Разговорник

bg В ресторанта 3   »   sv På restaurangen 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [trettioett]

På restaurangen 3

Изберете как искате да видите превода:   
български шведски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. J-g--kull---il-a-ha--- för---t. J__ s_____ v____ h_ e_ f_______ J-g s-u-l- v-l-a h- e- f-r-ä-t- ------------------------------- Jag skulle vilja ha en förrätt. 0
Бих искал / искала салата. J-----ul------ja--- e---all-d. J__ s_____ v____ h_ e_ s______ J-g s-u-l- v-l-a h- e- s-l-a-. ------------------------------ Jag skulle vilja ha en sallad. 0
Бих искал / искала супа. Ja-------e --lja--a e--s--p-. J__ s_____ v____ h_ e_ s_____ J-g s-u-l- v-l-a h- e- s-p-a- ----------------------------- Jag skulle vilja ha en soppa. 0
Бих искал / искала десерт. Ja--s--lle vil-a-h- en--fterrät-. J__ s_____ v____ h_ e_ e_________ J-g s-u-l- v-l-a h- e- e-t-r-ä-t- --------------------------------- Jag skulle vilja ha en efterrätt. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Ja- skul-e-v-l-a -a--n--lass---d--ispg----e. J__ s_____ v____ h_ e_ g____ m__ v__________ J-g s-u-l- v-l-a h- e- g-a-s m-d v-s-g-ä-d-. -------------------------------------------- Jag skulle vilja ha en glass med vispgrädde. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. Ja- s--ll- -ilj-----f--kt----er-o--. J__ s_____ v____ h_ f____ e____ o___ J-g s-u-l- v-l-a h- f-u-t e-l-r o-t- ------------------------------------ Jag skulle vilja ha frukt eller ost. 0
Искаме да закусим. V--s-ul-e v-l-a ät---rukos-. V_ s_____ v____ ä__ f_______ V- s-u-l- v-l-a ä-a f-u-o-t- ---------------------------- Vi skulle vilja äta frukost. 0
Искаме да обядваме. Vi --ull- vi----ä-a--un--. V_ s_____ v____ ä__ l_____ V- s-u-l- v-l-a ä-a l-n-h- -------------------------- Vi skulle vilja äta lunch. 0
Искаме да вечеряме. V- --u--e---lja ä-- ----ag. V_ s_____ v____ ä__ m______ V- s-u-l- v-l-a ä-a m-d-a-. --------------------------- Vi skulle vilja äta middag. 0
Какво желаете за закуска? V----il- -i--a----l-fru-o--? V__ v___ n_ h_ t___ f_______ V-d v-l- n- h- t-l- f-u-o-t- ---------------------------- Vad vill ni ha till frukost? 0
Хлебчета с мармалад и мед? Småf-a---a me- mar-e-a- och -o----? S_________ m__ m_______ o__ h______ S-å-r-n-k- m-d m-r-e-a- o-h h-n-n-? ----------------------------------- Småfranska med marmelad och honung? 0
Печени филийки със салам и сирене? Ros--- -röd-m-d-ko-v oc- os-? R_____ b___ m__ k___ o__ o___ R-s-a- b-ö- m-d k-r- o-h o-t- ----------------------------- Rostat bröd med korv och ost? 0
Сварено яйце? E-t--ok-----? E__ k___ ä___ E-t k-k- ä-g- ------------- Ett kokt ägg? 0
Яйце на очи? Ett-s-e-t--gg? E__ s____ ä___ E-t s-e-t ä-g- -------------- Ett stekt ägg? 0
Омлет? En om---tt? E_ o_______ E- o-e-e-t- ----------- En omelett? 0
Моля, още едно кисело мляко. E- y--hur---il-- -a-k. E_ y______ t____ t____ E- y-g-u-t t-l-, t-c-. ---------------------- En yoghurt till, tack. 0
Моля, още сол и черен пипер. M-r-sa-t--c---ep-a---tac-. M__ s___ o__ p______ t____ M-r s-l- o-h p-p-a-, t-c-. -------------------------- Mer salt och peppar, tack. 0
Моля, още една чаша вода. E---glas --t--n---ll, -ack. E__ g___ v_____ t____ t____ E-t g-a- v-t-e- t-l-, t-c-. --------------------------- Ett glas vatten till, tack. 0

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!