Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ky Ресторанда 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [отуз бир]

31 [otuz bir]

Ресторанда 3

[Restoranda 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български киргизки Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Ме- -а----а-а-гы- -е---. М__ з______ а____ к_____ М-н з-к-с-а а-г-м к-л-т- ------------------------ Мен закуска алгым келет. 0
Men z-k-ska -lg---kel-t. M__ z______ a____ k_____ M-n z-k-s-a a-g-m k-l-t- ------------------------ Men zakuska algım kelet.
Бих искал / искала салата. М-н с---- а--ым к--ет. М__ с____ а____ к_____ М-н с-л-т а-г-м к-л-т- ---------------------- Мен салат алгым келет. 0
Men sal-- a-----ke-et. M__ s____ a____ k_____ M-n s-l-t a-g-m k-l-t- ---------------------- Men salat algım kelet.
Бих искал / искала супа. М-------------м-к----. М__ ш____ а____ к_____ М-н ш-р-о а-г-м к-л-т- ---------------------- Мен шорпо алгым келет. 0
M-n ş-rpo a-gı--ke---. M__ ş____ a____ k_____ M-n ş-r-o a-g-m k-l-t- ---------------------- Men şorpo algım kelet.
Бих искал / искала десерт. Мен ---ерт -лг-- -е---. М__ д_____ а____ к_____ М-н д-с-р- а-г-м к-л-т- ----------------------- Мен десерт алгым келет. 0
M----e-----a--ı- ke-e-. M__ d_____ a____ k_____ M-n d-s-r- a-g-m k-l-t- ----------------------- Men desert algım kelet.
Бих искал / искала сладолед със сметана. М------ма- м-нен ба--уз----ал----ке-ет. М__ к_____ м____ б________ а____ к_____ М-н к-й-а- м-н-н б-л-у-д-к а-г-м к-л-т- --------------------------------------- Мен каймак менен балмуздак алгым келет. 0
Me- --y-a--m---n ba-m--da----g----ele-. M__ k_____ m____ b________ a____ k_____ M-n k-y-a- m-n-n b-l-u-d-k a-g-m k-l-t- --------------------------------------- Men kaymak menen balmuzdak algım kelet.
Бих искал / искала плодове или сирене. М-н----и- ж- --р-к-а-ай-. М__ ж____ ж_ с__ к_______ М-н ж-м-ш ж- с-р к-а-а-м- ------------------------- Мен жемиш же сыр каалайм. 0
Me- jem------sır---a----. M__ j____ j_ s__ k_______ M-n j-m-ş j- s-r k-a-a-m- ------------------------- Men jemiş je sır kaalaym.
Искаме да закусим. Биз э-т-ң м---нки-тама--- же----- кел--. Б__ э____ м______ т______ ж______ к_____ Б-з э-т-ң м-н-н-и т-м-к-ы ж-г-б-з к-л-т- ---------------------------------------- Биз эртең мененки тамакты жегибиз келет. 0
Bi- erteŋ -en-n-- t---ktı-je-i--------t. B__ e____ m______ t______ j______ k_____ B-z e-t-ŋ m-n-n-i t-m-k-ı j-g-b-z k-l-t- ---------------------------------------- Biz erteŋ menenki tamaktı jegibiz kelet.
Искаме да обядваме. Би- --ш-ү -ама-ты -е-иб-- кел-т. Б__ т____ т______ ж______ к_____ Б-з т-ш-ү т-м-к-ы ж-г-б-з к-л-т- -------------------------------- Биз түшкү тамакты жегибиз келет. 0
B----üş-- -a---t--jeg--i--k-let. B__ t____ t______ j______ k_____ B-z t-ş-ü t-m-k-ı j-g-b-z k-l-t- -------------------------------- Biz tüşkü tamaktı jegibiz kelet.
