Разговорник

bg Покупки   »   lv Izteikt vēlēšanos / vajadzību

51 [петдесет и едно]

Покупки

Покупки

51 [piecdesmit viens]

Izteikt vēlēšanos / vajadzību

Изберете как искате да видите превода:   
български латвийски Играйте Повече
Искам да отида в библиотеката. E- gribu-aiz-e--uz--i---ot-k-. E_ g____ a_____ u_ b__________ E- g-i-u a-z-e- u- b-b-i-t-k-. ------------------------------ Es gribu aiziet uz bibliotēku. 0
Искам да отида в книжарницата. E- -rib- a----- ---g-ā--t-īcu. E_ g____ a_____ u_ g__________ E- g-i-u a-z-e- u- g-ā-a-n-c-. ------------------------------ Es gribu aiziet uz grāmatnīcu. 0
Искам да отида до вестникарския павилион. Es gri-- -i---t--- -io-ku. E_ g____ a_____ u_ k______ E- g-i-u a-z-e- u- k-o-k-. -------------------------- Es gribu aiziet uz kiosku. 0
Искам да заема една книга. E----ib- -iz----i-s -r--at-. E_ g____ a_________ g_______ E- g-i-u a-z-e-t-e- g-ā-a-u- ---------------------------- Es gribu aizņemties grāmatu. 0
Искам да купя една книга. E--gr--u-n-pirk--g----t-. E_ g____ n______ g_______ E- g-i-u n-p-r-t g-ā-a-u- ------------------------- Es gribu nopirkt grāmatu. 0
Искам да купя един вестник. E- g-i----o-i-k- --ī--. E_ g____ n______ a_____ E- g-i-u n-p-r-t a-ī-i- ----------------------- Es gribu nopirkt avīzi. 0
Искам да отида в библиотеката, за да заема една книга. Es ---bu aiziet--- --bli--ēk-,---i -aņ-mt--g-āma--. E_ g____ a_____ u_ b__________ l__ p______ g_______ E- g-i-u a-z-e- u- b-b-i-t-k-, l-i p-ņ-m-u g-ā-a-u- --------------------------------------------------- Es gribu aiziet uz bibliotēku, lai paņemtu grāmatu. 0
Искам да отида в книжарницата, за да купя една книга. E- g-i-u -----t uz-grā-a--īcu--lai--o-i---- ---m-t-. E_ g____ a_____ u_ g__________ l__ n_______ g_______ E- g-i-u a-z-e- u- g-ā-a-n-c-, l-i n-p-r-t- g-ā-a-u- ---------------------------------------------------- Es gribu aiziet uz grāmatnīcu, lai nopirktu grāmatu. 0
Искам да отида до павилиона, за да купя един вестник. E------- ai-i-t -- k----u,-la- -o-irkt--a-ī-i. E_ g____ a_____ u_ k______ l__ n_______ a_____ E- g-i-u a-z-e- u- k-o-k-, l-i n-p-r-t- a-ī-i- ---------------------------------------------- Es gribu aiziet uz kiosku, lai nopirktu avīzi. 0
Искам да отида в оптичния магазин. E--g---u ----et-uz--p----s v-i----. E_ g____ a_____ u_ o______ v_______ E- g-i-u a-z-e- u- o-t-k-s v-i-a-u- ----------------------------------- Es gribu aiziet uz optikas veikalu. 0
Искам да отида в супермаркета. E--gr-b--a-z--------i-lve--a-u. E_ g____ a_____ u_ l___________ E- g-i-u a-z-e- u- l-e-v-i-a-u- ------------------------------- Es gribu aiziet uz lielveikalu. 0
Искам да отида до хлебарницата. E- g-i-u a-ziet ----a--n--u. E_ g____ a_____ u_ m________ E- g-i-u a-z-e- u- m-i-n-c-. ---------------------------- Es gribu aiziet uz maiznīcu. 0
Искам да купя очила. Es -r-bu -opi----bril---. E_ g____ n______ b_______ E- g-i-u n-p-r-t b-i-l-s- ------------------------- Es gribu nopirkt brilles. 0
Искам да купя плодове и зеленчуци. Es----bu -op-rk--au--u---n-d-----us. E_ g____ n______ a_____ u_ d________ E- g-i-u n-p-r-t a-g-u- u- d-r-e-u-. ------------------------------------ Es gribu nopirkt augļus un dārzeņus. 0
Искам да купя хлебчета и хляб. Es gribu-no-irk- ---zī-e--un-maizi. E_ g____ n______ m_______ u_ m_____ E- g-i-u n-p-r-t m-i-ī-e- u- m-i-i- ----------------------------------- Es gribu nopirkt maizītes un maizi. 0
Искам да отида в оптичния магазин, за да купя очила. E--grib---iz-e--u- -p---as v--k---, l-i--o-ir-t- --i----. E_ g____ a_____ u_ o______ v_______ l__ n_______ b_______ E- g-i-u a-z-e- u- o-t-k-s v-i-a-u- l-i n-p-r-t- b-i-l-s- --------------------------------------------------------- Es gribu aiziet uz optikas veikalu, lai nopirktu brilles. 0
Искам да отида в супермаркета, за да купя плодове и зеленчуци. Es gribu -iz--- uz li-lvei---u---ai-no-ir-t-----ļus ---dārz---s. E_ g____ a_____ u_ l___________ l__ n_______ a_____ u_ d________ E- g-i-u a-z-e- u- l-e-v-i-a-u- l-i n-p-r-t- a-g-u- u- d-r-e-u-. ---------------------------------------------------------------- Es gribu aiziet uz lielveikalu, lai nopirktu augļus un dārzeņus. 0
Искам да отида до хлебарницата, за да купя хлебчета и хляб. E- g-ib------et u----iz-īcu- l----op--kt- -ai-ī-es -- m---i. E_ g____ a_____ u_ m________ l__ n_______ m_______ u_ m_____ E- g-i-u a-z-e- u- m-i-n-c-, l-i n-p-r-t- m-i-ī-e- u- m-i-i- ------------------------------------------------------------ Es gribu aiziet uz maiznīcu, lai nopirktu maizītes un maizi. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + латвийски (1-100) MP3 латвийски (1-100)

