Разговорник

bg В ресторанта 3   »   nn På restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trettiein]

På restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Eg-vil--j-r-e-h- --n -o-ret-. E_ v__ g_____ h_ e__ f_______ E- v-l g-e-n- h- e-n f-r-e-t- ----------------------------- Eg vil gjerne ha ein forrett. 0
Бих искал / искала салата. Eg--il----rn---a-ei- sa-at. E_ v__ g_____ h_ e__ s_____ E- v-l g-e-n- h- e-n s-l-t- --------------------------- Eg vil gjerne ha ein salat. 0
Бих искал / искала супа. Eg--il -j-r-- ha-suppe. E_ v__ g_____ h_ s_____ E- v-l g-e-n- h- s-p-e- ----------------------- Eg vil gjerne ha suppe. 0
Бих искал / искала десерт. Eg vi-----r-e-h- de--e--. E_ v__ g_____ h_ d_______ E- v-l g-e-n- h- d-s-e-t- ------------------------- Eg vil gjerne ha dessert. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. E- -i-------e h- -s--e---r-m. E_ v__ g_____ h_ i_ m__ k____ E- v-l g-e-n- h- i- m-d k-e-. ----------------------------- Eg vil gjerne ha is med krem. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. E---i- gje-ne-ha-f---t -l-e- ---. E_ v__ g_____ h_ f____ e____ o___ E- v-l g-e-n- h- f-u-t e-l-r o-t- --------------------------------- Eg vil gjerne ha frukt eller ost. 0
Искаме да закусим. V- vi- --e--e--a -ru-ost. V_ v__ g_____ h_ f_______ V- v-l g-e-n- h- f-u-o-t- ------------------------- Vi vil gjerne ha frukost. 0
Искаме да обядваме. Vi-vil -jer------m---a-. V_ v__ g_____ h_ m______ V- v-l g-e-n- h- m-d-a-. ------------------------ Vi vil gjerne ha middag. 0
Искаме да вечеряме. Vi-v-l---e-n- -a k-el--m--. V_ v__ g_____ h_ k_________ V- v-l g-e-n- h- k-e-d-m-t- --------------------------- Vi vil gjerne ha kveldsmat. 0
Какво желаете за закуска? K-a vi- -u--- t-l---uk--t? K__ v__ d_ h_ t__ f_______ K-a v-l d- h- t-l f-u-o-t- -------------------------- Kva vil du ha til frukost? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Rund-t---- me-----t---y og-h-n-i--? R_________ m__ s_______ o_ h_______ R-n-s-y-k- m-d s-l-e-ø- o- h-n-i-g- ----------------------------------- Rundstykke med syltetøy og honning? 0
Печени филийки със салам и сирене? Rist--br---me--pø--e ----s-? R____ b___ m__ p____ o_ o___ R-s-a b-ø- m-d p-l-e o- o-t- ---------------------------- Rista brød med pølse og ost? 0
Сварено яйце? Eit k-kt---g? E__ k___ e___ E-t k-k- e-g- ------------- Eit kokt egg? 0
Яйце на очи? E-t s--i----? E__ s________ E-t s-e-l-g-? ------------- Eit speilegg? 0
Омлет? E-n o---e--? E__ o_______ E-n o-e-e-t- ------------ Ein omelett? 0
Моля, още едно кисело мляко. K-n -g--- ei- yogh-rt -i-? K__ e_ f_ e__ y______ t___ K-n e- f- e-n y-g-u-t t-l- -------------------------- Kan eg få ein yoghurt til? 0
Моля, още сол и черен пипер. K-n-e--f- sa-- ----e--r? K__ e_ f_ s___ o_ p_____ K-n e- f- s-l- o- p-p-r- ------------------------ Kan eg få salt og pepar? 0
Моля, още една чаша вода. K-n-e---å e-t -----va-n? K__ e_ f_ e__ g___ v____ K-n e- f- e-t g-a- v-t-? ------------------------ Kan eg få eit glas vatn? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!