Разговорник

bg Подчинени изречения с дали   »   fi Liitepartikkelit -ko / -kö

93 [деветдесет и три]

Подчинени изречения с дали

Подчинени изречения с дали

93 [yhdeksänkymmentäkolme]

Liitepartikkelit -ko / -kö

Изберете как искате да видите превода:   
български финландски Играйте Повече
Не зная дали той ме обича. E--t----- r-ka-ta--o hän-min-a. E_ t_____ r_________ h__ m_____ E- t-e-ä- r-k-s-a-k- h-n m-n-a- ------------------------------- En tiedä, rakastaako hän minua. 0
Не зная дали той ще се върне. E- --e-ä--t--e--o h-n-takai-in. E_ t_____ t______ h__ t________ E- t-e-ä- t-l-e-o h-n t-k-i-i-. ------------------------------- En tiedä, tuleeko hän takaisin. 0
Не зная дали той ще ми се обади по телефона. E- ti-dä,--oitt-a---hän -in--le. E_ t_____ s________ h__ m_______ E- t-e-ä- s-i-t-a-o h-n m-n-l-e- -------------------------------- En tiedä, soittaako hän minulle. 0
Дали ме обича? Ra-a--aak-ha- h---m-n-a? R____________ h__ m_____ R-k-s-a-k-h-n h-n m-n-a- ------------------------ Rakastaakohan hän minua? 0
Дали ще се върне? T-le-ko-----ä- t--asin? T_________ h__ t_______ T-l-e-o-a- h-n t-k-s-n- ----------------------- Tuleekohan hän takasin? 0
Дали ще ми се обади по телефона? S--t---koha- -än----u-le? S___________ h__ m_______ S-i-t-a-o-a- h-n m-n-l-e- ------------------------- Soittaakohan hän minulle? 0
Питам се дали той мисли за мен. Ky--n-it----äni, a--t--le--- hän -----. K____ i_________ a__________ h__ m_____ K-s-n i-s-l-ä-i- a-a-t-l-e-o h-n m-n-a- --------------------------------------- Kysyn itseltäni, ajatteleeko hän minua. 0
Питам се дали той има друга. K-s---its-l-äni- o-ko-hä--llä -oku--o--en. K____ i_________ o___ h______ j___ t______ K-s-n i-s-l-ä-i- o-k- h-n-l-ä j-k- t-i-e-. ------------------------------------------ Kysyn itseltäni, onko hänellä joku toinen. 0
Питам се дали той лъже. K--y--i-----än-, -a----e-e--- -än. K____ i_________ v___________ h___ K-s-n i-s-l-ä-i- v-l-h-e-e-k- h-n- ---------------------------------- Kysyn itseltäni, valehteleeko hän. 0
Дали мисли за мен? Aj-tt--e-koha- hän--i--a? A_____________ h__ m_____ A-a-t-l-e-o-a- h-n m-n-a- ------------------------- Ajatteleekohan hän minua? 0
Дали той има друга? O--oha---ä-el---j-k--t--n--? O______ h______ j___ t______ O-k-h-n h-n-l-ä j-k- t-i-e-? ---------------------------- Onkohan hänellä joku toinen? 0
Дали казва истината? Puh--ko-an-h-----tta? P_________ h__ t_____ P-h-u-o-a- h-n t-t-a- --------------------- Puhuukohan hän totta? 0
Съмнявам се че той наистина ме харесва. M-nä----i---- --t--kö--än -in--ta. M___ e_______ p______ h__ m_______ M-n- e-ä-l-n- p-t-ä-ö h-n m-n-s-a- ---------------------------------- Minä epäilen, pitääkö hän minusta. 0
Съмнявам се че ще ми пише. M-n---päil-n- ki-j-itt-----h----in-lle. M___ e_______ k___________ h__ m_______ M-n- e-ä-l-n- k-r-o-t-a-k- h-n m-n-l-e- --------------------------------------- Minä epäilen, kirjoittaako hän minulle. 0
Съмнявам се че ще се ожени за мен. M--ä--pä-l--,---n---- ----ka--s-n- nai-i---n. M___ e_______ m______ h__ k_______ n_________ M-n- e-ä-l-n- m-n-e-ö h-n k-n-s-n- n-i-i-i-n- --------------------------------------------- Minä epäilen, meneekö hän kanssani naimisiin. 0
Дали наистина ме харесва? P-tää-ö-än-hän-minust--t-de-l-? P_________ h__ m______ t_______ P-t-ä-ö-ä- h-n m-n-s-a t-d-l-a- ------------------------------- Pitääköhän hän minusta todella? 0
Дали ще ми пише? Kir---t-aakoha- -ä- m---ll-? K______________ h__ m_______ K-r-o-t-a-k-h-n h-n m-n-l-e- ---------------------------- Kirjoittaakohan hän minulle? 0
Дали ще се ожени за мен? M--ee--h-- -än ka---a-i-na-mi-i--? M_________ h__ k_______ n_________ M-n-e-ö-ä- h-n k-n-s-n- n-i-i-i-n- ---------------------------------- Meneeköhän hän kanssani naimisiin? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + финландски (1-100) MP3 финландски (1-100)

Как мозъка учи граматика?

Ние започваме да учим своя роден език като бебета. Това се случва автоматично. И не е осъзнат процес. Нашият мозък трябва да постигне много докато учи, обаче. Когато учим граматика, например, той има много работа за вършене. Той всеки ден чува нови неща. И получава непрекъснато нови стимули. Но мозъкът не може да обработва всеки стимул индивидуално. Той трябва да действа икономично. Ето защо, той се ориентира към регулярност. Мозъкът помни това, което чува често. Той регистрира колко често се случва нещо специфично. След това си създава граматически правила от тези примери. Децата знаят дали едно изречение е вярно или не. Въпреки това, те не знаят защо това е така. Мозъкът им знае правилата без да ги е учил. Възрастните учат езици по различен начин. Те вече знаят структурите на родния си език. Тези структури са основата за новите граматични правила. Но за да се научат, възрастните се нуждаят от обучение. Когато мозъка учи граматика, той има определена система. Това може да се види при съществителните и глаголите, например. Те се съхраняват в различни области на мозъка. Различни области на мозъка са активни, когато ги обработват. Простите правила също се учат по по-различен начин от сложните правила. При сложните правила повече области на мозъка работят заедно. Как точно мозъкът учи граматика все още не е проучено. Въпреки това, ние знаем, че той теоретично може да научи всяко граматичноправило...