Разговорник

bg Числителни редни   »   am የአምልኮ ቁጥሮች

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [ስልሳ አንድ]

61 [silisa ānidi]

የአምልኮ ቁጥሮች

[medebenya k’ut’irochi]

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Първият месец е януари. የመጀ-ሪያ--ወ- --ዋ-ነ-። የ______ ወ_ ያ__ ነ__ የ-ጀ-ሪ-ው ወ- ያ-ዋ ነ-። ------------------ የመጀመሪያው ወር ያንዋ ነው። 0
yem-j-m----awi---r- y--i-- -e--. y_____________ w___ y_____ n____ y-m-j-m-r-y-w- w-r- y-n-w- n-w-. -------------------------------- yemejemerīyawi weri yaniwa newi.
Вторият месец е февруари. ሁለ--- ወ--------ው። ሁ____ ወ_ ፌ___ ነ__ ሁ-ተ-ው ወ- ፌ-ር- ነ-። ----------------- ሁለተኛው ወር ፌብርዋ ነው። 0
hu-et-nyaw--we----ēb-r-w---e-i. h__________ w___ f_______ n____ h-l-t-n-a-i w-r- f-b-r-w- n-w-. ------------------------------- huletenyawi weri fēbiriwa newi.
Третият месец е март. ሶ--ኛ---ር--ር----። ሶ____ ወ_ ማ__ ነ__ ሶ-ተ-ው ወ- ማ-ዝ ነ-። ---------------- ሶስተኛው ወር ማርዝ ነው። 0
s--itenya-- -er- --r--- ne-i. s__________ w___ m_____ n____ s-s-t-n-a-i w-r- m-r-z- n-w-. ----------------------------- sositenyawi weri marizi newi.
Четвъртият месец е април. አራተ-ው-ወ------ --። አ____ ወ_ አ___ ነ__ አ-ተ-ው ወ- አ-ሪ- ነ-። ----------------- አራተኛው ወር አፕሪል ነው። 0
ār-t-n---- w-r-----r--i n-w-. ā_________ w___ ā______ n____ ā-a-e-y-w- w-r- ā-i-ī-i n-w-. ----------------------------- āratenyawi weri āpirīli newi.
Петият месец е май. አም-----ወ- ማ- --። አ_____ ወ_ ማ_ ነ__ አ-ስ-ኛ- ወ- ማ- ነ-። ---------------- አምስተኛው ወር ማይ ነው። 0
āmis-te----i---ri ma-----wi. ā___________ w___ m___ n____ ā-i-i-e-y-w- w-r- m-y- n-w-. ---------------------------- āmisitenyawi weri mayi newi.
Шестият месец е юни. ስ-ስ--ው ወ- ዩኒ --። ስ_____ ወ_ ዩ_ ነ__ ስ-ስ-ኛ- ወ- ዩ- ነ-። ---------------- ስድስተኛው ወር ዩኒ ነው። 0
sid-site----i w-----un-----i. s____________ w___ y___ n____ s-d-s-t-n-a-i w-r- y-n- n-w-. ----------------------------- sidisitenyawi weri yunī newi.
Шест месеца са половин година. ስ--ት ወሮች-የ--- ----ናቸ-። ስ___ ወ__ የ___ ግ__ ና___ ስ-ስ- ወ-ች የ-መ- ግ-ሽ ና-ው- ---------------------- ስድስት ወሮች የአመት ግማሽ ናቸው። 0
s-d-si-- we----i ye--m-----i-as-- n--hewi. s_______ w______ y_______ g______ n_______ s-d-s-t- w-r-c-i y-’-m-t- g-m-s-i n-c-e-i- ------------------------------------------ sidisiti werochi ye’āmeti gimashi nachewi.
януари, февруари, март, ያን- ----ር------ዝ ያ__ ፤ ፌ___ ፤ ማ__ ያ-ዋ ፤ ፌ-ር- ፤ ማ-ዝ ---------------- ያንዋ ፤ ፌብርዋ ፤ ማርዝ 0
yani---;--ē-ir-w- - -ar-zi y_____ ; f_______ ; m_____ y-n-w- ; f-b-r-w- ; m-r-z- -------------------------- yaniwa ; fēbiriwa ; marizi
април, май и юни. አፕሪ--፤-ማይ-- -ኒ አ___ ፤ ማ_ ፤ ዩ_ አ-ሪ- ፤ ማ- ፤ ዩ- -------------- አፕሪል ፤ ማይ ፤ ዩኒ 0
ā--r-l- --ma-i-;---nī ā______ ; m___ ; y___ ā-i-ī-i ; m-y- ; y-n- --------------------- āpirīli ; mayi ; yunī
Седмият месец е юли. ሰ---- ወር--ሊ ነው። ሰ____ ወ_ ዩ_ ነ__ ሰ-ተ-ው ወ- ዩ- ነ-። --------------- ሰባተኛው ወር ዩሊ ነው። 0
