Разговорник

bg В ресторанта 3   »   be У рэстаране 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [трыццаць адзін]

31 [trytstsats’ adzіn]

У рэстаране 3

[U restarane 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български беларуски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Я х-ц---б- ---а--ла--- з----к-. Я х____ б_ / х_____ б_ з_______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- з-к-с-у- ------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы закуску. 0
Y---h--seu -- / kh-ts-l---------sk-. Y_ k______ b_ / k_______ b_ z_______ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- z-k-s-u- ------------------------------------ Ya khatseu by / khatsela by zakusku.
Бих искал / искала салата. Я-ха-еў-б----хац--а б--------. Я х____ б_ / х_____ б_ с______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- с-л-т-. ------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы салату. 0
Y- ---------- - --a---l--b- -a-atu. Y_ k______ b_ / k_______ b_ s______ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- s-l-t-. ----------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by salatu.
Бих искал / искала супа. Я х--еў бы-/ хаце-а--ы ---. Я х____ б_ / х_____ б_ с___ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- с-п- --------------------------- Я хацеў бы / хацела бы суп. 0
Ya-k-at--- b-------ts-l- -y----. Y_ k______ b_ / k_______ b_ s___ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- s-p- -------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by sup.
Бих искал / искала десерт. Я х--е- б----хацел- бы дэс--т. Я х____ б_ / х_____ б_ д______ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- д-с-р-. ------------------------------ Я хацеў бы / хацела бы дэсерт. 0
Y----at-eu -y /--h-t-e-a -- d-ser-. Y_ k______ b_ / k_______ b_ d______ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- d-s-r-. ----------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by desert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Я-х-ц-ў -ы /--ац--а--ы маро--н-е --вяр--амі. Я х____ б_ / х_____ б_ м________ з в________ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- м-р-ж-н-е з в-р-к-м-. -------------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы марожанае з вяршкамі. 0
Ya -----eu -y / k-----la -y -ar-z------- -yars-k-m-. Y_ k______ b_ / k_______ b_ m_________ z v__________ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- m-r-z-a-a- z v-a-s-k-m-. ---------------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by marozhanae z vyarshkamі.
Бих искал / искала плодове или сирене. Я -ац-ў-б- --х---ла -- -а---і-- -б- -ыр. Я х____ б_ / х_____ б_ с_______ а__ с___ Я х-ц-ў б- / х-ц-л- б- с-д-в-н- а-о с-р- ---------------------------------------- Я хацеў бы / хацела бы садавіну або сыр. 0
Ya-khat--- -- - --a-sel- by -ad-v-n- -b---yr. Y_ k______ b_ / k_______ b_ s_______ a__ s___ Y- k-a-s-u b- / k-a-s-l- b- s-d-v-n- a-o s-r- --------------------------------------------- Ya khatseu by / khatsela by sadavіnu abo syr.
Искаме да закусим. М--хаце-і-б----не---ь. М_ х_____ б п_________ М- х-ц-л- б п-с-е-а-ь- ---------------------- Мы хацелі б паснедаць. 0
M- k-a-selі----a--e---s-. M_ k_______ b p__________ M- k-a-s-l- b p-s-e-a-s-. ------------------------- My khatselі b pasnedats’.
