Разговорник

bg Занимания през отпуската   »   sr Активности на годишњем одмору

48 [четирийсет и осем]

Занимания през отпуската

Занимания през отпуската

48 [четрдесет и осам]

48 [četrdeset i osam]

Активности на годишњем одмору

[Aktivnosti na godišnjem odmoru]

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Плажът чист ли е? Ј---и пла-------а? Ј_ л_ п____ ч_____ Ј- л- п-а-а ч-с-а- ------------------ Је ли плажа чиста? 0
J- li-pl--- -ist-? J_ l_ p____ č_____ J- l- p-a-a č-s-a- ------------------ Je li plaža čista?
Може ли да се къпем там? Мо-е----се т-мо --п-ти? М___ л_ с_ т___ к______ М-ж- л- с- т-м- к-п-т-? ----------------------- Може ли се тамо купати? 0
Mož--li-s- t-m-----at-? M___ l_ s_ t___ k______ M-ž- l- s- t-m- k-p-t-? ----------------------- Može li se tamo kupati?
Къпането там не е ли опасно? Ни----и о--сн--т--- се-ку-а--? Н___ л_ о_____ т___ с_ к______ Н-ј- л- о-а-н- т-м- с- к-п-т-? ------------------------------ Није ли опасно тамо се купати? 0
Nij- -i--p-s-o -am- se----a--? N___ l_ o_____ t___ s_ k______ N-j- l- o-a-n- t-m- s- k-p-t-? ------------------------------ Nije li opasno tamo se kupati?
Може ли да се заеме плажен чадър? М--е--- се--вд---з-ајм-----у--о-ран? М___ л_ с_ о___ и________ с_________ М-ж- л- с- о-д- и-н-ј-и-и с-н-о-р-н- ------------------------------------ Може ли се овде изнајмити сунцобран? 0
Mo-- -- se-ov---i-n-j---i--u--o--an? M___ l_ s_ o___ i________ s_________ M-ž- l- s- o-d- i-n-j-i-i s-n-o-r-n- ------------------------------------ Može li se ovde iznajmiti suncobran?
Може ли да се заеме шезлонг? М----л--с-------изнај--ти ле-аљ--? М___ л_ с_ о___ и________ л_______ М-ж- л- с- о-д- и-н-ј-и-и л-ж-љ-а- ---------------------------------- Може ли се овде изнајмити лежаљка? 0
Mož---i--e-o--e i-n-jmiti-lež-l-k-? M___ l_ s_ o___ i________ l________ M-ž- l- s- o-d- i-n-j-i-i l-ž-l-k-? ----------------------------------- Može li se ovde iznajmiti ležaljka?
Може ли да се заеме лодка? Мо-е л- с- о--е----а--и-и--а---? М___ л_ с_ о___ и________ ч_____ М-ж- л- с- о-д- и-н-ј-и-и ч-м-ц- -------------------------------- Може ли се овде изнајмити чамац? 0
M--- l- -e o----izn---it- č--a-? M___ l_ s_ o___ i________ č_____ M-ž- l- s- o-d- i-n-j-i-i č-m-c- -------------------------------- Može li se ovde iznajmiti čamac?
Бих искал / искала да карам сърф. Ј- бих-рад- --р----/ -у-фа--. Ј_ б__ р___ с_____ / с_______ Ј- б-х р-д- с-р-а- / с-р-а-а- ----------------------------- Ја бих радо сурфао / сурфала. 0
Ja--i--ra-o---rf-o-/ --rfal-. J_ b__ r___ s_____ / s_______ J- b-h r-d- s-r-a- / s-r-a-a- ----------------------------- Ja bih rado surfao / surfala.
Бих искал / искала да се гмуркам. Ј----- --до-------/----и-а. Ј_ б__ р___ р____ / р______ Ј- б-х р-д- р-н-о / р-н-л-. --------------------------- Ја бих радо ронио / ронила. 0
Ja -i- -a-o ----o /-r---l-. J_ b__ r___ r____ / r______ J- b-h r-d- r-n-o / r-n-l-. --------------------------- Ja bih rado ronio / ronila.
Бих искал / искала да карам водни ски. Ј- би- --до --и-ао / с--јал--на -од-. Ј_ б__ р___ с_____ / с______ н_ в____ Ј- б-х р-д- с-и-а- / с-и-а-а н- в-д-. ------------------------------------- Ја бих радо скијао / скијала на води. 0
Ja-b-h --do-skij-----s------ n--vod-. J_ b__ r___ s_____ / s______ n_ v____ J- b-h r-d- s-i-a- / s-i-a-a n- v-d-. ------------------------------------- Ja bih rado skijao / skijala na vodi.
Може ли да се наеме сърф? М------ се--зн-ј-и-- даска з-----фа-е? М___ л_ с_ и________ д____ з_ с_______ М-ж- л- с- и-н-ј-и-и д-с-а з- с-р-а-е- -------------------------------------- Може ли се изнајмити даска за сурфање? 0
M-ž- li-se izn----t--d------a-surfa-j-? M___ l_ s_ i________ d____ z_ s________ M-ž- l- s- i-n-j-i-i d-s-a z- s-r-a-j-? --------------------------------------- Može li se iznajmiti daska za surfanje?
Може ли да се наеме екипировка за гмуркане? Мож- -- се-и----ми-- оп--м---- -о--ње? М___ л_ с_ и________ о_____ з_ р______ М-ж- л- с- и-н-ј-и-и о-р-м- з- р-њ-њ-? -------------------------------------- Може ли се изнајмити опрема за роњење? 0
Može--i ----zn-j---i -p---a -a ro----je? M___ l_ s_ i________ o_____ z_ r________ M-ž- l- s- i-n-j-i-i o-r-m- z- r-n-e-j-? ---------------------------------------- Može li se iznajmiti oprema za ronjenje?
Може ли да се наемат водни ски? Мо-- -- -е----ај---и -о-----ск---? М___ л_ с_ и________ в_____ с_____ М-г- л- с- и-н-ј-и-и в-д-н- с-и-е- ---------------------------------- Могу ли се изнајмити водене скије? 0
Mog- l--se iz--jmiti v--e-- -kij-? M___ l_ s_ i________ v_____ s_____ M-g- l- s- i-n-j-i-i v-d-n- s-i-e- ---------------------------------- Mogu li se iznajmiti vodene skije?
Аз съм начинаещ / начинаеща. Ј--са- --- --ч--н-к. Ј_ с__ т__ п________ Ј- с-м т-к п-ч-т-и-. -------------------- Ја сам тек почетник. 0
J---am t----oč-tn-k. J_ s__ t__ p________ J- s-m t-k p-č-t-i-. -------------------- Ja sam tek početnik.
Средно добър / добра съм. Ја-с-м-----е-н- до-а- / -о---. Ј_ с__ п_______ д____ / д_____ Ј- с-м п-о-е-н- д-б-р / д-б-а- ------------------------------ Ја сам просечно добар / добра. 0
Ja sam-pr--ečn---o-------obr-. J_ s__ p_______ d____ / d_____ J- s-m p-o-e-n- d-b-r / d-b-a- ------------------------------ Ja sam prosečno dobar / dobra.
Това ми е познато вече. Сна--зим-се-већ - -и-. С_______ с_ в__ с т___ С-а-а-и- с- в-ћ с т-м- ---------------------- Сналазим се већ с тим. 0
Sna-az---s----ć-s -im. S_______ s_ v__ s t___ S-a-a-i- s- v-c- s t-m- ----------------------- Snalazim se već s tim.
Къде е ски лифтът? Г-е-ј- ск- лифт? Г__ ј_ с__ л____ Г-е ј- с-и л-ф-? ---------------- Где је ски лифт? 0
G-e je sk- -i--? G__ j_ s__ l____ G-e j- s-i l-f-? ---------------- Gde je ski lift?
Имаш ли ски? И--- л- с---о-о-----је? И___ л_ с_ с____ с_____ И-а- л- с- с-б-м с-и-е- ----------------------- Имаш ли са собом скије? 0
I--- li-sa -ob-m --ij-? I___ l_ s_ s____ s_____ I-a- l- s- s-b-m s-i-e- ----------------------- Imaš li sa sobom skije?
Имаш ли ски обувки? И-а---------у з- с---ање--у? И___ л_ о____ з_ с______ т__ И-а- л- о-у-у з- с-и-а-е т-? ---------------------------- Имаш ли обућу за скијање ту? 0
Ima------b-c-u -a-skij---e -u? I___ l_ o____ z_ s_______ t__ I-a- l- o-u-́- z- s-i-a-j- t-? ------------------------------ Imaš li obuću za skijanje tu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Езикът на образите

