Разговорник

bg Лица   »   am ሰዎች

1 [едно]

Лица

Лица

1 [አንድ]

1 [አንድ]

ሰዎች

sewochi /hizibi

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
аз -ኔ እ_ እ- -- እኔ 0
inē i__ i-ē --- inē
аз и ти እ--እ- አ--/ቺ እ_ እ_ አ____ እ- እ- አ-ተ-ቺ ----------- እኔ እና አንተ/ቺ 0
i-- i-a-ā--t--c-ī i__ i__ ā________ i-ē i-a ā-i-e-c-ī ----------------- inē ina ānite/chī
ние двамата እኛ -ለታ-ንም እ_ ሁ_____ እ- ሁ-ታ-ን- --------- እኛ ሁለታችንም 0
iny---u----c-i--mi i___ h____________ i-y- h-l-t-c-i-i-i ------------------ inya huletachinimi
той -ሱ እ_ እ- -- እሱ 0
i-u i__ i-u --- isu
той и тя እ- -ና -ሷ እ_ እ_ እ_ እ- እ- እ- -------- እሱ እና እሷ 0
isu-in- i-wa i__ i__ i___ i-u i-a i-w- ------------ isu ina iswa
те двамата እ-ሱ-ሁ-ቱም እ__ ሁ___ እ-ሱ ሁ-ቱ- -------- እነሱ ሁለቱም 0
in-su h-le-umi i____ h_______ i-e-u h-l-t-m- -------------- inesu huletumi
мъж ወንድ ወ__ ወ-ድ --- ወንድ 0
w---di w_____ w-n-d- ------ wenidi
жена ሴ- ሴ_ ሴ- -- ሴት 0
s-ti s___ s-t- ---- sēti
дете ል- ል_ ል- -- ልጅ 0
liji l___ l-j- ---- liji
семейство ቤተ-ብ ቤ___ ቤ-ሰ- ---- ቤተሰብ 0
bē---e-i b_______ b-t-s-b- -------- bētesebi
моето семейство የ- ቤ-ሰብ የ_ ቤ___ የ- ቤ-ሰ- ------- የኔ ቤተሰብ 0
y-n- bē---ebi y___ b_______ y-n- b-t-s-b- ------------- yenē bētesebi
Моето семейство е тук. ቤ-ሰ- -ዚህ ና--። ቤ___ እ__ ና___ ቤ-ሰ- እ-ህ ና-ው- ------------- ቤተሰቤ እዚህ ናቸው። 0
b-tes-b- -zī-- n--he-i. b_______ i____ n_______ b-t-s-b- i-ī-i n-c-e-i- ----------------------- bētesebē izīhi nachewi.
Аз съм тук. እ- እ-ህ -ኝ። እ_ እ__ ነ__ እ- እ-ህ ነ-። ---------- እኔ እዚህ ነኝ። 0
in---zīhi -eny-. i__ i____ n_____ i-ē i-ī-i n-n-i- ---------------- inē izīhi nenyi.
Ти си тук. አ--/-ን--እዚህ--ህ/ነ-። አ______ እ__ ነ_____ አ-ተ-አ-ቺ እ-ህ ነ-/-ሽ- ------------------ አንተ/አንቺ እዚህ ነህ/ነሽ። 0
ān--e/ā---h-----hi n--i---s--. ā___________ i____ n__________ ā-i-e-ā-i-h- i-ī-i n-h-/-e-h-. ------------------------------ ānite/ānichī izīhi nehi/neshi.
Той е тук и тя е тук. እ----ህ ነ- እና-----ዚ--ናት። እ_ እ__ ነ_ እ_ እ_ እ__ ና__ እ- እ-ህ ነ- እ- እ- እ-ህ ና-። ----------------------- እሱ እዚህ ነው እና እሷ እዚህ ናት። 0
isu -zī-i---wi in---sw--i--hi na-i. i__ i____ n___ i__ i___ i____ n____ i-u i-ī-i n-w- i-a i-w- i-ī-i n-t-. ----------------------------------- isu izīhi newi ina iswa izīhi nati.
Ние сме тук. እኛ እ-ህ-ነን። እ_ እ__ ነ__ እ- እ-ህ ነ-። ---------- እኛ እዚህ ነን። 0
inya-izī-- n-n-. i___ i____ n____ i-y- i-ī-i n-n-. ---------------- inya izīhi neni.
Вие сте тук. እናንተ እዚህ-ና-ሁ። እ___ እ__ ና___ እ-ን- እ-ህ ና-ሁ- ------------- እናንተ እዚህ ናችሁ። 0
i-a-ite-i--hi n-chi--. i______ i____ n_______ i-a-i-e i-ī-i n-c-i-u- ---------------------- inanite izīhi nachihu.
Те всички са тук. እነሱ ሁሉ- እ----ቸው። እ__ ሁ__ እ__ ና___ እ-ሱ ሁ-ም እ-ህ ና-ው- ---------------- እነሱ ሁሉም እዚህ ናቸው። 0
ine-- -----i-iz--i -----w-. i____ h_____ i____ n_______ i-e-u h-l-m- i-ī-i n-c-e-i- --------------------------- inesu hulumi izīhi nachewi.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Езиците в борбата срещу Алцхаймер

Ако искате умът Ви да е в добра форма - учете езици. Изучаването на езици предотвратява деменцията. Множество научни изследвания доказват този факт. Възрастта на учащия се не играе абсолютно никаква роля. Това, което е важно, е мозъкът да бъде редовно трениран. Изучаването на нови думи активира различни дялове от мозъка. Тези дялове управляват важни познавателни процеси. Поради това, хората които владеят много езици са по-внимателни. Те също така могат да се концентрират по-добре. Освен това, владеенето на много езици има и допълнителни преимущества. Хората, владеещи чужди езици могат по-добре да вземат решения. С други думи, те достигат до решение по-бързо. Това се дължи на факта, че мозъкът им се е научил да избира. Той винаги знае поне две думи за едно нещо. И всяка от тези думи е приложима опция. Следователно, многоезичните хора постоянно взимат решения. Мозъците им са тренирани да избират между множество опции. И тази тренираност носи полза не само на речевия център на мозъка. Много други дялове на мозъка също се облагодетелстват от многоезичието. Езиковите умения също така означават по-добър познавателен контрол. Разбира се, езиковите умения не могат напълно да предотвратят деменцията. Но при многоезичните хора болестта се развива по-бавно. И техните мозъци сякаш са по-способни да неутрализират ефектите от болестта. При изучаващите чужди езици, симптомите на деменцията се проявяват в по-слаба форма. Объркването и забравливостта са в по-слаба степен. Следователно, изучаването на чужди езици е полезно както за млади, така иза стари. И още нещо: с всеки нов език изучаването на следващия става все по-лесно. Така че, по-добре да посягаме към речника, вместо към лекарствата!
Знаете ли, че?
Албанският език принадлежи към индоевропейските езици. Но той не е свързан с нито един език от тази група. Как точно е възникнал албанският, не се знае все още. Днес той е говорим предимно в Албания и Косово. За около 6 милиона души той е майчин език. Албанският език се разделя на две големи диалектни групи. Реката Шкумбин образува границата между северния и южния диалект. В някои отношения те се различават съществено един от друг. Книжовният албански език се налага едва през 20. век. На езика се пише с латински букви. Граматиката отчасти прилича на тази в гръцки и румънски. Сравнения могат да бъдат намерени и с южнославянските езици. Всички тези прилики трябва да са възникнали вследствие речеви контакти. Който се интересува от езици, трябва да учи албански! Той наистина е уникален език!