Разговорник

bg В ресторанта 3   »   zh 在饭店3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31[三十一]

31 [Sānshíyī]

在饭店3

zài fàndiàn 3

Изберете как искате да видите превода:   
български китайски (опростен) Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. 我 要 -- -餐-。 我 要 一_ 前_ 。 我 要 一- 前- 。 ----------- 我 要 一个 前餐 。 0
w- yào-yīgè-qiá--c-n. w_ y__ y___ q___ c___ w- y-o y-g- q-á- c-n- --------------------- wǒ yào yīgè qián cān.
Бих искал / искала салата. 我-要--- --/-菜 。 我 要 一_ 色____ 。 我 要 一- 色-/-菜 。 -------------- 我 要 一个 色拉/凉菜 。 0
Wǒ --o --gè--è----l--ng---. W_ y__ y___ s____ l________ W- y-o y-g- s-l-/ l-á-g-à-. --------------------------- Wǒ yào yīgè sèlā/ liángcài.
Бих искал / искала супа. 我-要 -个 汤 。 我 要 一_ 汤 。 我 要 一- 汤 。 ---------- 我 要 一个 汤 。 0
W---ào y-g- -ā-g. W_ y__ y___ t____ W- y-o y-g- t-n-. ----------------- Wǒ yào yīgè tāng.
Бих искал / искала десерт. 我 要--- ----- 。 我 要 一_ 餐____ 。 我 要 一- 餐-/-点 。 -------------- 我 要 一个 餐后/甜点 。 0
W--y-o ---- --- -òu/ -ián--ǎn. W_ y__ y___ c__ h___ t________ W- y-o y-g- c-n h-u- t-á-d-ǎ-. ------------------------------ Wǒ yào yīgè cān hòu/ tiándiǎn.
Бих искал / искала сладолед със сметана. 我-- 一- 加-油的---淋-。 我 要 一_ 加___ 冰__ 。 我 要 一- 加-油- 冰-淋 。 ----------------- 我 要 一个 加奶油的 冰激淋 。 0
Wǒ--ào-yī-- -i- nǎ-y-u -e -īn---- lín. W_ y__ y___ j__ n_____ d_ b___ j_ l___ W- y-o y-g- j-ā n-i-ó- d- b-n- j- l-n- -------------------------------------- Wǒ yào yīgè jiā nǎiyóu de bīng jī lín.
Бих искал / искала плодове или сирене. 我 要 水果 或- -酪-。 我 要 水_ 或_ 奶_ 。 我 要 水- 或- 奶- 。 -------------- 我 要 水果 或是 奶酪 。 0
W- y-o -h-ǐgu- -uò--hì----l--. W_ y__ s______ h__ s__ n______ W- y-o s-u-g-ǒ h-ò s-ì n-i-à-. ------------------------------ Wǒ yào shuǐguǒ huò shì nǎilào.
Искаме да закусим. 我- 要 吃-早饭-。 我_ 要 吃 早_ 。 我- 要 吃 早- 。 ----------- 我们 要 吃 早饭 。 0
W-m---yà- chī----f--. W____ y__ c__ z______ W-m-n y-o c-ī z-o-à-. --------------------- Wǒmen yào chī zǎofàn.
Искаме да обядваме. 我--要-吃-午- 。 我_ 要 吃 午_ 。 我- 要 吃 午- 。 ----------- 我们 要 吃 午饭 。 0
W- ---------hī w--àn. W_ m__ y__ c__ w_____ W- m-n y-o c-ī w-f-n- --------------------- Wǒ mén yào chī wǔfàn.
Искаме да вечеряме. 我们---- 晚--。 我_ 要 吃 晚_ 。 我- 要 吃 晚- 。 ----------- 我们 要 吃 晚饭 。 0
W-m------ ch- --n---. W____ y__ c__ w______ W-m-n y-o c-ī w-n-à-. --------------------- Wǒmen yào chī wǎnfàn.
Какво желаете за закуска? 您 早餐 ---点-什--? 您 早_ 想 吃_ 什_ ? 您 早- 想 吃- 什- ? -------------- 您 早餐 想 吃点 什么 ? 0
