Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   am የሆነ ነገር ለመወዳደር

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [ሰባ]

70 [seba]

የሆነ ነገር ለመወዳደር

[mewidedi]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Искате ли да пушите? ማጨስ --ል-ሉ? ማ__ ይ_____ ማ-ስ ይ-ል-ሉ- ---------- ማጨስ ይፈልጋሉ? 0
m--h-e-i -i-el--al-? m_______ y__________ m-c-’-s- y-f-l-g-l-? -------------------- mach’esi yifeligalu?
Искате ли да танцувате? መ-ነ- ---ጋሉ? መ___ ይ_____ መ-ነ- ይ-ል-ሉ- ----------- መደነስ ይፈልጋሉ? 0
me----s--yife-igal-? m_______ y__________ m-d-n-s- y-f-l-g-l-? -------------------- medenesi yifeligalu?
Искате ли да се разходите? የእ-ር -ዞ---ረግ---ል-ሉ? የ___ ጉ_ ማ___ ይ_____ የ-ግ- ጉ- ማ-ረ- ይ-ል-ሉ- ------------------- የእግር ጉዞ ማድረግ ይፈልጋሉ? 0
y---g----g--o-madi-eg- -ife-----u? y_______ g___ m_______ y__________ y-’-g-r- g-z- m-d-r-g- y-f-l-g-l-? ---------------------------------- ye’igiri guzo madiregi yifeligalu?
Искам да пуша. ማ-- -ፈል-ለው ማ__ እ_____ ማ-ስ እ-ል-ለ- ---------- ማጨስ እፈልጋለው 0
m-c-’-s--i-----alewi m_______ i__________ m-c-’-s- i-e-i-a-e-i -------------------- mach’esi ifeligalewi
Искате ли цигара? ሲጋራ---ልጋለህ---ለ-? ሲ__ ት___________ ሲ-ራ ት-ል-ለ-/-ያ-ሽ- ---------------- ሲጋራ ትፈልጋለህ/ጊያለሽ? 0
sī-ar- ---eliga--hi/-īya-e-hi? s_____ t______________________ s-g-r- t-f-l-g-l-h-/-ī-a-e-h-? ------------------------------ sīgara tifeligalehi/gīyaleshi?
Той иска огънче. እሱ ላ--ር-----ል እ_ ላ___ ይ____ እ- ላ-ተ- ይ-ል-ል ------------- እሱ ላይተር ይፈልጋል 0
isu-l-y-t-r-------i--li i__ l_______ y_________ i-u l-y-t-r- y-f-l-g-l- ----------------------- isu layiteri yifeligali
Искам да пия нещо. ጥቂት--ገር-መ--- እፈልጋለ-። ጥ__ ነ__ መ___ እ______ ጥ-ት ነ-ር መ-ጣ- እ-ል-ለ-። -------------------- ጥቂት ነገር መጠጣት እፈልጋለው። 0
t’i-’īt- n-g-ri--et-et’at---f-li-al-w-. t_______ n_____ m_________ i___________ t-i-’-t- n-g-r- m-t-e-’-t- i-e-i-a-e-i- --------------------------------------- t’ik’īti negeri met’et’ati ifeligalewi.
Искам да ям нещо. ጥ-ት --- -ብ-ት----ጋለ-። ጥ__ ነ__ መ___ እ______ ጥ-ት ነ-ር መ-ላ- እ-ል-ለ-። -------------------- ጥቂት ነገር መብላት እፈልጋለው። 0
t--k’ī-- ne--ri m-bi-ati --e-i-alewi. t_______ n_____ m_______ i___________ t-i-’-t- n-g-r- m-b-l-t- i-e-i-a-e-i- ------------------------------------- t’ik’īti negeri mebilati ifeligalewi.
Искам да си отдъхна малко. ትን--ማ---እፈልጋለው። ት__ ማ__ እ______ ት-ሽ ማ-ፍ እ-ል-ለ-። --------------- ትንሽ ማረፍ እፈልጋለው። 0
ti----- -----i --el--alewi. t______ m_____ i___________ t-n-s-i m-r-f- i-e-i-a-e-i- --------------------------- tinishi marefi ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ጥ-ት -ገር-ል--ቅ-----ጋለ-። ጥ__ ነ__ ል____ እ______ ጥ-ት ነ-ር ል-ይ-ዎ እ-ል-ለ-። --------------------- ጥቂት ነገር ልጠይቅዎ እፈልጋለው። 0
