Разговорник

bg В града   »   am ከተማ ውስጥ

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [ሃያ አምስት]

25 [ሃያ አምስት]

ከተማ ውስጥ

beketema wisit’i

Изберете как искате да видите превода:   
български амхарски Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. ወደ-ባ-ር -ቢ- --ድ---ል---። ወ_ ባ__ ጣ__ መ__ እ______ ወ- ባ-ር ጣ-ያ መ-ድ እ-ል-ለ-። ---------------------- ወደ ባቡር ጣቢያ መሄድ እፈልጋለው። 0
we-- --b-ri-t’abī-- -----i ifel--a-ewi. w___ b_____ t______ m_____ i___________ w-d- b-b-r- t-a-ī-a m-h-d- i-e-i-a-e-i- --------------------------------------- wede baburi t’abīya mehēdi ifeligalewi.
Бих искал / искала да отида на летището. ወ--አየር -ረፊ- መ-ድ-እፈ---ው። ወ_ አ__ ማ___ መ__ እ______ ወ- አ-ር ማ-ፊ- መ-ድ እ-ል-ለ-። ----------------------- ወደ አየር ማረፊያ መሄድ እፈልጋለው። 0
w-d- ā-er---a-e-ī-a ---ē-i---e-i-ale-i. w___ ā____ m_______ m_____ i___________ w-d- ā-e-i m-r-f-y- m-h-d- i-e-i-a-e-i- --------------------------------------- wede āyeri marefīya mehēdi ifeligalewi.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. ወደ -ሃ---ተማ -ሄድ-እ----ው። ወ_ መ__ ከ__ መ__ እ______ ወ- መ-ል ከ-ማ መ-ድ እ-ል-ለ-። ---------------------- ወደ መሃል ከተማ መሄድ እፈልጋለው። 0
w-de m-ha-- -et-ma-----di if-li--le-i. w___ m_____ k_____ m_____ i___________ w-d- m-h-l- k-t-m- m-h-d- i-e-i-a-e-i- -------------------------------------- wede mehali ketema mehēdi ifeligalewi.
Как да стигна до гарата? ወደ-ባ-ር-ጣቢያ እ--ት-እ-ር--ው？ ወ_ ባ__ ጣ__ እ___ እ______ ወ- ባ-ር ጣ-ያ እ-ዴ- እ-ር-ለ-？ ----------------------- ወደ ባቡር ጣቢያ እንዴት እደርሳለው？ 0
wede---b--- -’a-------idē-i i--r--al---？ w___ b_____ t______ i______ i___________ w-d- b-b-r- t-a-ī-a i-i-ē-i i-e-i-a-e-i- ---------------------------------------- wede baburi t’abīya inidēti iderisalewi？
Как да стигна до летището? ወደ --የ---ረ-ያ----- -ደ--ለው？ ወ_ ባ___ ማ___ እ___ እ______ ወ- ባ-የ- ማ-ፊ- እ-ዴ- እ-ር-ለ-？ ------------------------- ወደ ባአየር ማረፊያ እንዴት እደርሳለው？ 0
we-- -a-ā-eri ma--f--a ini-ē-- ----is-----？ w___ b_______ m_______ i______ i___________ w-d- b-’-y-r- m-r-f-y- i-i-ē-i i-e-i-a-e-i- ------------------------------------------- wede ba’āyeri marefīya inidēti iderisalewi？
Как да стигна до центъра на града? ወደ-መ-- -ተማ--ን-ት--ደ-ሳ-ው？ ወ_ መ__ ከ__ እ___ እ______ ወ- መ-ል ከ-ማ እ-ዴ- እ-ር-ለ-？ ----------------------- ወደ መሃል ከተማ እንዴት እደርሳለው？ 0
w--e --h-li-k--ema--n-d--i i---isalewi？ w___ m_____ k_____ i______ i___________ w-d- m-h-l- k-t-m- i-i-ē-i i-e-i-a-e-i- --------------------------------------- wede mehali ketema inidēti iderisalewi？
Трябва ми такси. ታ-ሲ--ፈል-ለው። ታ__ እ______ ታ-ሲ እ-ል-ለ-። ----------- ታክሲ እፈልጋለው። 0
t----- i-e-igal-wi. t_____ i___________ t-k-s- i-e-i-a-e-i- ------------------- takisī ifeligalewi.
Трябва ми карта на града. የ-----ር- እ-ል-ለው። የ___ ካ__ እ______ የ-ተ- ካ-ታ እ-ል-ለ-። ---------------- የከተማ ካርታ እፈልጋለው። 0
y--et-ma -ari-a---e---al---. y_______ k_____ i___________ y-k-t-m- k-r-t- i-e-i-a-e-i- ---------------------------- yeketema karita ifeligalewi.
Трябва ми хотел. ሆቴል-እ-ል---። ሆ__ እ______ ሆ-ል እ-ል-ለ-። ----------- ሆቴል እፈልጋለው። 0
