Разговорник

bg желая, бих желал, искам, бих искал нещо   »   ti ገለ ምፍታው

70 [седемдесет]

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

желая, бих желал, искам, бих искал нещо

70 [ሰብዓ]

70 [sebi‘a]

ገለ ምፍታው

[gele mifitawi]

Изберете как искате да видите превода:   
български тигриня Играйте Повече
Искате ли да пушите? ክ-----ደ--- -ኹም? ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ት-ኹ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክተትክኹ ደሊኹም ዲኹም? 0
k---tikih-u---lī-̱u-- -īh--mi? k_________ d_______ d______ k-t-t-k-h-u d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------ kitetikiẖu delīẖumi dīẖumi?
Искате ли да танцувате? ክት-ዕ----ሊ-ም ዲ-ም? ክ_____ ደ___ ዲ___ ክ-ስ-ስ- ደ-ኹ- ዲ-ም- ---------------- ክትስዕስዑ ደሊኹም ዲኹም? 0
kit-si‘-s-‘- d---h-u-i-dīẖumi? k___________ d_______ d______ k-t-s-‘-s-‘- d-l-h-u-i d-h-u-i- ------------------------------- kitisi‘isi‘u delīẖumi dīẖumi?
Искате ли да се разходите? ክት-ወሩ -ሊ-ም --ም? ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ዛ-ሩ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክትዛወሩ ደሊኹም ዲኹም? 0
kit-zaw------l-ẖ-----īh-u--? k_________ d_______ d______ k-t-z-w-r- d-l-h-u-i d-h-u-i- ----------------------------- kitizaweru delīẖumi dīẖumi?
Искам да пуша. ኣ---ት-- ደ--። ኣ_ ክ___ ደ___ ኣ- ክ-ክ- ደ-የ- ------------ ኣነ ክትክኽ ደልየ። 0
ane-k-t-ki-̱i -el-ye። a__ k_______ d______ a-e k-t-k-h-i d-l-y-። --------------------- ane kitikiẖi deliye።
Искате ли цигара? ሽጋ- ደሊ- ዲ-? ሽ__ ደ__ ዲ__ ሽ-ራ ደ-ኻ ዲ-? ----------- ሽጋራ ደሊኻ ዲኻ? 0
sh-gara-de-ī-̱- -īh-a? s______ d_____ d____ s-i-a-a d-l-h-a d-h-a- ---------------------- shigara delīẖa dīẖa?
Той иска огънче. ን- -ወ-ዒ---ዩ---። ን_ መ___ ደ__ ኣ__ ን- መ-ል- ደ-ዩ ኣ-። --------------- ንሱ መወልዒ ደልዩ ኣሎ። 0
n--u-m-weli-ī----i-- al-። n___ m_______ d_____ a___ n-s- m-w-l-‘- d-l-y- a-o- ------------------------- nisu meweli‘ī deliyu alo።
Искам да пия нещо. ገ- --ቲ---የ። ገ_ ክ__ ደ___ ገ- ክ-ቲ ደ-የ- ----------- ገለ ክሰቲ ደልየ። 0
gel- --s-tī --liy-። g___ k_____ d______ g-l- k-s-t- d-l-y-። ------------------- gele kisetī deliye።
Искам да ям нещо. ገ- ክ--- -ልየ። ገ_ ክ___ ደ___ ገ- ክ-ል- ደ-የ- ------------ ገለ ክበልዕ ደልየ። 0
g-l- kib------de--y-። g___ k_______ d______ g-l- k-b-l-‘- d-l-y-። --------------------- gele kibeli‘i deliye።
Искам да си отдъхна малко. ቅሩብ--ዐ-ፍ ---። ቅ__ ከ___ ደ___ ቅ-ብ ከ-ር- ደ-የ- ------------- ቅሩብ ከዐርፍ ደልየ። 0
k--r--i-k-‘--i-- --l-ye። k______ k_______ d______ k-i-u-i k-‘-r-f- d-l-y-። ------------------------ k’irubi ke‘ārifi deliye።
Бих искал / искала да Ви попитам нещо. ገለ-ክሓተ-- ደ-የ። ገ_ ክ____ ደ___ ገ- ክ-ተ-ም ደ-የ- ------------- ገለ ክሓተኩም ደልየ። 0
g--- k-h---e-umi de---e። g___ k_________ d______ g-l- k-h-a-e-u-i d-l-y-። ------------------------ gele kiḥatekumi deliye።
Бих искал / искала да Ви помоля за нещо. ገ- ----ኩም-ደ--። ገ_ ክ_____ ደ___ ገ- ክ-ም-ኩ- ደ-የ- -------------- ገለ ክልምነኩም ደልየ። 0
g-l- -ilim--ek-m----l-ye። g___ k___________ d______ g-l- k-l-m-n-k-m- d-l-y-። ------------------------- gele kiliminekumi deliye።
Бих искал / искала да Ви поканя на нещо. ኣ---- ነ-ር---ድመኩም--ልየ። ኣ_ ሓ_ ነ__ ክ_____ ደ___ ኣ- ሓ- ነ-ር ክ-ድ-ኩ- ደ-የ- --------------------- ኣብ ሓደ ነገር ክዕድመኩም ደልየ። 0
abi ḥa-e ---e-i --‘-dim--um- -e-i-e። a__ ḥ___ n_____ k___________ d______ a-i h-a-e n-g-r- k-‘-d-m-k-m- d-l-y-። ------------------------------------- abi ḥade negeri ki‘idimekumi deliye።
Какво обичате / желаете, моля? እ-ታ- ትደል-? እ___ ት____ እ-ታ- ት-ል-? ---------- እንታይ ትደልዩ? 0
in----- -idel-yu? i______ t________ i-i-a-i t-d-l-y-? ----------------- initayi tideliyu?
Желаете ли кафе? ቡን ---- ኢኹም-? ቡ_ ደ___ ኢ__ ? ቡ- ደ-ኹ- ኢ-ም ? ------------- ቡን ደሊኹም ኢኹም ? 0
b-n- delīẖ--i īẖum--? b___ d_______ ī____ ? b-n- d-l-h-u-i ī-̱-m- ? ----------------------- buni delīẖumi īẖumi ?
Или предпочитате чай? ወይ-ሲ ሻሂ -ሕሸኩ--? ወ_ ሲ ሻ_ ይ____ ? ወ- ሲ ሻ- ይ-ሸ-ም ? --------------- ወይ ሲ ሻሂ ይሕሸኩም ? 0
wey- -ī sha-- --ḥ-sh-kum--? w___ s_ s____ y__________ ? w-y- s- s-a-ī y-h-i-h-k-m- ? ---------------------------- weyi sī shahī yiḥishekumi ?
Ние искаме да се приберем вкъщи. ንገ- ----- ደ--። ን__ ክ____ ደ___ ን-ዛ ክ-ከ-ድ ደ-ና- -------------- ንገዛ ክንከይድ ደሊና። 0
nig--a--i---e-idi de--n-። n_____ k_________ d______ n-g-z- k-n-k-y-d- d-l-n-። ------------------------- nigeza kinikeyidi delīna።
Желаете ли такси? ታ-ሲ ዲኹም ---ም-? ታ__ ዲ__ ደ___ ? ታ-ሲ ዲ-ም ደ-ኹ- ? -------------- ታክሲ ዲኹም ደሊኹም ? 0
t-k--- ----um- -e--ẖumi-? t_____ d_____ d_______ ? t-k-s- d-h-u-i d-l-h-u-i ? -------------------------- takisī dīẖumi delīẖumi ?
Те искат да се обадят по телефона. ክ--ው- ደሊኹ- ---። ክ____ ደ___ ዲ___ ክ-ድ-ሉ ደ-ኹ- ዲ-ም- --------------- ክትድውሉ ደሊኹም ዲኺም። 0
kiti-i--l- -e-ī-̱-m----h-ī--። k_________ d_______ d______ k-t-d-w-l- d-l-h-u-i d-h-ī-i- ----------------------------- kitidiwilu delīẖumi dīẖīmi።

