Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   ro Propoziţii scundare cu sau

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [nouăzeci şi trei]

Propoziţii scundare cu sau

Изберете как искате да видите превода:   
български румънски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. N---ti- da---mă --beş-e. N_ ş___ d___ m_ i_______ N- ş-i- d-c- m- i-b-ş-e- ------------------------ Nu ştiu dacă mă iubeşte. 0
Не зная дали той ще се върне. N- ş--u--a-ă se î-t---c-. N_ ş___ d___ s_ î________ N- ş-i- d-c- s- î-t-a-c-. ------------------------- Nu ştiu dacă se întoarce. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. N- şti----că ----un-. N_ ş___ d___ m_ s____ N- ş-i- d-c- m- s-n-. --------------------- Nu ştiu dacă mă sună. 0
Дали ме обича? Oa-e -- i---ş-e? O___ m_ i_______ O-r- m- i-b-ş-e- ---------------- Oare mă iubeşte? 0
Дали ще се върне? O-r- v-n- înap--? O___ v___ î______ O-r- v-n- î-a-o-? ----------------- Oare vine înapoi? 0
Дали ще ми се обади по телефона? O--e m---un-? O___ m_ s____ O-r- m- s-n-? ------------- Oare mă sună? 0
Питам се дали той мисли за мен. Mă-înt--b -acă ---gân--ş-e l- m---. M_ î_____ d___ s_ g_______ l_ m____ M- î-t-e- d-c- s- g-n-e-t- l- m-n-. ----------------------------------- Mă întreb dacă se gândeşte la mine. 0
Питам се дали той има друга. M- ------ d--ă --- p- -ltc-n-va. M_ î_____ d___ a__ p_ a_________ M- î-t-e- d-c- a-e p- a-t-i-e-a- -------------------------------- Mă întreb dacă are pe altcineva. 0
Питам се дали той лъже. Mă ---re- dac------e. M_ î_____ d___ m_____ M- î-t-e- d-c- m-n-e- --------------------- Mă întreb dacă minte. 0
Дали мисли за мен? Oa-e -e gânde-t--la m---? O___ s_ g_______ l_ m____ O-r- s- g-n-e-t- l- m-n-? ------------------------- Oare se gândeşte la mine? 0
Дали той има друга? Oare-are -e------ne--? O___ a__ p_ a_________ O-r- a-e p- a-t-i-e-a- ---------------------- Oare are pe altcineva? 0
Дали казва истината? Oar- s-un- -d-văr--? O___ s____ a________ O-r- s-u-e a-e-ă-u-? -------------------- Oare spune adevărul? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. Mă-înd---sc -ă mă --a-- cu-------a-. M_ î_______ c_ m_ p____ c_ a________ M- î-d-i-s- c- m- p-a-e c- a-e-ă-a-. ------------------------------------ Mă îndoiesc că mă place cu adevărat. 0
Съмнявам се че ще ми пише. Mă înd--e-c c- îmi --r-e. M_ î_______ c_ î__ s_____ M- î-d-i-s- c- î-i s-r-e- ------------------------- Mă îndoiesc că îmi scrie. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. M----do-esc că-s---n-o-r- -u mine. M_ î_______ c_ s_ î______ c_ m____ M- î-d-i-s- c- s- î-s-a-ă c- m-n-. ---------------------------------- Mă îndoiesc că se însoară cu mine. 0
Дали наистина ме харесва? Oa----- -l-c- cu a------t? O___ m_ p____ c_ a________ O-r- m- p-a-e c- a-e-ă-a-? -------------------------- Oare mă place cu adevărat? 0
Дали ще ми пише? Oare--m- -cr-e? O___ î__ s_____ O-r- î-i s-r-e- --------------- Oare îmi scrie? 0
Дали ще се ожени за мен? Oa-- -e--ns---ă -u-mi--? O___ s_ î______ c_ m____ O-r- s- î-s-a-ă c- m-n-? ------------------------ Oare se însoară cu mine? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + румънски (1-100) MP3 румънски (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...