h--ē---i-e--g-lew-. h_____ i___________ h-t-l- i-e-i-a-e-i- ------------------- hotēli ifeligalewi.
Бих искал / искала да наема кола. መኪና--ከራየት-እ---ለው። መ__ መ____ እ______ መ-ና መ-ራ-ት እ-ል-ለ-። ----------------- መኪና መከራየት እፈልጋለው። 0
m-kīna meke-ayet- -f---g-lewi. m_____ m_________ i___________ m-k-n- m-k-r-y-t- i-e-i-a-e-i- ------------------------------ mekīna mekerayeti ifeligalewi.
Ето кредитната ми карта. ይሄ-የ-ኔ ክረዲ- ----ነው። ይ_ የ__ ክ___ ካ__ ነ__ ይ- የ-ኔ ክ-ዲ- ካ-ድ ነ-። ------------------- ይሄ የእኔ ክረዲት ካርድ ነው። 0
yihē-----nē-----dī-------di-----. y___ y_____ k_______ k_____ n____ y-h- y-’-n- k-r-d-t- k-r-d- n-w-. --------------------------------- yihē ye’inē kiredīti karidi newi.
Ето шофьорската ми книжка. ይ- -እኔ-መን- ፈቃ- ነ-። ይ_ የ__ መ__ ፈ__ ነ__ ይ- የ-ኔ መ-ጃ ፈ-ድ ነ-። ------------------ ይሄ የእኔ መንጃ ፈቃድ ነው። 0
y--ē y--i---men----fek’a-i-----. y___ y_____ m_____ f______ n____ y-h- y-’-n- m-n-j- f-k-a-i n-w-. -------------------------------- yihē ye’inē menija fek’adi newi.
Какво може да се види в града? ከተማው -ስጥ ም- የ--ይ --? ከ___ ው__ ም_ የ___ አ__ ከ-ማ- ው-ጥ ም- የ-ታ- አ-? -------------------- ከተማው ውስጥ ምን የሚታይ አለ? 0
k--emawi----it-i min--ye----yi āl-? k_______ w______ m___ y_______ ā___ k-t-m-w- w-s-t-i m-n- y-m-t-y- ā-e- ----------------------------------- ketemawi wisit’i mini yemītayi āle?
Идете в стария град. ወ- ጥን-ዊ ከተ- -ሂ-። ወ_ ጥ___ ከ__ ይ___ ወ- ጥ-ታ- ከ-ማ ይ-ዱ- ---------------- ወደ ጥንታዊ ከተማ ይሂዱ። 0
w--- t--nit-wī--e--m- y-hīd-. w___ t________ k_____ y______ w-d- t-i-i-a-ī k-t-m- y-h-d-. ----------------------------- wede t’initawī ketema yihīdu.
Направете обиколка на града. የ-ተ- ዙሪያ--ብ-- ያ---። የ___ ዙ__ ጉ___ ያ____ የ-ተ- ዙ-ያ ጉ-ኝ- ያ-ር-። ------------------- የከተማ ዙሪያ ጉብኝት ያድርጉ። 0
y-ket--a--urīya --b--y--- y-d--igu. y_______ z_____ g________ y________ y-k-t-m- z-r-y- g-b-n-i-i y-d-r-g-. ----------------------------------- yeketema zurīya gubinyiti yadirigu.
Идете на пристанището. ወደ--ህ--ወ-ብ ይ--። ወ_ ባ__ ወ__ ይ___ ወ- ባ-ር ወ-ብ ይ-ዱ- --------------- ወደ ባህር ወደብ ይሂዱ። 0
w-d--ba-i-i-wed-b--yi-īdu. w___ b_____ w_____ y______ w-d- b-h-r- w-d-b- y-h-d-. -------------------------- wede bahiri wedebi yihīdu.
Направете обиколка на пристанището. የ-ህር -- ጉብ-ት-ያ-ርጉ። የ___ ላ_ ጉ___ ያ____ የ-ህ- ላ- ጉ-ኝ- ያ-ር-። ------------------ የባህር ላይ ጉብኝት ያድርጉ። 0
yeba---i--ay- -u---yi-i-y-di----. y_______ l___ g________ y________ y-b-h-r- l-y- g-b-n-i-i y-d-r-g-. --------------------------------- yebahiri layi gubinyiti yadirigu.
Какви други забележителности има ? ሌ-- -ቱ------ዕብ -ሆኑ ቦታዎ- --? ሌ__ የ____ መ___ የ__ ቦ___ አ__ ሌ-ች የ-ሪ-ት መ-ዕ- የ-ኑ ቦ-ዎ- አ-? --------------------------- ሌሎች የቱሪስት መስዕብ የሆኑ ቦታዎች አሉ? 0
lē----- ye-u-ī--ti m----ib- yeho-u-botawochi ā-u? l______ y_________ m_______ y_____ b________ ā___ l-l-c-i y-t-r-s-t- m-s-‘-b- y-h-n- b-t-w-c-i ā-u- ------------------------------------------------- lēlochi yeturīsiti mesi‘ibi yehonu botawochi ālu?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + амхарски (1-100) MP3 амхарски (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!