Разговорник

bg В ресторанта 3   »   nl In het restaurant 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [eenendertig]

In het restaurant 3

Изберете как искате да видите превода:   
български нидерландски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Ik -il gr-a---en voo---r-ch-. I_ w__ g____ e__ v___________ I- w-l g-a-g e-n v-o-g-r-c-t- ----------------------------- Ik wil graag een voorgerecht. 0
Бих искал / искала салата. I----l---a---ee- -al--e. I_ w__ g____ e__ s______ I- w-l g-a-g e-n s-l-d-. ------------------------ Ik wil graag een salade. 0
Бих искал / искала супа. Ik--il-gra---so--. I_ w__ g____ s____ I- w-l g-a-g s-e-. ------------------ Ik wil graag soep. 0
Бих искал / искала десерт. I--w-l -r-a---e- -oe-j-. I_ w__ g____ e__ t______ I- w-l g-a-g e-n t-e-j-. ------------------------ Ik wil graag een toetje. 0
Бих искал / искала сладолед със сметана. Ik-----g--ag-i-- -----la-r-om. I_ w__ g____ i__ m__ s________ I- w-l g-a-g i-s m-t s-a-r-o-. ------------------------------ Ik wil graag ijs met slagroom. 0
Бих искал / искала плодове или сирене. I- -il-g-a---fru-- of--aa-. I_ w__ g____ f____ o_ k____ I- w-l g-a-g f-u-t o- k-a-. --------------------------- Ik wil graag fruit of kaas. 0
Искаме да закусим. W---wil--- ---ag-ont--j-e-. W__ w_____ g____ o_________ W-j w-l-e- g-a-g o-t-i-t-n- --------------------------- Wij willen graag ontbijten. 0
Искаме да обядваме. Wi--wille--g--ag-lun----. W__ w_____ g____ l_______ W-j w-l-e- g-a-g l-n-h-n- ------------------------- Wij willen graag lunchen. 0
Искаме да вечеряме. W-j -i--en--r-a- --ner--. W__ w_____ g____ d_______ W-j w-l-e- g-a-g d-n-r-n- ------------------------- Wij willen graag dineren. 0
Какво желаете за закуска? W-- -------al- ------t? W__ w___ u a__ o_______ W-t w-l- u a-s o-t-i-t- ----------------------- Wat wilt u als ontbijt? 0
Хлебчета с мармалад и мед? B--odj---me--ja--e- ----ng? B_______ m__ j__ e_ h______ B-o-d-e- m-t j-m e- h-n-n-? --------------------------- Broodjes met jam en honing? 0
Печени филийки със салам и сирене? T--s- me- worst -- ka--? T____ m__ w____ e_ k____ T-a-t m-t w-r-t e- k-a-? ------------------------ Toast met worst en kaas? 0
Сварено яйце? Ee--gekoo---e-? E__ g______ e__ E-n g-k-o-t e-? --------------- Een gekookt ei? 0
Яйце на очи? Een sp-eg-l--? E__ s_________ E-n s-i-g-l-i- -------------- Een spiegelei? 0
Омлет? Ee-----l-t? E__ o______ E-n o-e-e-? ----------- Een omelet? 0
Моля, още едно кисело мляко. Nog --n yog-u-t, ---t-b-----. N__ e__ y_______ a___________ N-g e-n y-g-u-t- a-s-u-l-e-t- ----------------------------- Nog een yoghurt, alstublieft. 0
Моля, още сол и черен пипер. G--a--n-----ut--- p--er. G____ n__ z___ e_ p_____ G-a-g n-g z-u- e- p-p-r- ------------------------ Graag nog zout en peper. 0
Моля, още една чаша вода. N-g-ee----a- wa-er, a----bl--ft. N__ e__ g___ w_____ a___________ N-g e-n g-a- w-t-r- a-s-u-l-e-t- -------------------------------- Nog een glas water, alstublieft. 0

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!