Разговорник

bg В ресторанта 3   »   ka რესტორანში 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [ოცდათერთმეტი]

31 [otsdatertmet\'i]

რესტორანში 3

[rest'oranshi 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български грузински Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. ცივი ----- --ურს. ც___ კ____ მ_____ ც-ვ- კ-რ-ი მ-უ-ს- ----------------- ცივი კერძი მსურს. 0
tsi-- k'-rdz- -s--s. t____ k______ m_____ t-i-i k-e-d-i m-u-s- -------------------- tsivi k'erdzi msurs.
Бих искал / искала салата. ს-ლ--ა -ს--ს. ს_____ მ_____ ს-ლ-თ- მ-უ-ს- ------------- სალათა მსურს. 0
s-lata-m-u--. s_____ m_____ s-l-t- m-u-s- ------------- salata msurs.
Бих искал / искала супа. ს--ი -სუ-ს. ს___ მ_____ ს-პ- მ-უ-ს- ----------- სუპი მსურს. 0
s-p'- -surs. s____ m_____ s-p-i m-u-s- ------------ sup'i msurs.
Бих искал / искала десерт. დესერ-- --ნ--. დ______ მ_____ დ-ს-რ-ი მ-ნ-ა- -------------- დესერტი მინდა. 0
des---'--mi---. d_______ m_____ d-s-r-'- m-n-a- --------------- desert'i minda.
Бих искал / искала сладолед със сметана. ნა-ინ- მ--და-ნაღ-ბ-თ. ნ_____ მ____ ნ_______ ნ-ყ-ნ- მ-ნ-ა ნ-ღ-ბ-თ- --------------------- ნაყინი მინდა ნაღებით. 0
n---n------- n---ebit. n_____ m____ n________ n-q-n- m-n-a n-g-e-i-. ---------------------- naqini minda naghebit.
Бих искал / искала плодове или сирене. მ--მ-ნ-ა--ი-- ა---ვ-ლი. მ_ მ____ ხ___ ა_ ყ_____ მ- მ-ნ-ა ხ-ლ- ა- ყ-ე-ი- ----------------------- მე მინდა ხილი ან ყველი. 0
m- mind- -h----a- -----. m_ m____ k____ a_ q_____ m- m-n-a k-i-i a- q-e-i- ------------------------ me minda khili an qveli.
Искаме да закусим. ჩ--ნ -ა-ზმე გ--ნდ-. ჩ___ ს_____ გ______ ჩ-ე- ს-უ-მ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ საუზმე გვინდა. 0
c-ve- s-uzme--v---a. c____ s_____ g______ c-v-n s-u-m- g-i-d-. -------------------- chven sauzme gvinda.
Искаме да обядваме. ჩვ-ნ -ა------ვინდა. ჩ___ ს_____ გ______ ჩ-ე- ს-დ-ლ- გ-ი-დ-. ------------------- ჩვენ სადილი გვინდა. 0
ch----sa---- g----a. c____ s_____ g______ c-v-n s-d-l- g-i-d-. -------------------- chven sadili gvinda.
Искаме да вечеряме. ჩვ-ნ-ვახშამ-----ნდა. ჩ___ ვ______ გ______ ჩ-ე- ვ-ხ-ა-ი გ-ი-დ-. -------------------- ჩვენ ვახშამი გვინდა. 0
c-ve--vak---a-i-gv--da. c____ v________ g______ c-v-n v-k-s-a-i g-i-d-. ----------------------- chven vakhshami gvinda.
Какво желаете за закуска? რას----რ--ბ- ს-უ-მ-ზე? რ__ ი_______ ს________ რ-ს ი-უ-ვ-ბ- ს-უ-მ-ზ-? ---------------------- რას ისურვებთ საუზმეზე? 0
ra----u-veb- s--zm---? r__ i_______ s________ r-s i-u-v-b- s-u-m-z-? ---------------------- ras isurvebt sauzmeze?
Хлебчета с мармалад и мед? ფუ-თ-შ-ს -ე--- -ა -----თ? ფ_______ ჯ____ დ_ თ______ ფ-ნ-უ-ა- ჯ-მ-თ დ- თ-ფ-ი-? ------------------------- ფუნთუშას ჯემით და თაფლით? 0
punt-s-as--em-t--a t-p---? p________ j____ d_ t______ p-n-u-h-s j-m-t d- t-p-i-? -------------------------- puntushas jemit da taplit?
Печени филийки със салам и сирене? ორ--ო---ას-ძეხვ---დ--ყ--ლ-თ? ო_________ ძ_____ დ_ ყ______ ო-ც-ო-ი-ა- ძ-ხ-ი- დ- ყ-ე-ი-? ---------------------------- ორცხობილას ძეხვით და ყველით? 0
or--khob-la- --ek-vit--a -veli-? o___________ d_______ d_ q______ o-t-k-o-i-a- d-e-h-i- d- q-e-i-? -------------------------------- ortskhobilas dzekhvit da qvelit?
Сварено яйце? მ-ხ-რშ----კ-ერ--ი? მ________ კ_______ მ-ხ-რ-უ-ი კ-ე-ც-ი- ------------------ მოხარშული კვერცხი? 0
m-kh-rs-u-- ---e-----i? m__________ k__________ m-k-a-s-u-i k-v-r-s-h-? ----------------------- mokharshuli k'vertskhi?
Яйце на очи? ერ-ო -----ხი? ე___ კ_______ ე-ბ- კ-ე-ც-ი- ------------- ერბო კვერცხი? 0
e-----'ve-----i? e___ k__________ e-b- k-v-r-s-h-? ---------------- erbo k'vertskhi?
Омлет? ომ--ტი? ო______ ო-ლ-ტ-? ------- ომლეტი? 0
omle-'-? o_______ o-l-t-i- -------- omlet'i?
Моля, още едно кисело мляко. თ- შე-ძლ---,-კ---- ერთ--იო-ურტი. თ_ შ________ კ____ ე___ ი_______ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ი-გ-რ-ი- -------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი იოგურტი. 0
t---h-i-z-e-a- --ide- ---i i---r---. t_ s__________ k_____ e___ i________ t- s-e-d-l-b-, k-i-e- e-t- i-g-r-'-. ------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev erti iogurt'i.
Моля, още сол и черен пипер. თ--შ--ძ-ებ-,-კიდ-ვ -ა-ი----ა პი-პი--. თ_ შ________ კ____ მ_____ დ_ პ_______ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ მ-რ-ლ- დ- პ-ლ-ი-ი- ------------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ მარილი და პილპილი. 0
t----eidz-eb-- k-id-v --ril--da p'ilp'i-i. t_ s__________ k_____ m_____ d_ p_________ t- s-e-d-l-b-, k-i-e- m-r-l- d- p-i-p-i-i- ------------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev marili da p'ilp'ili.
Моля, още една чаша вода. თ--შ----ე----კ--ევ ე-თი ჭ-ქ--წყა--. თ_ შ________ კ____ ე___ ჭ___ წ_____ თ- შ-ი-ლ-ბ-, კ-დ-ვ ე-თ- ჭ-ქ- წ-ა-ი- ----------------------------------- თუ შეიძლება, კიდევ ერთი ჭიქა წყალი. 0
tu ---idzl-ba,-k'--ev--rt- ch'i-a -s-q---. t_ s__________ k_____ e___ c_____ t_______ t- s-e-d-l-b-, k-i-e- e-t- c-'-k- t-'-a-i- ------------------------------------------ tu sheidzleba, k'idev erti ch'ika ts'qali.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + грузински (1-100) MP3 грузински (1-100)

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!