Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ti ኣብ ቤት መግቢ 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ሳላሳንሓደን]

31 [salasaniḥadeni]

ኣብ ቤት መግቢ 3

[abi bēti megibī 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ኣነ ------ቢ ዝ-ላዕ-ደ-የ ኣ_ ቅ__ ም__ ዝ___ ደ__ ኣ- ቅ-ሚ ም-ቢ ዝ-ላ- ደ-የ ------------------- ኣነ ቅድሚ ምግቢ ዝብላዕ ደልየ 0
a-- k-----ī m-g--ī --bila‘---e-iye a__ k______ m_____ z_______ d_____ a-e k-i-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y- ---------------------------------- ane k’idimī migibī zibila‘i deliye
Бих искал / искала салата. ኣ---ላ- ደ-የ። ኣ_ ሳ__ ደ___ ኣ- ሳ-ጣ ደ-የ- ----------- ኣነ ሳላጣ ደልየ። 0
a-e sala-’- --l-y-። a__ s______ d______ a-e s-l-t-a d-l-y-። ------------------- ane salat’a deliye።
Бих искал / искала супа. ኣ--መ-ቕ-ደ-የ። ኣ_ መ__ ደ___ ኣ- መ-ቕ ደ-የ- ----------- ኣነ መረቕ ደልየ። 0
a-e mer---------iye። a__ m______ d______ a-e m-r-k-’- d-l-y-። -------------------- ane mereḵ’i deliye።
Бих искал / искала десерт. ኣነ-ድሕ- ምግቢ ዝብላ- ደ--። ኣ_ ድ__ ም__ ዝ___ ደ___ ኣ- ድ-ሪ ም-ቢ ዝ-ላ- ደ-የ- -------------------- ኣነ ድሕሪ ምግቢ ዝብላዕ ደልየ። 0
a-e-d-ḥ-----------zib---‘---eliye። a__ d_____ m_____ z_______ d______ a-e d-h-i-ī m-g-b- z-b-l-‘- d-l-y-። ----------------------------------- ane diḥirī migibī zibila‘i deliye።
Бих искал / искала сладолед със сметана. ኣነ----ክ---ምስ--- እየ --ሊ። ኣ_ ኣ_____ ም_ ዛ_ እ_ ዝ___ ኣ- ኣ-ስ-ሪ- ም- ዛ- እ- ዝ-ሊ- ----------------------- ኣነ ኣይስክሪም ምስ ዛነ እየ ዝደሊ። 0
an- -y--ikir--i -i-- zan- iy- --del-። a__ a__________ m___ z___ i__ z______ a-e a-i-i-i-ī-i m-s- z-n- i-e z-d-l-። ------------------------------------- ane ayisikirīmi misi zane iye zidelī።
Бих искал / искала плодове или сирене. ኣነ-ፍሩታታት -ይ ፋርማጆ----ዝ-ሊ። ኣ_ ፍ____ ወ_ ፋ___ እ_ ዝ___ ኣ- ፍ-ታ-ት ወ- ፋ-ማ- እ- ዝ-ሊ- ------------------------ ኣነ ፍሩታታት ወይ ፋርማጆ እየ ዝደሊ። 0
an- f-ru--tat--weyi--ar-m--- -------elī። a__ f_________ w___ f_______ i__ z______ a-e f-r-t-t-t- w-y- f-r-m-j- i-e z-d-l-። ---------------------------------------- ane firutatati weyi farimajo iye zidelī።
Искаме да закусим. ን---ክ-ቖ-- ደሊ-። ን__ ክ____ ደ___ ን-ና ክ-ቖ-ስ ደ-ና- -------------- ንሕና ክንቖርስ ደሊና። 0
n----na ---i---o--si d-----። n_____ k__________ d______ n-h-i-a k-n-k-’-r-s- d-l-n-። ---------------------------- niḥina kiniḵ’orisi delīna።
Искаме да обядваме. ን-ና -ሳ- ክንበ-ዕ --ና። ን__ ም__ ክ____ ደ___ ን-ና ም-ሕ ክ-በ-ዕ ደ-ና- ------------------ ንሕና ምሳሕ ክንበልዕ ደሊና። 0
niḥ----mi-a--------b--i--------a። n_____ m_____ k_________ d______ n-h-i-a m-s-h-i k-n-b-l-‘- d-l-n-። ---------------------------------- niḥina misaḥi kinibeli‘i delīna።
Искаме да вечеряме. ንሕ--ድራር---------ና። ን__ ድ__ ክ____ ደ___ ን-ና ድ-ር ክ-በ-ዕ ደ-ና- ------------------ ንሕና ድራር ክንበልዕ ደሊና። 0
