Разговорник

bg Минало време 3   »   lv Pagātne 3

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

83 [astoņdesmit trīs]

Pagātne 3

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона piezv---t p________ p-e-v-n-t --------- piezvanīt 0
Аз звънях по телефона. E- --nāju-p- t-l--onu. E_ r_____ p_ t________ E- r-n-j- p- t-l-f-n-. ---------------------- Es runāju pa telefonu. 0
Говорих по телефона през цялото време. Es runā-- p- t-----nu -----l-i-u. E_ r_____ p_ t_______ v___ l_____ E- r-n-j- p- t-l-f-n- v-s- l-i-u- --------------------------------- Es runāju pa telefonu visu laiku. 0
Питам ja-t-t j_____ j-u-ā- ------ jautāt 0
Аз питах. Es-jau---u. E_ j_______ E- j-u-ā-u- ----------- Es jautāju. 0
Аз постоянно питах. E- -ie-m-r--a-t-ju. E_ v______ j_______ E- v-e-m-r j-u-ā-u- ------------------- Es vienmēr jautāju. 0
Разказвам stās--t s______ s-ā-t-t ------- stāstīt 0
Аз разказвах. E--st--t--u. E_ s________ E- s-ā-t-j-. ------------ Es stāstīju. 0
Аз разказах цялата история. E- -zst-stīj--visu-st-s-u. E_ i_________ v___ s______ E- i-s-ā-t-j- v-s- s-ā-t-. -------------------------- Es izstāstīju visu stāstu. 0
Уча m--īt--s m_______ m-c-t-e- -------- mācīties 0
Аз учих. E--mācījos. E_ m_______ E- m-c-j-s- ----------- Es mācījos. 0
Аз учих цяла вечер. Es-mācī-os---s--va-a-u. E_ m______ v___ v______ E- m-c-j-s v-s- v-k-r-. ----------------------- Es mācījos visu vakaru. 0
Работя s-rā-āt s______ s-r-d-t ------- strādāt 0
Аз работих. Es -trād-j-. E_ s________ E- s-r-d-j-. ------------ Es strādāju. 0
Аз работих цял ден. E- --r-d--u -i-- --en-. E_ s_______ v___ d_____ E- s-r-d-j- v-s- d-e-u- ----------------------- Es strādāju visu dienu. 0
Ям ēst ē__ ē-t --- ēst 0
Аз ядох. Es---ē-u. E_ p_____ E- p-ē-u- --------- Es paēdu. 0
Аз изядох всичката храна. E---pēd- --su---i-n-. E_ a____ v___ ē______ E- a-ē-u v-s- ē-i-n-. --------------------- Es apēdu visu ēdienu. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!