Разговорник

bg Пазаруване   »   am ግብይት

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

54 [ሃምሳ አራት]

54 [ሃምሳ አራት]

ግብይት

gibiyiti

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. ስ------ት--ፈ---ው። ስ__ መ___ እ______ ስ-ታ መ-ዛ- እ-ል-ለ-። ---------------- ስጦታ መግዛት እፈልጋለው። 0
si---t- --gi-ati -fe--ga-ewi. s______ m_______ i___________ s-t-o-a m-g-z-t- i-e-i-a-e-i- ----------------------------- sit’ota megizati ifeligalewi.
Но не нещо прекалено скъпо. ግ---ጣ---ዶ----ይ-ለ-። ግ_ በ__ ው___ አ_____ ግ- በ-ም ው-ቹ- አ-ደ-ም- ------------------ ግን በጣም ውዶቹን አይደለም። 0
gini b--’-m---i-o---ni ā----l-m-. g___ b______ w________ ā_________ g-n- b-t-a-i w-d-c-u-i ā-i-e-e-i- --------------------------------- gini bet’ami widochuni āyidelemi.
Може би дамска чанта? ድ--ት-የእ- ቦር-? ድ___ የ__ ቦ___ ድ-ገ- የ-ጅ ቦ-ሳ- ------------- ድንገት የእጅ ቦርሳ? 0
di---eti -e’iji-b---s-? d_______ y_____ b______ d-n-g-t- y-’-j- b-r-s-? ----------------------- dinigeti ye’iji borisa?
Какъв цвят желаете? የትኛ-ን-ቀለም ይፈ-ጋ-? የ____ ቀ__ ይ_____ የ-ኛ-ን ቀ-ም ይ-ል-ሉ- ---------------- የትኛውን ቀለም ይፈልጋሉ? 0
y-tin-aw-n---’-l-mi y-f-l--alu? y__________ k______ y__________ y-t-n-a-i-i k-e-e-i y-f-l-g-l-? ------------------------------- yetinyawini k’elemi yifeligalu?
Черен, кафяв или бял? ጥ-ር ፤-ኒ --ስ --? ጥ__ ፤__ ወ__ ነ__ ጥ-ር ፤-ኒ ወ-ስ ነ-? --------------- ጥቁር ፤ቡኒ ወይስ ነጭ? 0
t’----r- ;--n- wey----n---’i? t_______ ;____ w_____ n______ t-i-’-r- ;-u-ī w-y-s- n-c-’-? ----------------------------- t’ik’uri ;bunī weyisi nech’i?
Голяма или малка? ት--ን-ወይ- --ሻን? ት___ ወ__ ት____ ት-ቁ- ወ-ስ ት-ሻ-? -------------- ትልቁን ወይስ ትንሻን? 0
t-lik’uni -eyisi-tinish--i? t________ w_____ t_________ t-l-k-u-i w-y-s- t-n-s-a-i- --------------------------- tilik’uni weyisi tinishani?
Може ли да видя тази? የ--- ማ------ለ-? የ___ ማ__ እ_____ የ-ን- ማ-ት እ-ላ-ው- --------------- የሄንን ማየት እችላለው? 0
y-h---ni--ay-ti---hil---wi? y_______ m_____ i__________ y-h-n-n- m-y-t- i-h-l-l-w-? --------------------------- yehēnini mayeti ichilalewi?
От кожа ли е? ከቆዳ-የ-ሰ- ነ-? ከ__ የ___ ነ__ ከ-ዳ የ-ሰ- ነ-? ------------ ከቆዳ የተሰራ ነው? 0
k-k---a -e-e--ra newi? k______ y_______ n____ k-k-o-a y-t-s-r- n-w-? ---------------------- kek’oda yetesera newi?
Или от изкуствена материя? ወይስ---ላ--ክ-የ-ሰ- --? ወ__ ከ_____ የ___ ነ__ ወ-ስ ከ-ላ-ቲ- የ-ሰ- ነ-? ------------------- ወይስ ከፕላስቲክ የተሰራ ነው? 0
we-isi ke-----i--ki -etes-r--ne-i? w_____ k___________ y_______ n____ w-y-s- k-p-l-s-t-k- y-t-s-r- n-w-? ---------------------------------- weyisi kepilasitīki yetesera newi?