s-b-t----wi we-- --lī-----. s__________ w___ y___ n____ s-b-t-n-a-i w-r- y-l- n-w-. --------------------------- sebatenyawi weri yulī newi.
Осмият месец е август. ስምን--ው--ር-------ነ-። ስ_____ ወ_ አ____ ነ__ ስ-ን-ኛ- ወ- አ-ጎ-ት ነ-። ------------------- ስምንተኛው ወር አውጎስት ነው። 0
s--i---enyaw- weri-āwigo-iti-----. s____________ w___ ā________ n____ s-m-n-t-n-a-i w-r- ā-i-o-i-i n-w-. ---------------------------------- siminitenyawi weri āwigositi newi.
Деветият месец е септември. ዘ---ው-ወር -ቴ-በር--ው። ዘ____ ወ_ ሴ____ ነ__ ዘ-ነ-ው ወ- ሴ-ም-ር ነ-። ------------------ ዘጠነኛው ወር ሴቴምበር ነው። 0
z-t’ene-y--i --r-----ēm----i ne--. z___________ w___ s_________ n____ z-t-e-e-y-w- w-r- s-t-m-b-r- n-w-. ---------------------------------- zet’enenyawi weri sētēmiberi newi.
Десетият месец е октомври. አ---- ወር----በ- ነው። አ____ ወ_ ኦ____ ነ__ አ-ረ-ው ወ- ኦ-ቶ-ር ነ-። ------------------ አስረኛው ወር ኦክቶበር ነው። 0
āsi-e-yawi -er---kito---i ne--. ā_________ w___ o________ n____ ā-i-e-y-w- w-r- o-i-o-e-i n-w-. ------------------------------- āsirenyawi weri okitoberi newi.
Единайсетият месец е ноември. አስ- -------ር-ኖ---ር --። አ__ አ____ ወ_ ኖ____ ነ__ አ-ራ አ-ደ-ው ወ- ኖ-ም-ር ነ-። ---------------------- አስራ አንደኛው ወር ኖቬምበር ነው። 0
ā-ira--n-de--a-i w-r- -ov--i-e-i ---i. ā____ ā_________ w___ n_________ n____ ā-i-a ā-i-e-y-w- w-r- n-v-m-b-r- n-w-. -------------------------------------- āsira ānidenyawi weri novēmiberi newi.
Дванайсетият месец е декември. አስ- -ለ-ኛ- ወር-ዲሴ-በ- --። አ__ ሁ____ ወ_ ዲ____ ነ__ አ-ራ ሁ-ተ-ው ወ- ዲ-ም-ር ነ-። ---------------------- አስራ ሁለተኛው ወር ዲሴምበር ነው። 0
ā---a --le-en---- weri -----i------ew-. ā____ h__________ w___ d_________ n____ ā-i-a h-l-t-n-a-i w-r- d-s-m-b-r- n-w-. --------------------------------------- āsira huletenyawi weri dīsēmiberi newi.
Дванайсет месеца са една година. አስራ-ሁ-ት -ሮ---ን----- ነው። አ__ ሁ__ ወ__ አ__ አ__ ነ__ አ-ራ ሁ-ት ወ-ች አ-ድ አ-ት ነ-። ----------------------- አስራ ሁለት ወሮች አንድ አመት ነው። 0
ās--- --l--i-wer-c-i----d- -meti---wi. ā____ h_____ w______ ā____ ā____ n____ ā-i-a h-l-t- w-r-c-i ā-i-i ā-e-i n-w-. -------------------------------------- āsira huleti werochi ānidi āmeti newi.
юли, август, септември, ዩ- ፤አው--ት ---ክ--ር ዩ_ ፤_____ ፣ ኦ____ ዩ- ፤-ው-ስ- ፣ ኦ-ቶ-ር ----------------- ዩሊ ፤አውጎስት ፣ ኦክቶበር 0
y-lī -āwi-o--t- --o---ob-ri y___ ;_________ , o________ y-l- ;-w-g-s-t- , o-i-o-e-i --------------------------- yulī ;āwigositi , okitoberi
октомври, ноември и декември. ኦ-ቶ-ር ---ቬምበር -----ም-ር ኦ____ ፤ ኖ____ እ_ ዲ____ ኦ-ቶ-ር ፤ ኖ-ም-ር እ- ዲ-ም-ር ---------------------- ኦክቶበር ፤ ኖቬምበር እና ዲሴምበር 0
ok-tober--; -ov-mi-e-----a-d--ē-----i o________ ; n_________ i__ d_________ o-i-o-e-i ; n-v-m-b-r- i-a d-s-m-b-r- ------------------------------------- okitoberi ; novēmiberi ina dīsēmiberi

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...