Искаме да вечеряме. Б-з к---и ----к---жег-б---к-л--. Б__ к____ т______ ж______ к_____ Б-з к-ч-и т-м-к-ы ж-г-б-з к-л-т- -------------------------------- Биз кечки тамакты жегибиз келет. 0
B-z--eçki tam-ktı j-----z-k-l--. B__ k____ t______ j______ k_____ B-z k-ç-i t-m-k-ı j-g-b-z k-l-t- -------------------------------- Biz keçki tamaktı jegibiz kelet.
Какво желаете за закуска? Э-т-ң ме--нки --ма----эмне-к-ал-й-ыз? Э____ м______ т______ э___ к_________ Э-т-ң м-н-н-и т-м-к-а э-н- к-а-а-с-з- ------------------------------------- Эртең мененки тамакка эмне каалайсыз? 0
Ert---m-n-nk-----a-ka ---e k-----sız? E____ m______ t______ e___ k_________ E-t-ŋ m-n-n-i t-m-k-a e-n- k-a-a-s-z- ------------------------------------- Erteŋ menenki tamakka emne kaalaysız?
Хлебчета с мармалад и мед? В--е----ж--а---л--е--н бу-о---? В______ ж___ б__ м____ б_______ В-р-н-е ж-н- б-л м-н-н б-л-ч-а- ------------------------------- Варенье жана бал менен булочка? 0
V-re-e -a---bal-m--en-b-lo---? V_____ j___ b__ m____ b_______ V-r-n- j-n- b-l m-n-n b-l-ç-a- ------------------------------ Varene jana bal menen buloçka?
Печени филийки със салам и сирене? Ко---с- жан--с-р ме--н т--т? К______ ж___ с__ м____ т____ К-л-а-а ж-н- с-р м-н-н т-с-? ---------------------------- Колбаса жана сыр менен тост? 0
K-l--s--j--- sı--me-en --s-? K______ j___ s__ m____ t____ K-l-a-a j-n- s-r m-n-n t-s-? ---------------------------- Kolbasa jana sır menen tost?
Сварено яйце? К-йнатып-б--ы-------ж----т-а? К_______ б_________ ж________ К-й-а-ы- б-ш-р-л-а- ж-м-р-к-? ----------------------------- Кайнатып бышырылган жумуртка? 0
Ka-nat-p-bı---ıl--n ju-urtk-? K_______ b_________ j________ K-y-a-ı- b-ş-r-l-a- j-m-r-k-? ----------------------------- Kaynatıp bışırılgan jumurtka?
Яйце на очи? К---у-га--ж-му--к-? К________ ж________ К-у-у-г-н ж-м-р-к-? ------------------- Куурулган жумуртка? 0
Ku-ru--an -u----ka? K________ j________ K-u-u-g-n j-m-r-k-? ------------------- Kuurulgan jumurtka?
Омлет? Ом---? О_____ О-л-т- ------ Омлет? 0
O-le-? O_____ O-l-t- ------ Omlet?
Моля, още едно кисело мляко. Дагы --р---г--т, -у---ы-. Д___ б__ й______ с_______ Д-г- б-р й-г-р-, с-р-н-ч- ------------------------- Дагы бир йогурт, сураныч. 0
D-g----r-yo--rt, s--a-ıç. D___ b__ y______ s_______ D-g- b-r y-g-r-, s-r-n-ç- ------------------------- Dagı bir yogurt, suranıç.
Моля, още сол и черен пипер. Даг----з-жа-а ---ч,---ра---. Д___ т__ ж___ м____ с_______ Д-г- т-з ж-н- м-р-, с-р-н-ч- ---------------------------- Дагы туз жана мурч, сураныч. 0
D-gı--uz -a-- m---, --r-nı-. D___ t__ j___ m____ s_______ D-g- t-z j-n- m-r-, s-r-n-ç- ---------------------------- Dagı tuz jana murç, suranıç.
Моля, още една чаша вода. Д-г---и------ан -у- -ер--из--. Д___ б__ с_____ с__ б_________ Д-г- б-р с-а-а- с-у б-р-ң-з-и- ------------------------------ Дагы бир стакан суу бериңизчи. 0
D-gı b-r ---kan--uu--eriŋ-z-i. D___ b__ s_____ s__ b_________ D-g- b-r s-a-a- s-u b-r-ŋ-z-i- ------------------------------ Dagı bir stakan suu beriŋizçi.

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!