Разговорник

bg Работа   »   kn ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು

55 [петдесет и пет]

Работа

Работа

೫೫ [ಐವತ್ತೈದು]

55 [Aivattaidu]

ಕೆಲಸ ಮಾಡುವುದು

[kelasa māḍuvudu]

Изберете как искате да видите превода:   
български каннада Играйте Повече
Какъв / каква сте по професия? ನ-ವ- -ನು-ಕ----ಮಾ-ುತ-ತ---? ನೀ_ ಏ_ ಕೆ__ ಮಾ_____ ನ-ವ- ಏ-ು ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ರ-? ------------------------- ನೀವು ಏನು ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೀರಿ? 0
nī-u-ē-- ke-a------u----i? n___ ē__ k_____ m_________ n-v- ē-u k-l-s- m-ḍ-t-ī-i- -------------------------- nīvu ēnu kelasa māḍuttīri?
Мъжът ми е лекар по професия. ನನ್- ಗ-- ವ----ಿ-ಿ-------ಯರು. ನ__ ಗಂ_ ವೃ____ ವೈ____ ನ-್- ಗ-ಡ ವ-ತ-ತ-ಯ-ಂ- ವ-ದ-ಯ-ು- ---------------------------- ನನ್ನ ಗಂಡ ವೃತ್ತಿಯಿಂದ ವೈದ್ಯರು. 0
Na-na g--ḍa v---tiyi----vaidyar-. N____ g____ v_________ v________ N-n-a g-ṇ-a v-̥-t-y-n-a v-i-y-r-. --------------------------------- Nanna gaṇḍa vr̥ttiyinda vaidyaru.
Аз работя на половин ден като медицинска сестра. ನ-ನ- ಅ-ೆಕ--ಿ- ---ಿ---ಿ-ಕೆಲಸ-ಮಾ--------. ನಾ_ ಅ____ ದಾ___ ಕೆ__ ಮಾ_____ ನ-ನ- ಅ-ೆ-ಾ-ಿ- ದ-ದ-ಯ-ಗ- ಕ-ಲ- ಮ-ಡ-ತ-ತ-ನ-. --------------------------------------- ನಾನು ಅರೆಕಾಲಿಕ ದಾದಿಯಾಗಿ ಕೆಲಸ ಮಾಡುತ್ತೇನೆ. 0
N-n- ------i-- d-di-āg--ke-a-a m-ḍu-t-ne. N___ a________ d_______ k_____ m_________ N-n- a-e-ā-i-a d-d-y-g- k-l-s- m-ḍ-t-ē-e- ----------------------------------------- Nānu arekālika dādiyāgi kelasa māḍuttēne.
Скоро ще получаваме пенсия. ಇನ-ನು----ಲ-ಪ-ಸಮಯ---ಲಿ-ನಾವು-ವ--್-ಾಂ-- -ೇ-ನ-ಪ--ಯ----ದೇ-ೆ. ಇ__ ಸ್___ ಸ_____ ನಾ_ ವಿ___ ವೇ__ ಪ_______ ಇ-್-ು ಸ-ವ-್- ಸ-ಯ-ಲ-ಲ- ನ-ವ- ವ-ಶ-ರ-ಂ-ಿ ವ-ತ- ಪ-ೆ-ಲ-ದ-ದ-ವ-. ------------------------------------------------------- ಇನ್ನು ಸ್ವಲ್ಪ ಸಮಯದಲ್ಲಿ ನಾವು ವಿಶ್ರಾಂತಿ ವೇತನ ಪಡೆಯಲಿದ್ದೇವೆ. 0
I-n- sva-pa--a--y-dalli-n------ś-ān-- vē-a---pa--y----dēv-. I___ s_____ s__________ n___ v_______ v_____ p_____________ I-n- s-a-p- s-m-y-d-l-i n-v- v-ś-ā-t- v-t-n- p-ḍ-y-l-d-ē-e- ----------------------------------------------------------- Innu svalpa samayadalli nāvu viśrānti vētana paḍeyaliddēve.
А данъците са високи. ಆ-ರ- ತ-ರಿಗ---- -ುಂಬ- ---್ತ-. ಆ__ ತೆ____ ತುಂ_ ಜಾ___ ಆ-ರ- ತ-ರ-ಗ-ಗ-ು ತ-ಂ-ಾ ಜ-ಸ-ತ-. ---------------------------- ಆದರೆ ತೆರಿಗೆಗಳು ತುಂಬಾ ಜಾಸ್ತಿ. 0
Ā---- terigeg--u -u-b- jās-i. Ā____ t_________ t____ j_____ Ā-a-e t-r-g-g-ḷ- t-m-ā j-s-i- ----------------------------- Ādare terigegaḷu tumbā jāsti.
И здравната осигуровка е висока. ಮತ್-ು-ಆ----ಯವಿ-ೆ ದ-----. ಮ__ ಆ_____ ದು___ ಮ-್-ು ಆ-ೋ-್-ವ-ಮ- ದ-ಬ-ರ-. ------------------------ ಮತ್ತು ಆರೋಗ್ಯವಿಮೆ ದುಬಾರಿ. 0
