Разговорник

bg Сезоните и времето   »   am ወቅቶች እና የአየር ሁኔታ

16 [шестнайсет]

Сезоните и времето

Сезоните и времето

16 [አስራ ስድስት]

16 [āsira sidisiti]

ወቅቶች እና የአየር ሁኔታ

[wek’itochina ye’āyeri hunēta]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Това са сезоните: እ-ዚህ ወቅ-ች-ናቸው። እ___ ወ___ ና___ እ-ዚ- ወ-ቶ- ና-ው- -------------- እነዚህ ወቅቶች ናቸው። 0
i-ezīhi-w----t--h- ---h-w-. i______ w_________ n_______ i-e-ī-i w-k-i-o-h- n-c-e-i- --------------------------- inezīhi wek’itochi nachewi.
пролет, лято, ጸደይ---በጋ ጸ__ ፤ በ_ ጸ-ይ ፤ በ- -------- ጸደይ ፤ በጋ 0
t---d-yi-- --ga t_______ ; b___ t-’-d-y- ; b-g- --------------- ts’edeyi ; bega
есен и зима. በል- - ክ--ት በ__ ፤ ክ___ በ-ግ ፤ ክ-ም- ---------- በልግ ፤ ክረምት 0
b-li-- - --r-mi-i b_____ ; k_______ b-l-g- ; k-r-m-t- ----------------- beligi ; kiremiti
Лятото е горещо. በ- ሞቃታ- ነ-። በ_ ሞ___ ነ__ በ- ሞ-ታ- ነ-። ----------- በጋ ሞቃታማ ነው። 0
be-a-mo--at--- -e-i. b___ m________ n____ b-g- m-k-a-a-a n-w-. -------------------- bega mok’atama newi.
През лятото слънцето грее. ጸ-ይ -በ- -ደም-ለች - ት--ለ-። ጸ__ በ__ ት_____ / ት_____ ጸ-ይ በ-ጋ ት-ም-ለ- / ት-ራ-ች- ----------------------- ጸሐይ በበጋ ትደምቃለች / ትበራለች። 0
t--eh-ā----e-ega tid--i-’a-e--i /--ib---lec-i. t_______ b_____ t_____________ / t___________ t-’-h-ā-i b-b-g- t-d-m-k-a-e-h- / t-b-r-l-c-i- ---------------------------------------------- ts’eḥāyi bebega tidemik’alechi / tiberalechi.
През лятото ние с удоволствие се разхождаме. በበጋ-እኛ----- ጉ- -----እንወዳለን። በ__ እ_ የ___ ጉ_ ማ___ እ______ በ-ጋ እ- የ-ግ- ጉ- ማ-ረ- እ-ወ-ለ-። --------------------------- በበጋ እኛ የእግር ጉዞ ማድረግ እንወዳለን። 0
b----a ---a----i---i -uzo ---i-eg- in-w-dal-ni. b_____ i___ y_______ g___ m_______ i___________ b-b-g- i-y- y-’-g-r- g-z- m-d-r-g- i-i-e-a-e-i- ----------------------------------------------- bebega inya ye’igiri guzo madiregi iniwedaleni.
Зимата е студена. ክረም- ---ዛ---። ክ___ ቀ___ ነ__ ክ-ም- ቀ-ቃ- ነ-። ------------- ክረምት ቀዝቃዛ ነው። 0
kire-iti k’e-ik’------w-. k_______ k_________ n____ k-r-m-t- k-e-i-’-z- n-w-. ------------------------- kiremiti k’ezik’aza newi.
През зимата вали сняг или дъжд. በ-ረም------ይ--ል-ወይ---ዘ--ል። በ____ በ__ ይ___ ወ__ ይ_____ በ-ረ-ት በ-ዶ ይ-ላ- ወ-ም ይ-ን-ል- ------------------------- በክረምት በረዶ ይጥላል ወይም ይዘንባል። 0
be---e-i-i b-red- yit--lali--e-i-i ------ba--. b_________ b_____ y________ w_____ y__________ b-k-r-m-t- b-r-d- y-t-i-a-i w-y-m- y-z-n-b-l-. ---------------------------------------------- bekiremiti beredo yit’ilali weyimi yizenibali.
През зимата обичаме да стоим вкъщи. በክረ-ት -ት---ጥ መ--- -- -ን--ለ-። በ____ ቤ_ ው__ መ___ እ_ እ______ በ-ረ-ት ቤ- ው-ጥ መ-መ- እ- እ-ወ-ለ-። ---------------------------- በክረምት ቤት ውስጥ መቀመጥ እኛ እንወዳለን። 0
bek--emiti-bē-i --sit-- mek’---t-- i--a -------le-i. b_________ b___ w______ m_________ i___ i___________ b-k-r-m-t- b-t- w-s-t-i m-k-e-e-’- i-y- i-i-e-a-e-i- ---------------------------------------------------- bekiremiti bēti wisit’i mek’emet’i inya iniwedaleni.
Студено е. ቀዝ-ዛ-ነ-። ቀ___ ነ__ ቀ-ቃ- ነ-። -------- ቀዝቃዛ ነው። 0
k-------za -e--. k_________ n____ k-e-i-’-z- n-w-. ---------------- k’ezik’aza newi.
Вали дъжд. እ---በ --። እ____ ነ__ እ-ዘ-በ ነ-። --------- እየዘነበ ነው። 0
iyez----- ----. i________ n____ i-e-e-e-e n-w-. --------------- iyezenebe newi.
Духа вятър. ነፋሻማ --። ነ___ ነ__ ነ-ሻ- ነ-። -------- ነፋሻማ ነው። 0
n--a-h-ma-n--i. n________ n____ n-f-s-a-a n-w-. --------------- nefashama newi.
Топло е. ሞቃታማ-ነ-። ሞ___ ነ__ ሞ-ታ- ነ-። -------- ሞቃታማ ነው። 0
m-k-----a-ne--. m________ n____ m-k-a-a-a n-w-. --------------- mok’atama newi.
Слънчево е. ፀሐያማ-ነው። ፀ___ ነ__ ፀ-ያ- ነ-። -------- ፀሐያማ ነው። 0
t---e-̣ā---- n-wi. t͟_________ n____ t-s-e-̣-y-m- n-w-. ------------------ t͟s’eḥāyama newi.
Ясно е. አ-ደ-ች-ነው። አ____ ነ__ አ-ደ-ች ነ-። --------- አስደሳች ነው። 0
ā-i-e----i ----. ā_________ n____ ā-i-e-a-h- n-w-. ---------------- āsidesachi newi.
Какво е времето днес? የ-የር--ኔታ- ምን-አ-ነት ነው--ሬ? የ___ ሁ___ ም_ አ___ ነ_ ዛ__ የ-የ- ሁ-ታ- ም- አ-ነ- ነ- ዛ-? ------------------------ የአየር ሁኔታው ምን አይነት ነው ዛሬ? 0
y-’āye-- hu-ēt----m----āy-ne-i ne----ar-? y_______ h_______ m___ ā______ n___ z____ y-’-y-r- h-n-t-w- m-n- ā-i-e-i n-w- z-r-? ----------------------------------------- ye’āyeri hunētawi mini āyineti newi zarē?
Днес е студено. ዛሬ--ዝ-ዛ---። ዛ_ ቀ___ ነ__ ዛ- ቀ-ቃ- ነ-። ----------- ዛሬ ቀዝቃዛ ነው። 0
z--- --e-ik’az- --w-. z___ k_________ n____ z-r- k-e-i-’-z- n-w-. --------------------- zarē k’ezik’aza newi.
Днес е топло. ዛሬ-ሞ------። ዛ_ ሞ___ ነ__ ዛ- ሞ-ታ- ነ-። ----------- ዛሬ ሞቃታማ ነው። 0
z--ē-----a-a-a-ne-i. z___ m________ n____ z-r- m-k-a-a-a n-w-. -------------------- zarē mok’atama newi.

