Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   am ሊፈቀድለት ይችላል

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [ሰባ ሶስት]

73 [seba sositi]

ሊፈቀድለት ይችላል

[fik’adi]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? እን---ዳ-----------ካ-/-ል? እ_______ ፍ__ አ_________ እ-ድ-ነ-/- ፍ-ድ አ-ኝ-ካ-/-ል- ----------------------- እንድትነዳ/ጂ ፍቃድ አግኝተካል/ሻል? 0
i----tin-----ī fik---- āgin--t--a---sh--i? i_____________ f______ ā__________________ i-i-i-i-e-a-j- f-k-a-i ā-i-y-t-k-l-/-h-l-? ------------------------------------------ iniditineda/jī fik’adi āginyitekali/shali?
Можеш ли вече да пиеш алкохол? አል-ል እን--ጠ-/- -ቃ-----ተ-ል--ል? አ___ እ_______ ፍ__ አ_________ አ-ኮ- እ-ድ-ጠ-/- ፍ-ድ አ-ኝ-ካ-/-ል- ---------------------------- አልኮል እንድትጠጣ/ጪ ፍቃድ አግኝተካል/ሻል? 0
āl---l- in---t-------/ch’- fik’adi-ā--ny----a-i/-h-l-? ā______ i_________________ f______ ā__________________ ā-i-o-i i-i-i-i-’-t-a-c-’- f-k-a-i ā-i-y-t-k-l-/-h-l-? ------------------------------------------------------ ālikoli iniditit’et’a/ch’ī fik’adi āginyitekali/shali?
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? ብቻህን/---ወ---ላ-ሃገር መ-- ----አግኝተ---ሻል? ብ______ ወ_ ሌ_ ሃ__ መ__ ፍ__ አ_________ ብ-ህ-/-ን ወ- ሌ- ሃ-ር መ-ድ ፍ-ድ አ-ኝ-ካ-/-ል- ------------------------------------ ብቻህን/ሽን ወደ ሌላ ሃገር መሄድ ፍቃድ አግኝተካል/ሻል? 0
b-ch--i-i-shi-- -e-e l-l- --g-r- ---ē-i fi--a-- āgin--------/sha--? b______________ w___ l___ h_____ m_____ f______ ā__________________ b-c-a-i-i-s-i-i w-d- l-l- h-g-r- m-h-d- f-k-a-i ā-i-y-t-k-l-/-h-l-? ------------------------------------------------------------------- bichahini/shini wede lēla hageri mehēdi fik’adi āginyitekali/shali?
мога / разрешено ми е / бива ፈቃድ ፈ__ ፈ-ድ --- ፈቃድ 0
f-----i f______ f-k-a-i ------- fek’adi
Може ли да пушим тук? እዚ--ለማጨ---ፈቀድል--? እ__ ለ___ ይ_______ እ-ህ ለ-ጨ- ይ-ቀ-ል-ል- ----------------- እዚህ ለማጨስ ይፈቀድልናል? 0
i---i--em-c-’e-i-y--e-’e-ilina-i? i____ l_________ y_______________ i-ī-i l-m-c-’-s- y-f-k-e-i-i-a-i- --------------------------------- izīhi lemach’esi yifek’edilinali?
Може ли да се пуши тук? እዚህ --- የ--ቀ--ነ-? እ__ ማ__ የ____ ነ__ እ-ህ ማ-ስ የ-ፈ-ደ ነ-? ----------------- እዚህ ማጨስ የተፈቀደ ነው? 0
izī--------e-- ye-e-e-’e---ne-i? i____ m_______ y__________ n____ i-ī-i m-c-’-s- y-t-f-k-e-e n-w-? -------------------------------- izīhi mach’esi yetefek’ede newi?
Може ли да се плаща с кредитна карта? በባንክ-ካ-ድ--ክ------ዳ-? በ___ ካ__ መ___ ይ_____ በ-ን- ካ-ድ መ-ፈ- ይ-ቀ-ል- -------------------- በባንክ ካርድ መክፈል ይፈቀዳል? 0
b---ni-------d- m--i-el----fek-edal-? b_______ k_____ m_______ y___________ b-b-n-k- k-r-d- m-k-f-l- y-f-k-e-a-i- ------------------------------------- bebaniki karidi mekifeli yifek’edali?
Може ли да се плаща с чек? በ-- -ክ-ል-ይ-ቀዳ-? በ__ መ___ ይ_____ በ-ክ መ-ፈ- ይ-ቀ-ል- --------------- በቼክ መክፈል ይፈቀዳል? 0
be-hēk-----i-e---yi--k-eda--? b______ m_______ y___________ b-c-ē-i m-k-f-l- y-f-k-e-a-i- ----------------------------- bechēki mekifeli yifek’edali?
Може ли да се плаща само в брой? በጥ----ዘብ ብ--መክ-- ይፈቀዳ-? በ__ ገ___ ብ_ መ___ ይ_____ በ-ሬ ገ-ዘ- ብ- መ-ፈ- ይ-ቀ-ል- ----------------------- በጥሬ ገንዘብ ብቻ መክፈል ይፈቀዳል? 0
be---r--ge-iz-b- bi-h- me-if--i ---ek-e---i? b______ g_______ b____ m_______ y___________ b-t-i-ē g-n-z-b- b-c-a m-k-f-l- y-f-k-e-a-i- -------------------------------------------- bet’irē genizebi bicha mekifeli yifek’edali?
Може ли да се обадя по телефона? አንዴ -ደ-- -ፈቀድ--ል? አ__ መ___ ይ_______ አ-ዴ መ-ወ- ይ-ቀ-ል-ል- ----------------- አንዴ መደወል ይፈቀድልኛል? 0