Matt- ---gy---m- -u---i. M____ ā_________ d______ M-t-u ā-ō-y-v-m- d-b-r-. ------------------------ Mattu ārōgyavime dubāri.
Какъв / каква искаш да станеш? ನ-------ದ---ನಾ--- ಬಯ---್ತ-ಯ? ನೀ_ ಮುಂ_ ಏ___ ಬ______ ನ-ನ- ಮ-ಂ-ೆ ಏ-ಾ-ಲ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ಯ- ---------------------------- ನೀನು ಮುಂದೆ ಏನಾಗಲು ಬಯಸುತ್ತೀಯ? 0
N-n- ----e --āgalu--------tīya? N___ m____ ē______ b___________ N-n- m-n-e ē-ā-a-u b-y-s-t-ī-a- ------------------------------- Nīnu munde ēnāgalu bayasuttīya?
Бих искал / искала да стана инженер. ನಾನು ---ಿನ-ಯರ- ಆ-ಲು--ಷ್-ಪಡುತ್ತ-ನೆ. ನಾ_ ಇಂ____ ಆ__ ಇ________ ನ-ನ- ಇ-ಜ-ನ-ಯ-್ ಆ-ಲ- ಇ-್-ಪ-ು-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------- ನಾನು ಇಂಜಿನಿಯರ್ ಆಗಲು ಇಷ್ಟಪಡುತ್ತೇನೆ. 0
Nān- i-̄--n-----ā--l------p-ḍ-t-ē-e. N___ i________ ā____ i_____________ N-n- i-̄-i-i-a- ā-a-u i-ṭ-p-ḍ-t-ē-e- ------------------------------------ Nānu in̄jiniyar āgalu iṣṭapaḍuttēne.
Искам да следвам в университета. ನ-ನು ವಿ--ವವಿ----ನಿ-ಯ-ಲ್-ಿ--ದಲ--ಬಯಸು---ೇನ-. ನಾ_ ವಿ___________ ಓ__ ಬ______ ನ-ನ- ವ-ಶ-ವ-ಿ-್-ಾ-ಿ-ಯ-ಲ-ಲ- ಓ-ಲ- ಬ-ಸ-ತ-ತ-ನ-. ------------------------------------------ ನಾನು ವಿಶ್ವವಿದ್ಯಾನಿಲಯದಲ್ಲಿ ಓದಲು ಬಯಸುತ್ತೇನೆ. 0
Nānu--i-vavidyānil-ya----- ō-a----a-as--t-n-. N___ v____________________ ō____ b___________ N-n- v-ś-a-i-y-n-l-y-d-l-i ō-a-u b-y-s-t-ē-e- --------------------------------------------- Nānu viśvavidyānilayadalli ōdalu bayasuttēne.
Аз съм практикант. ನ-ನ- ತರಬ----ಪ-ೆ-ು-್--ದ---ನೆ. ನಾ_ ತ___ ಪ________ ನ-ನ- ತ-ಬ-ತ- ಪ-ೆ-ು-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- ---------------------------- ನಾನು ತರಬೇತಿ ಪಡೆಯುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
Nānu------ē---p--e-u--id-ē-e. N___ t_______ p______________ N-n- t-r-b-t- p-ḍ-y-t-i-d-n-. ----------------------------- Nānu tarabēti paḍeyuttiddēne.
Аз не печеля много. ನಾನು -ೆ--ಚ- -ಂಪಾ-ಿಸು-ು-ಿ---. ನಾ_ ಹೆ__ ಸಂ________ ನ-ನ- ಹ-ಚ-ಚ- ಸ-ಪ-ದ-ಸ-ವ-ದ-ಲ-ಲ- ---------------------------- ನಾನು ಹೆಚ್ಚು ಸಂಪಾದಿಸುವುದಿಲ್ಲ. 0
N--- h-c-- s-mpā-isu-u---la. N___ h____ s________________ N-n- h-c-u s-m-ā-i-u-u-i-l-. ---------------------------- Nānu heccu sampādisuvudilla.
Аз съм на практика в чужбина. ನಾನು---ರ--ಶದ---- ---ೇ-ಿ----ಯ-ತ್ತ--್---ೆ. ನಾ_ ಹೊ______ ತ___ ಪ________ ನ-ನ- ಹ-ರ-ೇ-ದ-್-ಿ ತ-ಬ-ತ- ಪ-ೆ-ು-್-ಿ-್-ೇ-ೆ- ---------------------------------------- ನಾನು ಹೊರದೇಶದಲ್ಲಿ ತರಬೇತಿ ಪಡೆಯುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
N-nu ho-adē-ad---i-t-r----i --ḍeyu-t-ddē--. N___ h____________ t_______ p______________ N-n- h-r-d-ś-d-l-i t-r-b-t- p-ḍ-y-t-i-d-n-. ------------------------------------------- Nānu horadēśadalli tarabēti paḍeyuttiddēne.