n-ḥi-- ---a---k----el-‘i--elī--። n_____ d_____ k_________ d______ n-h-i-a d-r-r- k-n-b-l-‘- d-l-n-። --------------------------------- niḥina dirari kinibeli‘i delīna።
Какво желаете за закуска? ን-ርሲ--ን-- ኢ- ዘ-ል-ኩ-? ን___ እ___ ኢ_ ዘ______ ን-ር- እ-ታ- ኢ- ዘ-ል-ኩ-? -------------------- ንቁርሲ እንታይ ኢዩ ዘድልየኩም? 0
n--’uri-ī--nit--i --- zedi--ye-um-? n________ i______ ī__ z____________ n-k-u-i-ī i-i-a-i ī-u z-d-l-y-k-m-? ----------------------------------- nik’urisī initayi īyu zediliyekumi?
Хлебчета с мармалад и мед? ባኒ-ም----ማ-ድ--መ-ር-። ባ_ ም_ ማ_____ መ____ ባ- ም- ማ-ማ-ድ- መ-ር-። ------------------ ባኒ ምስ ማርማላድን መዓርን። 0
ban---i------imal--i-- me‘--i-i። b___ m___ m___________ m________ b-n- m-s- m-r-m-l-d-n- m-‘-r-n-። -------------------------------- banī misi marimaladini me‘arini።
Печени филийки със салам и сирене? ቶ-- ም------ፋር---። ቶ__ ም_ ስ__ ፋ_____ ቶ-ት ም- ስ-ን ፋ-ማ-ን- ----------------- ቶስት ምስ ስጋን ፋርማጆን። 0
t--iti-m--i s-gani--a-i-a-o--። t_____ m___ s_____ f__________ t-s-t- m-s- s-g-n- f-r-m-j-n-። ------------------------------ tositi misi sigani farimajoni።
Сварено яйце? ሓደ ብ----ን--ሖ? ሓ_ ብ__ እ_____ ሓ- ብ-ል እ-ቋ-ሖ- ------------- ሓደ ብሱል እንቋቍሖ? 0
ḥa-e-b---li ---k---k---ḥ-? ḥ___ b_____ i_____________ h-a-e b-s-l- i-i-’-a-’-i-̣-? ---------------------------- ḥade bisuli inik’wak’wiḥo?
Яйце на очи? ሓ---ተጠ-ሰ -ንቋቍ-? ሓ_ ዝ____ እ_____ ሓ- ዝ-ጠ-ሰ እ-ቋ-ሖ- --------------- ሓደ ዝተጠብሰ እንቋቍሖ? 0
h-a-e ---e-’eb--e-i--k-wa-’-i-̣o? ḥ___ z__________ i_____________ h-a-e z-t-t-e-i-e i-i-’-a-’-i-̣-? --------------------------------- ḥade zitet’ebise inik’wak’wiḥo?
Омлет? ሓደ---ለት? ሓ_ ኦ____ ሓ- ኦ-ለ-? -------- ሓደ ኦመለት? 0
ḥ-d--ome-e--? ḥ___ o_______ h-a-e o-e-e-i- -------------- ḥade omeleti?
Моля, още едно кисело мляко. ሓ-ቲ--ጉኦ -- በጃኹ-። ሓ__ ር__ እ_ በ____ ሓ-ቲ ር-ኦ እ- በ-ኹ-። ---------------- ሓንቲ ርጉኦ እባ በጃኹም። 0
ḥan-t--ri-u---ib- ---a---mi። ḥ_____ r_____ i__ b________ h-a-i-ī r-g-’- i-a b-j-h-u-i- ----------------------------- ḥanitī rigu’o iba bejaẖumi።
Моля, още сол и черен пипер. ጨ-ን በር-ረን-እ- በ-ኹም። ጨ__ በ____ እ_ በ____ ጨ-ን በ-በ-ን እ- በ-ኹ-። ------------------ ጨውን በርበረን እባ በጃኹም። 0
ch---i-i--erib--en--ib---e-a--umi። c_______ b_________ i__ b________ c-’-w-n- b-r-b-r-n- i-a b-j-h-u-i- ---------------------------------- ch’ewini beribereni iba bejaẖumi።
Моля, още една чаша вода. ሓ---ብ-- -- ---በ-ኹም። ሓ__ ብ__ ማ_ ግ_ በ____ ሓ-ቲ ብ-ሪ ማ- ግ- በ-ኹ-። ------------------- ሓንቲ ብኬሪ ማይ ግዳ በጃኹም። 0
h-an-t--b--ēr----yi -ida b--ah-umi። ḥ_____ b_____ m___ g___ b________ h-a-i-ī b-k-r- m-y- g-d- b-j-h-u-i- ----------------------------------- ḥanitī bikērī mayi gida bejaẖumi።

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!