Разговорник

bg В ресторанта 3   »   mk Во ресторан 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [триесет и еден]

31 [triyesyet i yedyen]

Во ресторан 3

Vo ryestoran 3

Изберете как искате да видите превода:   
български македонски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Јас би ----- ----к--- -д-- пре-ј-де-е. Ј__ б_ с____ / с_____ е___ п__________ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-н- п-е-ј-д-њ-. -------------------------------------- Јас би сакал / сакала едно предјадење. 0
Јas ---s--a- --s---l- -ed----ryedј-------. Ј__ b_ s____ / s_____ y____ p_____________ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-o p-y-d-a-y-њ-e- ------------------------------------------ Јas bi sakal / sakala yedno pryedјadyeњye.
Бих искал / искала салата. Ј-- б- -ак-л /-с--ала--дна-с---т-. Ј__ б_ с____ / с_____ е___ с______ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-н- с-л-т-. ---------------------------------- Јас би сакал / сакала една салата. 0
Јas bi------ - -a-al- --d-- s---ta. Ј__ b_ s____ / s_____ y____ s______ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-a s-l-t-. ----------------------------------- Јas bi sakal / sakala yedna salata.
Бих искал / искала супа. Ј-- -и--акал ------л- е-н- --па. Ј__ б_ с____ / с_____ е___ с____ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-н- с-п-. -------------------------------- Јас би сакал / сакала една супа. 0
Ј-s bi--a-al - --ka-a-ye-na-soop-. Ј__ b_ s____ / s_____ y____ s_____ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-a s-o-a- ---------------------------------- Јas bi sakal / sakala yedna soopa.
Бих искал / искала десерт. Ја- -- с--ал - ---а-- ед-- д-с-р-. Ј__ б_ с____ / с_____ е___ д______ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-е- д-с-р-. ---------------------------------- Јас би сакал / сакала еден десерт. 0
Јa------aka--/ sa--la ---yen --es--r-. Ј__ b_ s____ / s_____ y_____ d________ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-e- d-e-y-r-. -------------------------------------- Јas bi sakal / sakala yedyen dyesyert.
Бих искал / искала сладолед със сметана. Јас--и-с-к-л - са-ал--еден--л--олед--о --аг. Ј__ б_ с____ / с_____ е___ с_______ с_ ш____ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- е-е- с-а-о-е- с- ш-а-. -------------------------------------------- Јас би сакал / сакала еден сладолед со шлаг. 0
Јa---i-s-kal-/ s--a-- y-dye--s-a-o-yed--o-s--agu. Ј__ b_ s____ / s_____ y_____ s________ s_ s______ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- y-d-e- s-a-o-y-d s- s-l-g-. ------------------------------------------------- Јas bi sakal / sakala yedyen sladolyed so shlagu.
Бих искал / искала плодове или сирене. Јас--и са--- / са-ал- овош-- --и -и-ење. Ј__ б_ с____ / с_____ о_____ и__ с______ Ј-с б- с-к-л / с-к-л- о-о-ј- и-и с-р-њ-. ---------------------------------------- Јас би сакал / сакала овошје или сирење. 0
Ј-s ---saka--/-s-kala--v-s-ј----l- ---y---e. Ј__ b_ s____ / s_____ o_______ i__ s________ Ј-s b- s-k-l / s-k-l- o-o-h-y- i-i s-r-e-y-. -------------------------------------------- Јas bi sakal / sakala ovoshјye ili siryeњye.
Искаме да закусим. Ни- -ака-е-да --ја------. Н__ с_____ д_ п__________ Н-е с-к-м- д- п-ј-д-в-м-. ------------------------- Ние сакаме да појадуваме. 0
