ey-tt-n-. N___ o___ a__________ b___________ N-n- o-d- a-ṣ-r-v-n-u b-r-y-t-ē-e- ---------------------------------- Nānu ondu akṣaravannu bareyuttēne.
Аз пиша една дума. ನಾ-- -ಂ-ು -ದವನ್ನ- --ೆಯ--್--ನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಪ____ ಬ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-ವ-್-ು ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- ------------------------------ ನಾನು ಒಂದು ಪದವನ್ನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-u----u-p-dava--u--a-e--ttē-e. N___ o___ p________ b___________ N-n- o-d- p-d-v-n-u b-r-y-t-ē-e- -------------------------------- Nānu ondu padavannu bareyuttēne.
Аз пиша едно изречение. ನಾ---ಒ-ದು-ವಾಕ--ವ-್-- ಬರೆಯ--್ತ-ನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ವಾ_____ ಬ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ವ-ಕ-ಯ-ನ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- --------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ವಾಕ್ಯವನ್ನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
N--u-o-----āky--annu --rey--t-n-. N___ o___ v_________ b___________ N-n- o-d- v-k-a-a-n- b-r-y-t-ē-e- --------------------------------- Nānu ondu vākyavannu bareyuttēne.
Аз пиша едно писмо. ನ-ನು ಒ-ದು-ಪ--ರ-ನ--ು ---ಯ-ತ್ತೇನೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಪ_____ ಬ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-್-ವ-್-ು ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- -------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಪತ್ರವನ್ನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
N-------- p-tr-v-n-u -a-ey----n-. N___ o___ p_________ b___________ N-n- o-d- p-t-a-a-n- b-r-y-t-ē-e- --------------------------------- Nānu ondu patravannu bareyuttēne.
Аз пиша една книга. ನಾನ--ಒಂ----ು-್ತಕ-ನ--- ಬ-ೆ-ು--ತ---. ನಾ_ ಒಂ_ ಪು______ ಬ______ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಪ-ಸ-ತ-ವ-್-ು ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಪುಸ್ತಕವನ್ನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
Nā-- --du----taka---n---a----tt--e. N___ o___ p___________ b___________ N-n- o-d- p-s-a-a-a-n- b-r-y-t-ē-e- ----------------------------------- Nānu ondu pustakavannu bareyuttēne.
Аз пиша. ನ--- -ರೆಯ-ತ-ತ-ನ-. ನಾ_ ಬ______ ನ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ೇ-ೆ- ----------------- ನಾನು ಬರೆಯುತ್ತೇನೆ. 0
N-nu --r-y-t-ēn-. N___ b___________ N-n- b-r-y-t-ē-e- ----------------- Nānu bareyuttēne.
Ти пишеш. ನೀ-ು ಬ-----್-ೀ-. ನೀ_ ಬ______ ನ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ೀ-. ---------------- ನೀನು ಬರೆಯುತ್ತೀಯ. 0
Nīnu----ey--t---. N___ b___________ N-n- b-r-y-t-ī-a- ----------------- Nīnu bareyuttīya.
Той пише. ಅವನು -ರೆ-ು--ತಾನೆ. ಅ__ ಬ______ ಅ-ನ- ಬ-ೆ-ು-್-ಾ-ೆ- ----------------- ಅವನು ಬರೆಯುತ್ತಾನೆ. 0
A---- --rey-ttā--. A____ b___________ A-a-u b-r-y-t-ā-e- ------------------ Avanu bareyuttāne.

Интернационализми

Глобализацията не спира с езиците. Това се вижда от нарастващия брой на "интернационализмите" Интернационализмите са думи, които съществуват в множество езици. В тях тези думи могат да имат еднакви или близки значения. Тяхното произношение често е едно и също. Начинът на изписване на тези думи също е много близък. Разпространението на интернационализмите е интересно явление. Те не признават никакви граници. В това число географски граници. И особено - езикови граници. Съществуват думи, които хората от всички континенти разбират. Думата "хотел" е един добър пример за това. Тя съществува почти в целия свят. Много интернационализми произлизат от науката. Техническите термини също се разпространяват бързо и глобално. Старите интернационализми произлизат от общи корени. Те са се развили от едни и същи думи. Но въпреки това, повечето интернационализми обикновено са заемки. Т.е. тези думи просто се инкорпорират в други езици. Културните кръгове играят важна роля в този процес на заемане. Всяка цивилизация има свои собствени традиции. Именно поради това не всички нови концепции могат да бъдат възприети от всички. Културните норми определят кои идеи ще пуснат корени. Някои явления се откриват само в определени части на света. Други много бързо се разпространяват по целия свят. Но чак когато се разпространят, стават познати и техните наименования. Именно това прави интернационализмите толкова вълнуващи! С откриването на нови езици, ние винаги откриваме и нови култури.
Знаете ли, че?
Китайският език се говори от най-много хора в света. Не съществува един единствен китайски език, по-скоро те са няколко. Всички те принадлежат към семейството на сино-тибетските езици. Общо около 1,3 милиарда души говорят китайски. По-голямата част от тях живеят в Китайската народна република и в Тайван. Най-големият китайски език е книжовният китайски, наричан също мандарин. Като официален език на Китайската народна република той е майчин език на 850 милиона души. Другите китайски езици често се разглеждат като диалекти. Почти всички хора, говорещи китайски, разбират мандарин. Всички китайци имат обща писменост, която датира отпреди 4000 до 5000 години. С това китайците имат най-дълга литературна традиция. Китайските йероглифи са по-трудни отколкото азбучните системи. Граматиката обаче се учи сравнително лесно, така че за кратко време може да се постигне напредък. Все повече хора искат да научат китайски ... Проявете смелост, китайският ще бъде езикът на бъдещето!