N-n-zǎoc-n --ǎ-g-c-- -i-n s----e? N__ z_____ x____ c__ d___ s______ N-n z-o-ā- x-ǎ-g c-ī d-ǎ- s-é-m-? --------------------------------- Nín zǎocān xiǎng chī diǎn shénme?
Хлебчета с мармалад и мед? 加--- 和--蜜的--包-? 加 果_ 和 蜂__ 面_ ? 加 果- 和 蜂-的 面- ? --------------- 加 果酱 和 蜂蜜的 面包 ? 0
Jiā---ǒj---g----f---m- de-mi-n-āo? J__ g_______ h_ f_____ d_ m_______ J-ā g-ǒ-i-n- h- f-n-m- d- m-à-b-o- ---------------------------------- Jiā guǒjiàng hé fēngmì de miànbāo?
Печени филийки със салам и сирене? 加--肠-- -酪- --- - ? 加 香_ 和 奶__ 烤__ 吗 ? 加 香- 和 奶-的 烤-包 吗 ? ------------------ 加 香肠 和 奶酪的 烤面包 吗 ? 0
J-ā xi-n---án--------l-o -e -ǎ---i---āo --? J__ x_________ h_ n_____ d_ k__ m______ m__ J-ā x-ā-g-h-n- h- n-i-à- d- k-o m-à-b-o m-? ------------------------------------------- Jiā xiāngcháng hé nǎilào de kǎo miànbāo ma?
Сварено яйце? 要--个---鸡- 吗 ?-----) 要 一_ 熟 鸡_ 吗 ? (____ 要 一- 熟 鸡- 吗 ? (-水-) ------------------- 要 一个 熟 鸡蛋 吗 ? (指水煮) 0
Yà--y-g- --ú--ī----m-?--h- -h-- -h-) Y__ y___ s__ j____ m______ s___ z___ Y-o y-g- s-ú j-d-n m-?-Z-ǐ s-u- z-ǔ- ------------------------------------ Yào yīgè shú jīdàn ma?(Zhǐ shuǐ zhǔ)
Яйце на очи? 要 -个-煎-鸡- 吗 ? 要 一_ 煎 鸡_ 吗 ? 要 一- 煎 鸡- 吗 ? ------------- 要 一个 煎 鸡蛋 吗 ? 0
y-o----è--i-n -īd-n-ma? y__ y___ j___ j____ m__ y-o y-g- j-ā- j-d-n m-? ----------------------- yào yīgè jiān jīdàn ma?
Омлет? 要 一份 鸡-- 吗-? 要 一_ 鸡__ 吗 ? 要 一- 鸡-饼 吗 ? ------------ 要 一份 鸡蛋饼 吗 ? 0
Yà- ---f-- ----n ---g --? Y__ y_ f__ j____ b___ m__ Y-o y- f-n j-d-n b-n- m-? ------------------------- Yào yī fèn jīdàn bǐng ma?
Моля, още едно кисело мляко. 请--来 一--酸- 。 请 再_ 一_ 酸_ 。 请 再- 一- 酸- 。 ------------ 请 再来 一个 酸奶 。 0
Qǐ-g-z-i-ái -īgè-suā-nǎi. Q___ z_____ y___ s_______ Q-n- z-i-á- y-g- s-ā-n-i- ------------------------- Qǐng zàilái yīgè suānnǎi.
Моля, още сол и черен пипер. 请 再- -盐------ 。 请 再_ 点_ 和 胡__ 。 请 再- 点- 和 胡-粉 。 --------------- 请 再来 点盐 和 胡椒粉 。 0
Q-ng-z-i-á---iǎ- --n--é---jiāo--ěn. Q___ z_____ d___ y__ h_ h_____ f___ Q-n- z-i-á- d-ǎ- y-n h- h-j-ā- f-n- ----------------------------------- Qǐng zàilái diǎn yán hé hújiāo fěn.
Моля, още една чаша вода. 请 -来 ---- 。 请 再_ 一_ 水 。 请 再- 一- 水 。 ----------- 请 再来 一杯 水 。 0
Qǐ---zài--i yībēi--hu-. Q___ z_____ y____ s____ Q-n- z-i-á- y-b-i s-u-. ----------------------- Qǐng zàilái yībēi shuǐ.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + китайски (опростен) (1-100) MP3 китайски (опростен) (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!