Учението и емоциите

Всички ние се радваме, когато общуваме на чужд език. Гордеем се със себе си и с напредъка в обучението си. Но от друга страна, ако не се справяме добре се чувстваме разстроени или разочаровани. По този начин с учението са свързани различни емоции. Новите изследвания са постигнали интересни резултати. Те показват, че емоциите играят роля по време на обучителния процес. Защото те влияят върху успеваемостта на учението ни. Усвояването на нови знания винаги се явява "задача" за нашия мозък. И той се опитва да я реши. Доколко успешно ще се справи с нея, обаче, зависи от емоциите ни. Ако вярваме, че можем да решим задачата, сме уверени. Тази емоционална стабилност ни помага в обучението. Позитивната нагласа стимулира интелектуалните ни способности. И от друга страна, обучението под стрес не е много ефективно. Съмнението или притеснението препятстват добрите резултати. Учим особено лошо когато ни е страх. В такава ситуация мозъкът ни не може да складира добре новата информация. Следователно е важно винаги да сме мотивирани когато учим. Така че емоциите влияят върху обучението. Но обучението също влияе върху нашите емоции! Фактите и емоциите се обработват от едни и същи мозъчни структури. Така че учението може да ви направи щастливи, а хората, които са по-щастливи се учат по-добре. Разбира се, учението не винаги е забавно; понякога то може да бъде доста досадно. Поради тази причина винаги трябва да си поставяме малки цели. По този начин няма да претоварваме мозъка си. И ще гарантираме изпълнението на своите очаквания. Следователно, нашият успех е награда, която непрестанно ни мотивира. Така че: научете нещо ново - и се усмихвайте през това време.
Знаете ли, че?
Гръцкият принадлежи към индоевропейските езици. Но в действителност не е тясно свързан с нито един друг език в света. Съвременният гръцки език не бива да се бърка със старогръцкия. Езикът на гръцката античност днес все още се преподава в много училища и университети. Някога е бил езикът на философията и науката. Дори пътуващите в античността са използвали старогръцки като език за общуване. Новогръцкият език днес е майчин език на около 13 милиона души. Той се е развил от старогръцкия. Трудно е да се каже кога е възникнал съвременният гръцки. Сигурно е обаче, че има по-проста структура от древногръцкия. Въпреки това в новогръцкия са се запазили многобройни архаични форми. Той е много хомогенен език без силни диалекти. Гърците използват гръцката азбука, която датира от почти 2500 години. Интересно е, че гръцкият е един от езиците, които имат най-голям речников състав. Който обича да учи думи, трябва да започне с гръцки ...