От кожа естествено. በ---ል-ከ-ዳ-ነው። በ____ ከ__ ነ__ በ-ክ-ል ከ-ዳ ነ-። ------------- በትክክል ከቆዳ ነው። 0
be-i------ k---oda-n-w-. b_________ k______ n____ b-t-k-k-l- k-k-o-a n-w-. ------------------------ betikikili kek’oda newi.
Това е особено добро качество. ይሄ -ተ-የ በጥ- ደረ- የተ---ነው። ይ_ በ___ በ__ ደ__ የ___ ነ__ ይ- በ-ለ- በ-ሩ ደ-ጃ የ-ሰ- ነ-። ------------------------ ይሄ በተለየ በጥሩ ደረጃ የተሰራ ነው። 0
yi---bete--y- ----i-- de--j- y--ese-a-n-wi. y___ b_______ b______ d_____ y_______ n____ y-h- b-t-l-y- b-t-i-u d-r-j- y-t-s-r- n-w-. ------------------------------------------- yihē beteleye bet’iru dereja yetesera newi.
Чантата действително е на много изгодна цена. እ- የ-ር-ው--ጋው-ተመጣጣ--ነው። እ_ የ____ ዋ__ ተ____ ነ__ እ- የ-ር-ው ዋ-ው ተ-ጣ-ኝ ነ-። ---------------------- እና የቦርሳው ዋጋው ተመጣጣኝ ነው። 0
in- ye-----awi --g----tem--’-t--n---ne--. i__ y_________ w_____ t____________ n____ i-a y-b-r-s-w- w-g-w- t-m-t-a-’-n-i n-w-. ----------------------------------------- ina yeborisawi wagawi temet’at’anyi newi.
Харесва ми. ወ--ዋለው። ወ______ ወ-ጄ-ለ-። ------- ወድጄዋለው። 0
wedij-wal-w-. w____________ w-d-j-w-l-w-. ------------- wedijēwalewi.
Ще я взема. እወ--ዋለ-። እ_______ እ-ስ-ዋ-ው- -------- እወስደዋለው። 0
i-esidewa-e-i. i_____________ i-e-i-e-a-e-i- -------------- iwesidewalewi.
Може ли евентуално да я подменя? መ--- -ቻ-- ካስፈ--? መ___ ይ___ ካ_____ መ-የ- ይ-ላ- ካ-ፈ-ገ- ---------------- መቀየር ይቻላል ካስፈለገ? 0
m--’e--ri -icha---i--a--f---ge? m________ y________ k__________ m-k-e-e-i y-c-a-a-i k-s-f-l-g-? ------------------------------- mek’eyeri yichalali kasifelege?
Разбира се. በት-ክ--። በ____ ። በ-ክ-ል ። ------- በትክክል ። 0
b--ik--i-i . b_________ . b-t-k-k-l- . ------------ betikikili .
Ние ще я опаковаме като подарък. በስ----ሸ------ቀል-ዋ--። በ___ መ___ እ_________ በ-ጦ- መ-ፈ- እ-ጠ-ል-ዋ-ን- -------------------- በስጦታ መሸፈኛ እንጠቀልለዋለን። 0
besit’ot- --she----- ---t-ek-e-----ale--. b________ m_________ i___________________ b-s-t-o-a m-s-e-e-y- i-i-’-k-e-i-e-a-e-i- ----------------------------------------- besit’ota meshefenya init’ek’elilewaleni.
Касата е там отсреща. ገን-- መ--ያ- እዛ--ነ-። ገ___ መ____ እ__ ነ__ ገ-ዘ- መ-ፈ-ው እ-ጋ ነ-። ------------------ ገንዘብ መክፈያው እዛጋ ነው። 0
g----e-i m-k-fe--wi--z-ga----i. g_______ m_________ i____ n____ g-n-z-b- m-k-f-y-w- i-a-a n-w-. ------------------------------- genizebi mekifeyawi izaga newi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...