Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sl V restavraciji 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [enaintrideset]

V restavraciji 3

Изберете как искате да видите превода:   
български словенски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. R--(-) -- kak--o-p----e-. R_____ b_ k_____ p_______ R-d-a- b- k-k-n- p-e-j-d- ------------------------- Rad(a) bi kakšno predjed. 0
Бих искал / искала салата. R---a)-bi-kak-no-s---t-. R_____ b_ k_____ s______ R-d-a- b- k-k-n- s-l-t-. ------------------------ Rad(a) bi kakšno solato. 0
Бих искал / искала супа. Rad-a- -- k-kšn- ju-o. R_____ b_ k_____ j____ R-d-a- b- k-k-n- j-h-. ---------------------- Rad(a) bi kakšno juho. 0
Бих искал / искала десерт. Ra-----b--k--š----e---t-(slad-c-- -----d-k). R_____ b_ k_____ d_____ (________ p_________ R-d-a- b- k-k-e- d-s-r- (-l-d-c-, p-o-e-e-)- -------------------------------------------- Rad(a) bi kakšen desert (sladico, poobedek). 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Rad--)--i----d-l-----sme-a-o. R_____ b_ s_______ s s_______ R-d-a- b- s-a-o-e- s s-e-a-o- ----------------------------- Rad(a) bi sladoled s smetano. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. R-d(a)-bi--ad-e a-i ---. R_____ b_ s____ a__ s___ R-d-a- b- s-d-e a-i s-r- ------------------------ Rad(a) bi sadje ali sir. 0
Искаме да закусим. R-di-b- za-t----a--- -Ra---bi--a-t---v---.) R___ b_ z___________ (____ b_ z____________ R-d- b- z-j-r-o-a-i- (-a-e b- z-j-r-o-a-e-) ------------------------------------------- Radi bi zajtrkovali. (Rade bi zajtrkovale.) 0
Искаме да обядваме. R--- -i-ko--li.-(--de b- ko--le-) R___ b_ k______ (____ b_ k_______ R-d- b- k-s-l-. (-a-e b- k-s-l-.- --------------------------------- Radi bi kosili. (Rade bi kosile.) 0
Искаме да вечеряме. Ra-i ----ečerj---. --ade ---več-rja-e.) R___ b_ v_________ (____ b_ v__________ R-d- b- v-č-r-a-i- (-a-e b- v-č-r-a-e-) --------------------------------------- Radi bi večerjali. (Rade bi večerjale.) 0
Какво желаете за закуска? Ka--ž---t--za -----k? K__ ž_____ z_ z______ K-j ž-l-t- z- z-j-r-? --------------------- Kaj želite za zajtrk? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Ž-m--- z------l-d--i- -ed--? Ž_____ z m________ i_ m_____ Ž-m-j- z m-r-e-a-o i- m-d-m- ---------------------------- Žemlje z marmelado in medom? 0
Печени филийки със салам и сирене? T--s- ---lo-aso-i---iro-? T____ s k______ i_ s_____ T-a-t s k-o-a-o i- s-r-m- ------------------------- Toast s klobaso in sirom? 0
Сварено яйце? K-h-no--ajc-? K_____ j_____ K-h-n- j-j-e- ------------- Kuhano jajce? 0
Яйце на очи? Ja-ce--a ok-? J____ n_ o___ J-j-e n- o-o- ------------- Jajce na oko? 0
Омлет? P--a---k-?----le--?) P_________ (________ P-l-č-n-o- (-m-e-o-) -------------------- Palačinko? (Omleto?) 0
Моля, още едно кисело мляко. Pr--i--še-en -og--t. P_____ š_ e_ j______ P-o-i- š- e- j-g-r-. -------------------- Prosim še en jogurt. 0
Моля, още сол и черен пипер. P-o--m-š- so--in p---r. P_____ š_ s__ i_ p_____ P-o-i- š- s-l i- p-p-r- ----------------------- Prosim še sol in poper. 0
Моля, още една чаша вода. P-o-i---- e---oz---c --d-. P_____ š_ e_ k______ v____ P-o-i- š- e- k-z-r-c v-d-. -------------------------- Prosim še en kozarec vode. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + словенски (1-100) MP3 словенски (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!