Една немска поговорка гласи: Една картина казва повече от хиляда думи. Това означава, че образите често се разбират по-бързо, отколкото речта. Картините могат също да предават добре и емоциите. Поради това, рекламата използва много образи. Образите функционират по различен начин от речта. Те ни показват няколко неща едновременно и в тяхната съвкупност. Това означава, че цялостното изображение има определен ефект. При речта са необходими значително повече думи. Но образите и речта вървят заедно. Имаме нужда от реч, за да опишем даден образ. По същия начин, много текстове най-напред се разбират чрез образи. Връзката между образите и речта все още се проучва от лингвистите. Тя също така повдига въпроса дали образите сами по себе си са език. Ако нещо е просто филмирано, ние можем да гледаме образите. Но посланието на филма не е конкретно. Ако изображението е предназначено да функционира като реч, то трябва да бъде конкретно. Колкото по-малко съдържание показва, толкова по-ясно е неговото послание. Пиктограмите са добър пример за това. Пиктограмите са прости и ясни картинни символи. Те заменят словесният език, и като такива са форма на визуалната комуникация. Всеки знае пиктограмата за "Пушенето забранено", например. Тя показва цигара с линия през нея. Изображенията стават все по- важни и поради глобализацията. Но и езика на образите се изучава. Той не е разбираем в световен мащаб, въпреки че мнозина мислят така. Защото нашата култура влияе върху нашето разбиране на изображенията. Това, което виждаме в тях, зависи от много различни фактори. Така че някои хора не виждат цигари, а само тъмни линии.
Знаете ли, че?
Турският принадлежи към семейството на тюркските езици, които са около 40. Най-тясно свързан е с азербайджанския език. Той е майчин или втори език на повече от 80 милиона души. Те живеят предимно в Турция и на Балканите. Емигранти са пренесли турския в Европа, Америка и Австралия. Турският също е повлиян от други езици. В речниковия състав се откриват думи от арабски и френски. Особеност на турския език са много различни диалекти. Истанбулският диалект се счита за основата на днешния книжовен език. В граматиката се различават общо шест падежа. Характерна за турския език е и аглутиниращата структура. Това означава, че граматичните форми се изразяват чрез наставки. Окончанията могат да са много на брой, като последователността им е определена. Този принцип отличава турския от индоевропейските езици.