Малцинствените езици в Европа

Много различни езици се говорят в Европа. Повечето от тях са Индо-европейски езици. В допълнение към големите национални езици има и много по-малки езици. Това са малцинствените езици. Малцинствените езици са различни от официалните езици. Но те не са диалекти. Те не са и езиците на имигрантите. Малцинствените езици са винаги етнически обвързани. Което ще рече, че те са езиците на конкретни етнически групи. Има малцинствени езици в почти всички страни на Европа. Това се равнява на около 40 езика в Европейския съюз. Някои малцинствени езици се говорят само в една държава. Сред тях например е лужишкия език в Германия. Романи - езикът на ромите, от друга страна, се говори в много европейски страни. Малцинствените езици имат специален статут. Тъй като те се говорят само от сравнително малки групи. Тези групи не могат да си позволят да построят свои собствени училища. Освен това е трудно за тях да публикуват своя литература. В резултат на това много от малцинствените езици са застрашени от изчезване. Европейският съюз иска да защити малцинствените езици. Защото всеки език е важна част от една култура или идентичност. Някои държави не са части от политически общности и съществуват само като малцинства. Различни програми и проекти са предназначени за насърчаване на технитеезици. Полагат се усилия културата на малките етнически групи да бъде също запазена. Въпреки това , някои малцинствени езици скоро ще изчезнат. Сред тях е ливонският език, говорен в Латвийската република. Само 20 души са останали като носители на ливонския език. Това го прави най-малкият език в Европа.
Знаете ли, че?
Урду принадлежи към семейството на индоирански езици. Говори се в Пакистан и някои индийски щати. Урду е майчин език на около 60 милиона души. В Пакистан той е националния език. В Индия е признат за един от 22-те официални езика на страната. Урду е тясно свързан с хинди. По принцип двата езика са социолекти на хиндустани. Той е възникнал през 13. век в Северна Индия от различни езици. Днес урду и хинди се считат за два независими един от друг езика. Но носителите на тези езици лесно могат да общуват помежду си. Това, което ги различава, са знаковите системи. Урду се пише с вариант на персийско-арабската азбука, а хинди - не. Като литературен език урду е от първостепенно значение. Той много често се използва и в големи филмови продукции. Учете урду, той е ключ към културата на Южна Азия!