t’----ti -ege-i-----e--k’-w--ife-i-a--w-. t_______ n_____ l___________ i___________ t-i-’-t- n-g-r- l-t-e-i-’-w- i-e-i-a-e-i- ----------------------------------------- t’ik’īti negeri lit’eyik’iwo ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ጥቂት---- -ንዲሰ-ኝ -ጠ-ቅዎ እፈል--ው። ጥ__ ነ__ እ_____ ል____ እ______ ጥ-ት ነ-ር እ-ዲ-ጡ- ል-ይ-ዎ እ-ል-ለ-። ---------------------------- ጥቂት ነገር እንዲሰጡኝ ልጠይቅዎ እፈልጋለው። 0
t-ik’--i--eg-r- in-----t-u--- l--’ey--’iw--i-e---al-wi. t_______ n_____ i____________ l___________ i___________ t-i-’-t- n-g-r- i-i-ī-e-’-n-i l-t-e-i-’-w- i-e-i-a-e-i- ------------------------------------------------------- t’ik’īti negeri inidīset’unyi lit’eyik’iwo ifeligalewi.
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ል-ብ---እፈ-ጋለው። ል____ እ______ ል-ብ-ዎ እ-ል-ለ-። ------------- ልጋብዝዎ እፈልጋለው። 0
l---bi---o ifeli--l-w-. l_________ i___________ l-g-b-z-w- i-e-i-a-e-i- ----------------------- ligabiziwo ifeligalewi.
Какво обичате / желаете, моля? ም- እንዳ-ር----ይፈልጋ-? ም_ እ_______ ይ_____ ም- እ-ዳ-ር-ል- ይ-ል-ሉ- ------------------ ምን እንዳቀርብልዎ ይፈልጋሉ? 0
mini-inida-’e-i----w- yifel----u? m___ i_______________ y__________ m-n- i-i-a-’-r-b-l-w- y-f-l-g-l-? --------------------------------- mini inidak’eribiliwo yifeligalu?
Желаете ли кафе? ቡ- ይ-ል--? ቡ_ ይ_____ ቡ- ይ-ል-ሉ- --------- ቡና ይፈልጋሉ? 0
bun----f--i-alu? b___ y__________ b-n- y-f-l-g-l-? ---------------- buna yifeligalu?
Или предпочитате чай? ወይ- ሻይ-ይ-ዳ-? ወ__ ሻ_ ይ____ ወ-ስ ሻ- ይ-ዳ-? ------------ ወይስ ሻይ ይወዳሉ? 0
w--i-i---a-i-yi-ed-l-? w_____ s____ y________ w-y-s- s-a-i y-w-d-l-? ---------------------- weyisi shayi yiwedalu?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ወደ ቤ- መን-- ---ልጋለን። ወ_ ቤ_ መ___ እ_______ ወ- ቤ- መ-ዳ- እ-ፈ-ጋ-ን- ------------------- ወደ ቤት መንዳት እንፈልጋለን። 0
wede-b----m--idat---n----i--le--. w___ b___ m_______ i_____________ w-d- b-t- m-n-d-t- i-i-e-i-a-e-i- --------------------------------- wede bēti menidati inifeligaleni.
Желаете ли такси? ታ-- -ፈል-ሉ? ታ__ ይ_____ ታ-ሲ ይ-ል-ሉ- ---------- ታክሲ ይፈልጋሉ? 0
ta--s--yi-e-i--l-? t_____ y__________ t-k-s- y-f-l-g-l-? ------------------ takisī yifeligalu?
Те искат да се обадят по телефона. ስል- መደወል---ል-ሉ? ስ__ መ___ ይ_____ ስ-ክ መ-ወ- ይ-ል-ሉ- --------------- ስልክ መደወል ይፈልጋሉ? 0
s-l-k---ed---l- ---e--g-lu? s_____ m_______ y__________ s-l-k- m-d-w-l- y-f-l-g-l-? --------------------------- siliki medeweli yifeligalu?

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.