Това е моят шеф. ಅವರು ---- -ೇ--ಿಕಾ--. ಅ__ ನ__ ಮೇ_____ ಅ-ರ- ನ-್- ಮ-ಲ-ಿ-ಾ-ಿ- -------------------- ಅವರು ನನ್ನ ಮೇಲಧಿಕಾರಿ. 0
A---- n-nna---la-h-kā-i. A____ n____ m___________ A-a-u n-n-a m-l-d-i-ā-i- ------------------------ Avaru nanna mēladhikāri.
Аз имам приятни колеги. ನ-್-----ದ್ಯ-ಗಿ--ು ಒ-್ಳೆ----. ನ__ ಸ______ ಒ______ ನ-್- ಸ-ೋ-್-ೋ-ಿ-ಳ- ಒ-್-ೆ-ವ-ು- ---------------------------- ನನ್ನ ಸಹೋದ್ಯೋಗಿಗಳು ಒಳ್ಳೆಯವರು. 0
N--na s---dy---g-ḷu-oḷḷ-yava-u. N____ s____________ o__________ N-n-a s-h-d-ō-i-a-u o-ḷ-y-v-r-. ------------------------------- Nanna sahōdyōgigaḷu oḷḷeyavaru.
На обяд винаги ходим в стола. ನಾ-ು---ರತ- ಮಧ--ಾ--- ಕ-ಯಾ-ಟೀ--ಗ- -ೋ-ುತ್ತೇ-ೆ. ನಾ_ ಪ್__ ಮ____ ಕ್____ ಹೋ_____ ನ-ವ- ಪ-ರ-ಿ ಮ-್-ಾ-್- ಕ-ಯ-ಂ-ೀ-ಿ-ೆ ಹ-ಗ-ತ-ತ-ವ-. ------------------------------------------- ನಾವು ಪ್ರತಿ ಮಧ್ಯಾಹ್ನ ಕ್ಯಾಂಟೀನಿಗೆ ಹೋಗುತ್ತೇವೆ. 0
Nāvu--rati m-dh-------yāṇṭ-nig---ōgu--ē--. N___ p____ m________ k_________ h_________ N-v- p-a-i m-d-y-h-a k-ā-ṭ-n-g- h-g-t-ē-e- ------------------------------------------ Nāvu prati madhyāhna kyāṇṭīnige hōguttēve.
Аз си търся работно място. ನ-ನು----------ವನ್---ಹ-ಡ--ು-್ತಿದ್-ೇ-ೆ. ನಾ_ ಒಂ_ ಕೆ_____ ಹು________ ನ-ನ- ಒ-ದ- ಕ-ಲ-ವ-್-ು ಹ-ಡ-ಕ-ತ-ತ-ದ-ದ-ನ-. ------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ಕೆಲಸವನ್ನು ಹುಡುಕುತ್ತಿದ್ದೇನೆ. 0
Nā-u----u ke---a--n-u h--ukut--d-ē--. N___ o___ k__________ h______________ N-n- o-d- k-l-s-v-n-u h-ḍ-k-t-i-d-n-. ------------------------------------- Nānu ondu kelasavannu huḍukuttiddēne.
Вече една година съм безработен. ನಾ-ು-ಒ-ದ---ರ-ಷದ-ಂ- ---ುದ್--ಗ--ಾಗ--್-ೇನ-. ನಾ_ ಒಂ_ ವ____ ನಿ__________ ನ-ನ- ಒ-ದ- ವ-್-ದ-ಂ- ನ-ರ-ದ-ಯ-ಗ-ಯ-ಗ-ದ-ದ-ನ-. ---------------------------------------- ನಾನು ಒಂದು ವರ್ಷದಿಂದ ನಿರುದ್ಯೋಗಿಯಾಗಿದ್ದೇನೆ. 0
N-n- -n-- va--a-ind- n--udy----āgi--ēne. N___ o___ v_________ n__________________ N-n- o-d- v-r-a-i-d- n-r-d-ō-i-ā-i-d-n-. ---------------------------------------- Nānu ondu varṣadinda nirudyōgiyāgiddēne.
В тази страна има много безработни. ಈ --ಶ--್-ಿ ------ನ-ರ-ದ್-ೋ--ಗಳಿದ್-ಾರ-. ಈ ದೇ____ ತುಂ_ ನಿ__________ ಈ ದ-ಶ-ಲ-ಲ- ತ-ಂ-ಾ ನ-ರ-ದ-ಯ-ಗ-ಗ-ಿ-್-ಾ-ೆ- ------------------------------------- ಈ ದೇಶದಲ್ಲಿ ತುಂಬಾ ನಿರುದ್ಯೋಗಿಗಳಿದ್ದಾರೆ. 0
Ī dēśa-a-------b---ir-d-ōg--aḷi-dā--. Ī d________ t____ n__________________ Ī d-ś-d-l-i t-m-ā n-r-d-ō-i-a-i-d-r-. ------------------------------------- Ī dēśadalli tumbā nirudyōgigaḷiddāre.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + каннада (1-100) MP3 каннада (1-100)

