Разговорник

bg В ресторанта 3   »   cs V restauraci 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [třicet jedna]

V restauraci 3

Изберете как искате да видите превода:   
български чешки Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Ch-ě- - -h-ě-a b-ch-ně---- pře-k-m. C____ / c_____ b___ n_____ p_______ C-t-l / c-t-l- b-c- n-j-k- p-e-k-m- ----------------------------------- Chtěl / chtěla bych nějaký předkrm. 0
Бих искал / искала салата. Dám -- s-lá-. D__ s_ s_____ D-m s- s-l-t- ------------- Dám si salát. 0
Бих искал / искала супа. D-- -i-po-é-ku. D__ s_ p_______ D-m s- p-l-v-u- --------------- Dám si polévku. 0
Бих искал / искала десерт. Dá- s- n-ja-ý----us-k. D__ s_ n_____ z_______ D-m s- n-j-k- z-k-s-k- ---------------------- Dám si nějaký zákusek. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Dám -- --rzl-n- s--šl-h--k-u. D__ s_ z_______ s_ š_________ D-m s- z-r-l-n- s- š-e-a-k-u- ----------------------------- Dám si zmrzlinu se šlehačkou. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. D-- -i -v--- --bo sý-. D__ s_ o____ n___ s___ D-m s- o-o-e n-b- s-r- ---------------------- Dám si ovoce nebo sýr. 0
Искаме да закусим. Ch-ěl- --ch-- ---n---t. C_____ b_____ p________ C-t-l- b-c-o- p-s-í-a-. ----------------------- Chtěli bychom posnídat. 0
Искаме да обядваме. Cht----b-c-o---b----t. C_____ b_____ o_______ C-t-l- b-c-o- o-ě-v-t- ---------------------- Chtěli bychom obědvat. 0
Искаме да вечеряме. Chtěl--by-hom po---e-et. C_____ b_____ p_________ C-t-l- b-c-o- p-v-č-ř-t- ------------------------ Chtěli bychom povečeřet. 0
Какво желаете за закуска? Co--u-ete-cht---k --ída-i? C_ b_____ c____ k s_______ C- b-d-t- c-t-t k s-í-a-i- -------------------------- Co budete chtít k snídani? 0
Хлебчета с мармалад и мед? H-u-k----m-rm---dou---mede-? H_____ s m_________ a m_____ H-u-k- s m-r-e-á-o- a m-d-m- ---------------------------- Housky s marmeládou a medem? 0
Печени филийки със салам и сирене? T-a----- s-lá--m - -ýr--? T____ s_ s______ a s_____ T-a-t s- s-l-m-m a s-r-m- ------------------------- Toast se salámem a sýrem? 0
Сварено яйце? Vaře-- -ejce? V_____ v_____ V-ř-n- v-j-e- ------------- Vařené vejce? 0
Яйце на очи? V--sk- ---? V_____ o___ V-l-k- o-o- ----------- Volské oko? 0
Омлет? Om---t-? O_______ O-e-e-u- -------- Omeletu? 0
Моля, още едно кисело мляко. Ještě--ed-n-----rt- pro-í-. J____ j____ j______ p______ J-š-ě j-d-n j-g-r-, p-o-í-. --------------------------- Ještě jeden jogurt, prosím. 0
Моля, още сол и черен пипер. Ješ-ě --l - ---ř- ------. J____ s__ a p____ p______ J-š-ě s-l a p-p-, p-o-í-. ------------------------- Ještě sůl a pepř, prosím. 0
Моля, още една чаша вода. J-ště --l---c- v-dy,--ros--. J____ s_______ v____ p______ J-š-ě s-l-n-c- v-d-, p-o-í-. ---------------------------- Ještě sklenici vody, prosím. 0

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!