Ni-e--a--m---d--p-јa-oov-mye. N___ s______ d_ p____________ N-y- s-k-m-e d- p-ј-d-o-a-y-. ----------------------------- Niye sakamye da poјadoovamye.
Искаме да обядваме. Н-е с---ме -- ручаме. Н__ с_____ д_ р______ Н-е с-к-м- д- р-ч-м-. --------------------- Ние сакаме да ручаме. 0
N-ye--ak---- -- r--c-am-e. N___ s______ d_ r_________ N-y- s-k-m-e d- r-o-h-m-e- -------------------------- Niye sakamye da roochamye.
Искаме да вечеряме. Ни- са---- д- ----рам-. Н__ с_____ д_ в________ Н-е с-к-м- д- в-ч-р-м-. ----------------------- Ние сакаме да вечераме. 0
N-y--s----ye-da-vyech--ra---. N___ s______ d_ v____________ N-y- s-k-m-e d- v-e-h-e-a-y-. ----------------------------- Niye sakamye da vyechyeramye.
Какво желаете за закуска? Ш-- -акат- -а -о-а--к? Ш__ с_____ з_ п_______ Ш-о с-к-т- з- п-ј-д-к- ---------------------- Што сакате за појадок? 0
S--- -ak-t---za-p-јa-ok? S___ s______ z_ p_______ S-t- s-k-t-e z- p-ј-d-k- ------------------------ Shto sakatye za poјadok?
Хлебчета с мармалад и мед? Леп---а со -ар----- - -ед? Л______ с_ м_______ и м___ Л-п-и-а с- м-р-а-а- и м-д- -------------------------- Лепчиња со мармалад и мед? 0
L---c--њ--so-marma-a- - -ye-? L________ s_ m_______ i m____ L-e-c-i-a s- m-r-a-a- i m-e-? ----------------------------- Lyepchiњa so marmalad i myed?
Печени филийки със салам и сирене? Тост с--колба---и --р--е? Т___ с_ к______ и с______ Т-с- с- к-л-а-и и с-р-њ-? ------------------------- Тост со колбаси и сирење? 0
Tost--- -olb-si-i-s-r-----? T___ s_ k______ i s________ T-s- s- k-l-a-i i s-r-e-y-? --------------------------- Tost so kolbasi i siryeњye?
Сварено яйце? Ед-о-в--ено--ајц-? Е___ в_____ ј_____ Е-н- в-р-н- ј-ј-е- ------------------ Едно варено јајце? 0
Yedno ---ye-- -aјtzy-? Y____ v______ ј_______ Y-d-o v-r-e-o ј-ј-z-e- ---------------------- Yedno varyeno јaјtzye?
Яйце на очи? Едн- јајце -а о-о? Е___ ј____ н_ о___ Е-н- ј-ј-е н- о-о- ------------------ Едно јајце на око? 0
Y-dno---ј---e-n--ok-? Y____ ј______ n_ o___ Y-d-o ј-ј-z-e n- o-o- --------------------- Yedno јaјtzye na oko?
Омлет? Ед-- о--е-? Е___ о_____ Е-е- о-л-т- ----------- Еден омлет? 0
Yed--n-oml---? Y_____ o______ Y-d-e- o-l-e-? -------------- Yedyen omlyet?
Моля, още едно кисело мляко. Мо-------т--е-е--ј-гу-т. М_____ у___ е___ ј______ М-л-м- у-т- е-е- ј-г-р-. ------------------------ Молам, уште еден јогурт. 0
M--am,-o--ht-e--edy-n--ogu----. M_____ o______ y_____ ј________ M-l-m- o-s-t-e y-d-e- ј-g-o-r-. ------------------------------- Molam, ooshtye yedyen јoguoort.
Моля, още сол и черен пипер. М-л--- -----с-- --би---. М_____ у___ с__ и б_____ М-л-м- у-т- с-л и б-б-р- ------------------------ Молам, уште сол и бибер. 0
Mol-m--ooshtye--o--i ----e-. M_____ o______ s__ i b______ M-l-m- o-s-t-e s-l i b-b-e-. ---------------------------- Molam, ooshtye sol i bibyer.
Моля, още една чаша вода. Мол-м, -шт- е-------- ---а. М_____ у___ е___ ч___ в____ М-л-м- у-т- е-н- ч-ш- в-д-. --------------------------- Молам, уште една чаша вода. 0
M-l-m,-o-----e---dn--c--sh--voda. M_____ o______ y____ c_____ v____ M-l-m- o-s-t-e y-d-a c-a-h- v-d-. --------------------------------- Molam, ooshtye yedna chasha voda.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + македонски (1-100) MP3 македонски (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!