Паметта се нуждае от реч

Повечето хора помнят първия си учебен ден. Обаче не могат да си спомнят това, което е било преди това. Нямаме почти никакви спомени от първите години на живота си. Но защо е така? Защо не можем да си спомним преживяванията, които сме имали като бебета? Причината се крие в нашето развитие. Речта и паметта се развиват по едно и също време. И за да си спомни нещо, на човек му трябва реч. Т.е. той трябва да има думи за това, което преживява. Учените са провели различни изследвания с деца. По този начин, те направили интересно откритие. Веднага след като децата се научат да говорят, те забравят всичко, което ебило преди. Следователно началото на речта е също и началото на паметта. Децата научават много в първите три години от живота си. Те преживяват нови неща всеки ден. В тази възраст също са натрупали множество важни опитности. Въпреки това, всичко изчезва. Психолозите наричат това явление инфантилна амнезия. Само нещата, които децата могат да назоват остават. Автобиографичната памет запазва личните преживявания. Тя функционира като дневник. Всичко, което е важно в живота ни, се записва в него. По този начин, автобиографичната памет представлява нашата идентичност. Но нейното развитие зависи от изучаването на родния език. А ние можем да активираме своята памет само чрез речта си. Нещата, които сме научили като бебета не са съвсем изчезнали, разбира се. Те се съхраняват някъде в мозъка ни. Ние просто не можем да ги извикаме вече... - колко жалко, нали?