ā-id------we-- yifek’-d---n-a--? ā____ m_______ y________________ ā-i-ē m-d-w-l- y-f-k-e-i-i-y-l-? -------------------------------- ānidē medeweli yifek’edilinyali?
Може ли да попитам нещо? አ-- ----ነ-- --የቅ-ይ---ል--? አ__ ጥ__ ነ__ መ___ ይ_______ አ-ዴ ጥ-ት ነ-ር መ-የ- ይ-ቀ-ል-ል- ------------------------- አንዴ ጥቂት ነገር መጠየቅ ይፈቀድልኛል? 0
ān--ē--’i-’īti n----i-met’-y---i y-fe----i-------? ā____ t_______ n_____ m_________ y________________ ā-i-ē t-i-’-t- n-g-r- m-t-e-e-’- y-f-k-e-i-i-y-l-? -------------------------------------------------- ānidē t’ik’īti negeri met’eyek’i yifek’edilinyali?
Може ли да кажа нещо? አንዴ--ቂ- ነገር --ገ-------ኛ-? አ__ ጥ__ ነ__ መ___ ይ_______ አ-ዴ ጥ-ት ነ-ር መ-ገ- ይ-ቀ-ል-ል- ------------------------- አንዴ ጥቂት ነገር መናገር ይፈቀድልኛል? 0
ā--d- -’---īti-n--e---m-n-g-----i-ek’--i-i-ya--? ā____ t_______ n_____ m_______ y________________ ā-i-ē t-i-’-t- n-g-r- m-n-g-r- y-f-k-e-i-i-y-l-? ------------------------------------------------ ānidē t’ik’īti negeri menageri yifek’edilinyali?
Той не може да спи в парка. እሱ-በፓ---ውስ- እ--ተ---ልተ-----ም። እ_ በ___ ው__ እ____ አ_________ እ- በ-ር- ው-ጥ እ-ዲ-ኛ አ-ተ-ቀ-ለ-ም- ---------------------------- እሱ በፓርኩ ውስጥ እንዲተኛ አልተፈቀደለትም። 0
is--b-par-k- wi--t-i i-id--e-y- āl--ef-k-e-e-----i. i__ b_______ w______ i_________ ā__________________ i-u b-p-r-k- w-s-t-i i-i-ī-e-y- ā-i-e-e-’-d-l-t-m-. --------------------------------------------------- isu bepariku wisit’i inidītenya ālitefek’edeletimi.
Той не може да спи в колата. እሱ --ኪና-ውስጥ-እ-ዲ---አ-ተፈቀደ---። እ_ በ___ ው__ እ____ አ_________ እ- በ-ኪ- ው-ጥ እ-ዲ-ኛ አ-ተ-ቀ-ለ-ም- ---------------------------- እሱ በመኪና ውስጥ እንዲተኛ አልተፈቀደለትም። 0
is- beme---a-w-si-’--in-d-t-n-a āli---ek’ed-l----i. i__ b_______ w______ i_________ ā__________________ i-u b-m-k-n- w-s-t-i i-i-ī-e-y- ā-i-e-e-’-d-l-t-m-. --------------------------------------------------- isu bemekīna wisit’i inidītenya ālitefek’edeletimi.
Той не може да спи на гарата. እሱ -ባቡር ጣ-ያ ው-ጥ-እ--ተ- -ልተ-ቀደለ--። እ_ በ___ ጣ__ ው__ እ____ አ_________ እ- በ-ቡ- ጣ-ያ ው-ጥ እ-ዲ-ኛ አ-ተ-ቀ-ለ-ም- -------------------------------- እሱ በባቡር ጣቢያ ውስጥ እንዲተኛ አልተፈቀደለትም። 0
is----ba--ri-t’a-ī-a---s-t-i in-dī-e-ya -l-t-----edele-i--. i__ b_______ t______ w______ i_________ ā__________________ i-u b-b-b-r- t-a-ī-a w-s-t-i i-i-ī-e-y- ā-i-e-e-’-d-l-t-m-. ----------------------------------------------------------- isu bebaburi t’abīya wisit’i inidītenya ālitefek’edeletimi.
Може ли да седнем? መ------ቀ---ል? መ___ ይ_______ መ-መ- ይ-ቀ-ል-ል- ------------- መቀመጥ ይፈቀድልናል? 0
m--’-me-’- y--e-----lin--i? m_________ y_______________ m-k-e-e-’- y-f-k-e-i-i-a-i- --------------------------- mek’emet’i yifek’edilinali?
Може ли менюто? የ-ግ--ዝርዝ--ማ-ጫ--ግ-ት ይፈ-ድ---? የ___ ዝ___ ማ__ ማ___ ይ_______ የ-ግ- ዝ-ዝ- ማ-ጫ ማ-ኘ- ይ-ቀ-ል-ል- --------------------------- የምግብ ዝርዝር ማውጫ ማግኘት ይፈቀድልናል? 0
yemi--b---i-i-----m-wic--a-m-giny-ti-yifek’--il-----? y_______ z_______ m_______ m________ y_______________ y-m-g-b- z-r-z-r- m-w-c-’- m-g-n-e-i y-f-k-e-i-i-a-i- ----------------------------------------------------- yemigibi ziriziri mawich’a maginyeti yifek’edilinali?
Може ли да платим поотделно? ለየ-ቻ----ል--ፈ-ድ--ል? ለ___ መ___ ይ_______ ለ-ብ- መ-ፈ- ይ-ቀ-ል-ል- ------------------ ለየብቻ መክፈል ይፈቀድልናል? 0
l-y-bi--a ---i--l- -if----dilinali? l________ m_______ y_______________ l-y-b-c-a m-k-f-l- y-f-k-e-i-i-a-i- ----------------------------------- leyebicha mekifeli yifek’edilinali?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!