Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   sl Odvisni stavki z ali (če)

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [triindevetdeset]

Odvisni stavki z ali (če)

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. Ne -e-, -l- -e-lj--i--i-- ra-). N_ v___ a__ m_ l____ (___ r____ N- v-m- a-i m- l-u-i (-m- r-d-. ------------------------------- Ne vem, ali me ljubi (ima rad). 0
Не зная дали той ще се върне. N---e----li se bo vrni-. N_ v___ a__ s_ b_ v_____ N- v-m- a-i s- b- v-n-l- ------------------------ Ne vem, ali se bo vrnil. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. Ne --m,-----m---- pokl-c-l. N_ v___ a__ m_ b_ p________ N- v-m- a-i m- b- p-k-i-a-. --------------------------- Ne vem, ali me bo poklical. 0
Дали ме обича? A-i -e res--j-b-? A__ m_ r__ l_____ A-i m- r-s l-u-i- ----------------- Ali me res ljubi? 0
Дали ще се върне? A-i----p--š----a---? A__ b_ p_____ n_____ A-i b- p-i-e- n-z-j- -------------------- Ali bo prišel nazaj? 0
Дали ще ми се обади по телефона? Al- me -o r-- poklic--? A__ m_ b_ r__ p________ A-i m- b- r-s p-k-i-a-? ----------------------- Ali me bo res poklical? 0
Питам се дали той мисли за мен. Sp--š---- se- -li -is-i n--e. S________ s__ a__ m____ n____ S-r-š-j-m s-, a-i m-s-i n-m-. ----------------------------- Sprašujem se, ali misli name. 0
Питам се дали той има друга. S--aš-jem--e,---- ------k-n--d-ugo. S________ s__ a__ i__ k_____ d_____ S-r-š-j-m s-, a-i i-a k-k-n- d-u-o- ----------------------------------- Sprašujem se, ali ima kakšno drugo. 0
Питам се дали той лъже. Spr---jem--e---l- -a--. S________ s__ a__ l____ S-r-š-j-m s-, a-i l-ž-. ----------------------- Sprašujem se, ali laže. 0
Дали мисли за мен? A-- s--o- ------na--? A__ s____ m____ n____ A-i s-l-h m-s-i n-m-? --------------------- Ali sploh misli name? 0
Дали той има друга? Ali -m- k----- --u-o? A__ i__ k_____ d_____ A-i i-a k-k-n- d-u-o- --------------------- Ali ima kakšno drugo? 0
Дали казва истината? Ali---lo- --vo-i --sni-o? A__ s____ g_____ r_______ A-i s-l-h g-v-r- r-s-i-o- ------------------------- Ali sploh govori resnico? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. D-omi-,--a -e ----z--e--rad. D______ d_ m_ i__ z____ r___ D-o-i-, d- m- i-a z-r-s r-d- ---------------------------- Dvomim, da me ima zares rad. 0
Съмнявам се че ще ми пише. D-o-i---da mi--- p--al. D______ d_ m_ b_ p_____ D-o-i-, d- m- b- p-s-l- ----------------------- Dvomim, da mi bo pisal. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. D-om--,-da se--- -o-o--l-z-m---. D______ d_ s_ b_ p______ z m____ D-o-i-, d- s- b- p-r-č-l z m-n-. -------------------------------- Dvomim, da se bo poročil z mano. 0
Дали наистина ме харесва? A-- -e-ima---res rad? A__ m_ i__ z____ r___ A-i m- i-a z-r-s r-d- --------------------- Ali me ima zares rad? 0
Дали ще ми пише? A------b-----o--pis-l? A__ m_ b_ s____ p_____ A-i m- b- s-l-h p-s-l- ---------------------- Ali mi bo sploh pisal? 0
Дали ще се ожени за мен? A---s--b- -plo----r---- - m---? A__ s_ b_ s____ p______ z m____ A-i s- b- s-l-h p-r-č-l z m-n-? ------------------------------- Ali se bo sploh poročil z mano? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...