Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   lv Palīgteikumi ar vai

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [deviņdesmit trīs]

Palīgteikumi ar vai

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Es-nez-nu, --i--i-š m-ni-mīl. E_ n______ v__ v___ m___ m___ E- n-z-n-, v-i v-ņ- m-n- m-l- ----------------------------- Es nezinu, vai viņš mani mīl. 0
Не зная дали той ще се върне. E----zi--,--ai -iņ- n--s -------. E_ n______ v__ v___ n___ a_______ E- n-z-n-, v-i v-ņ- n-k- a-p-k-ļ- --------------------------------- Es nezinu, vai viņš nāks atpakaļ. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. E- -e-i----v-- vi-- -----iezv--īs. E_ n______ v__ v___ m__ p_________ E- n-z-n-, v-i v-ņ- m-n p-e-v-n-s- ---------------------------------- Es nezinu, vai viņš man piezvanīs. 0
Дали ме обича? Vai v-ņš-m-ni-mīl? V__ v___ m___ m___ V-i v-ņ- m-n- m-l- ------------------ Vai viņš mani mīl? 0
Дали ще се върне? V----i-š----s -t-a-aļ? V__ v___ n___ a_______ V-i v-ņ- n-k- a-p-k-ļ- ---------------------- Vai viņš nāks atpakaļ? 0
Дали ще ми се обади по телефона? Va- v-ņ- --n-pi-z-a-ī-? V__ v___ m__ p_________ V-i v-ņ- m-n p-e-v-n-s- ----------------------- Vai viņš man piezvanīs? 0
Питам се дали той мисли за мен. Es -aut-j- se-,--ai v-ņš-do----a- m--i? E_ j______ s___ v__ v___ d___ p__ m____ E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ- d-m- p-r m-n-? --------------------------------------- Es jautāju sev, vai viņš domā par mani? 0
Питам се дали той има друга. E------ā-u-sev- v-- -iņam--r ---a---ta? E_ j______ s___ v__ v____ i_ k___ c____ E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ-m i- k-d- c-t-? --------------------------------------- Es jautāju sev, vai viņam ir kāda cita? 0
Питам се дали той лъже. Es j-ut--u-s-v,-va- -----melo? E_ j______ s___ v__ v___ m____ E- j-u-ā-u s-v- v-i v-ņ- m-l-? ------------------------------ Es jautāju sev, vai viņš melo? 0
Дали мисли за мен? V-i--iņš d-----ar-ma-i? V__ v___ d___ p__ m____ V-i v-ņ- d-m- p-r m-n-? ----------------------- Vai viņš domā par mani? 0
Дали той има друга? Vai----am--r-k-da cit-? V__ v____ i_ k___ c____ V-i v-ņ-m i- k-d- c-t-? ----------------------- Vai viņam ir kāda cita? 0
Дали казва истината? V-i-viņš sak- --t-e-ī-u? V__ v___ s___ p_________ V-i v-ņ- s-k- p-t-e-ī-u- ------------------------ Vai viņš saka patiesību? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. E- ---b--- -ai--- v-ņam-p-ti--ām--a--k-. E_ š______ v__ e_ v____ p_______ p______ E- š-u-o-, v-i e- v-ņ-m p-t-e-ā- p-t-k-. ---------------------------------------- Es šaubos, vai es viņam patiešām patīku. 0
Съмнявам се че ще ми пише. E- šaub--,---i--iņ----n--a---īs. E_ š______ v__ v___ m__ r_______ E- š-u-o-, v-i v-ņ- m-n r-k-t-s- -------------------------------- Es šaubos, vai viņš man rakstīs. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. E---a-bo----ai ---š ma-------ē-. E_ š______ v__ v___ m___ p______ E- š-u-o-, v-i v-ņ- m-n- p-e-ē-. -------------------------------- Es šaubos, vai viņš mani precēs. 0
Дали наистина ме харесва? Va--e- viņ-- --t-e-ām pat-ku? V__ e_ v____ p_______ p______ V-i e- v-ņ-m p-t-e-ā- p-t-k-? ----------------------------- Vai es viņam patiešām patīku? 0
Дали ще ми пише? V-- v--š -----a--tī-? V__ v___ m__ r_______ V-i v-ņ- m-n r-k-t-s- --------------------- Vai viņš man rakstīs? 0
Дали ще се ожени за мен? V----iņ----n--pr----? V__ v___ m___ p______ V-i v-ņ- m-n- p-e-ē-? --------------------- Vai viņš mani precēs? 0

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...