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + тигриня (1-100) MP3 тигриня (1-100)

Два езика = два речеви центъра!

На нашия мозък не му прави впечатление, когато учим нов език. Това е така, защото той има различни зони за съхранение на различните езици. Не всички езици, които учим се съхраняват на едно място. Езиците, които научаваме като възрастни имат своя собствена складова площ. Това означава, че мозъкът обработва новите правила на друго място. Те не се съхраняват заедно с родния език. Хората, които растат двуезични, от друга страна, използват само един участък на мозъка. Множество проучвания са стигнали до това заключение. Невролози са изследвали различни участници в експерименти. Тези участници говорели два езика свободно. Една част от тестовата група, обаче ,била израснала с двата езика. Другата част, напротив, била научила втория език по-късно в живота. Изследователите могли да измерват мозъчната им дейност по време на езикови тестове. По този начин те можели да видят кои области на мозъка функционират по време на експеримента. И установили, че "късно" научилите езика имат два речеви центъра! Изследователите вече отдавна подозирали, че това е така. Хората с мозъчни увреждания показват различни признаци. Така че, увреждането на мозъка също може да доведе до проблеми с говора. Засегнатите често не могат да произнасят или разбират думи. Но двуезични жертви на катастрофи понякога показват необичайни симптоми. Техните речеви проблеми не винаги се отразяват и на двата езика. Ако само една част от мозъка е пострадала, другата все още може да функционира. Тогава пациентите говорят единия език по-добре от другия. Двата различни езика също отново се пре-научават с различна скорост. Това доказва, че двата езика не се съхраняват на едно и също място. Тъй като не са научени по едно и също време, те образуват два центъра. Все още не е известно как мозъкът ни управлява множеството езици. Но новите открития могат да доведат до нови учебни стратегии.