Искаме да обядваме. М- хаце-- -----бе-ац-. М_ х_____ б п_________ М- х-ц-л- б п-а-е-а-ь- ---------------------- Мы хацелі б паабедаць. 0
My -h--selі b-paab-d-t-’. M_ k_______ b p__________ M- k-a-s-l- b p-a-e-a-s-. ------------------------- My khatselі b paabedats’.
Искаме да вечеряме. М- х--е-і б па----р---. М_ х_____ б п__________ М- х-ц-л- б п-в-ч-р-ц-. ----------------------- Мы хацелі б павячэраць. 0
M- --ats-lі b--a--ach-rat-’. M_ k_______ b p_____________ M- k-a-s-l- b p-v-a-h-r-t-’- ---------------------------- My khatselі b pavyacherats’.
Какво желаете за закуска? Ш-о Вы--аце-і-б -- --яд--а-? Ш__ В_ х_____ б н_ с________ Ш-о В- х-ц-л- б н- с-я-а-а-? ---------------------------- Што Вы хацелі б на сняданак? 0
S--o-Vy-k--tse-і-- ---s-yadan--? S___ V_ k_______ b n_ s_________ S-t- V- k-a-s-l- b n- s-y-d-n-k- -------------------------------- Shto Vy khatselі b na snyadanak?
Хлебчета с мармалад и мед? Б--ачкі-з--авід--- --м-д--? Б______ з п_______ і м_____ Б-л-ч-і з п-в-д-а- і м-д-м- --------------------------- Булачкі з павідлам і мёдам? 0
B--ach-- --p---d-am-і-med--? B_______ z p_______ і m_____ B-l-c-k- z p-v-d-a- і m-d-m- ---------------------------- Bulachkі z pavіdlam і medam?
Печени филийки със салам и сирене? То-ты з----басой ---ыр--? Т____ з к_______ і с_____ Т-с-ы з к-ў-а-о- і с-р-м- ------------------------- Тосты з каўбасой і сырам? 0
T-s-y z k---a----- s--a-? T____ z k_______ і s_____ T-s-y z k-u-a-o- і s-r-m- ------------------------- Tosty z kaubasoy і syram?
Сварено яйце? В---нае -й-а? В______ я____ В-р-н-е я-к-? ------------- Варанае яйка? 0
V---------yk-? V______ y_____ V-r-n-e y-y-a- -------------- Varanae yayka?
Яйце на очи? Я--ню? Я_____ Я-ч-ю- ------ Яечню? 0
Y----h-yu? Y_________ Y-y-c-n-u- ---------- Yayechnyu?
Омлет? А-л--? А_____ А-л-т- ------ Амлет? 0
Amlet? A_____ A-l-t- ------ Amlet?
Моля, още едно кисело мляко. Ка-і ---к-,-п--ай-е яшчэ-ё-у--у. К___ л_____ п______ я___ ё______ К-л- л-с-а- п-д-й-е я-ч- ё-у-т-. -------------------------------- Калі ласка, падайце яшчэ ёгурту. 0
Ka-і-l--k-,-p----tse---shc-- --gurtu. K___ l_____ p_______ y______ y_______ K-l- l-s-a- p-d-y-s- y-s-c-e y-g-r-u- ------------------------------------- Kalі laska, padaytse yashche yogurtu.
Моля, още сол и черен пипер. К--і---с-а--па--йц- я--э--о-----п-рцу. К___ л_____ п______ я___ с___ і п_____ К-л- л-с-а- п-д-й-е я-ч- с-л- і п-р-у- -------------------------------------- Калі ласка, падайце яшчэ солі і перцу. 0
K--- l-ska, -----tse y-s-c-e-so-і-і pe---u. K___ l_____ p_______ y______ s___ і p______ K-l- l-s-a- p-d-y-s- y-s-c-e s-l- і p-r-s-. ------------------------------------------- Kalі laska, padaytse yashche solі і pertsu.
Моля, още една чаша вода. К-л- -а-к-, пад--ц- я-чэ --ля-к--в-д-. К___ л_____ п______ я___ ш______ в____ К-л- л-с-а- п-д-й-е я-ч- ш-л-н-у в-д-. -------------------------------------- Калі ласка, падайце яшчэ шклянку вады. 0
K--і l--ka,--a-a---e-yas---e-s-kl---ku vad-. K___ l_____ p_______ y______ s________ v____ K-l- l-s-a- p-d-y-s- y-s-c-e s-k-y-n-u v-d-. -------------------------------------------- Kalі laska, padaytse yashche shklyanku vady.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + беларуски (1-100) MP3 беларуски (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!