Разговорник

bg В ресторанта 3   »   kk Мейрамханада 3

31 [трийсет и едно]

В ресторанта 3

В ресторанта 3

31 [отыз бір]

31 [otız bir]

Мейрамханада 3

[Meyramxanada 3]

Изберете как искате да видите превода:   
български казахски Играйте Повече
Бих искал / искала предястие. Мағ-н --р---ск-б------о-с-. М____ б__ т_________ б_____ М-ғ-н б-р т-с-е-а-а- б-л-а- --------------------------- Маған бір тіскебасар болса. 0
Mağa--b-- --sk-b-sar-bo-sa. M____ b__ t_________ b_____ M-ğ-n b-r t-s-e-a-a- b-l-a- --------------------------- Mağan bir tiskebasar bolsa.
Бих искал / искала салата. Мағ-н -і--с--ат бо-с-. М____ б__ с____ б_____ М-ғ-н б-р с-л-т б-л-а- ---------------------- Маған бір салат болса. 0
Mağan-bi- sa--- -olsa. M____ b__ s____ b_____ M-ğ-n b-r s-l-t b-l-a- ---------------------- Mağan bir salat bolsa.
Бих искал / искала супа. Мағ-н ----кө---бо-с-. М____ б__ к___ б_____ М-ғ-н б-р к-ж- б-л-а- --------------------- Маған бір көже болса. 0
Ma-a- -----------l--. M____ b__ k___ b_____ M-ğ-n b-r k-j- b-l-a- --------------------- Mağan bir köje bolsa.
Бих искал / искала десерт. Ма-а- -ір де-е-т болса. М____ б__ д_____ б_____ М-ғ-н б-р д-с-р- б-л-а- ----------------------- Маған бір десерт болса. 0
M-ğan b-----s----bols-. M____ b__ d_____ b_____ M-ğ-n b-r d-s-r- b-l-a- ----------------------- Mağan bir desert bolsa.
Бих искал / искала сладолед със сметана. М---н -і-е-е-м-н--а---зда- -о--а. М____ к_________ б________ б_____ М-ғ-н к-л-г-й-е- б-л-ұ-д-қ б-л-а- --------------------------------- Маған кілегеймен балмұздақ болса. 0
Ma-an kilege-m-n----m--da- bol--. M____ k_________ b________ b_____ M-ğ-n k-l-g-y-e- b-l-u-d-q b-l-a- --------------------------------- Mağan kilegeymen balmuzdaq bolsa.
Бих искал / искала плодове или сирене. М--а- ж-міс-----р-м-і- -о-с-. М____ ж____ н_ і______ б_____ М-ғ-н ж-м-с н- і-і-ш-к б-л-а- ----------------------------- Маған жеміс не ірімшік болса. 0
Mağ----emis ne-------k--olsa. M____ j____ n_ i______ b_____ M-ğ-n j-m-s n- i-i-ş-k b-l-a- ----------------------------- Mağan jemis ne irimşik bolsa.
Искаме да закусим. Біз -аң-ы-ас іш--к -еп-ед-к. Б__ т____ а_ і____ д__ е____ Б-з т-ң-ы а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз таңғы ас ішсек деп едік. 0
Bi- t--ğ- a---şse--d-p -dik. B__ t____ a_ i____ d__ e____ B-z t-ñ-ı a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz tañğı as işsek dep edik.
Искаме да обядваме. Б---түск- ас -шсек-деп еді-. Б__ т____ а_ і____ д__ е____ Б-з т-с-і а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз түскі ас ішсек деп едік. 0
B-z--üsk- ---iş-ek-de- --i-. B__ t____ a_ i____ d__ e____ B-z t-s-i a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz tüski as işsek dep edik.
Искаме да вечеряме. Біз-к-ш----с-і---к д---е---. Б__ к____ а_ і____ д__ е____ Б-з к-ш-і а- і-с-к д-п е-і-. ---------------------------- Біз кешкі ас ішсек деп едік. 0
B-- -e-----s-işs---d----d-k. B__ k____ a_ i____ d__ e____ B-z k-ş-i a- i-s-k d-p e-i-. ---------------------------- Biz keşki as işsek dep edik.
Какво желаете за закуска? Т-ң-ы асқа--е қала-сы-? Т____ а___ н_ қ________ Т-ң-ы а-қ- н- қ-л-й-ы-? ----------------------- Таңғы асқа не қалайсыз? 0
Tañ-ı-a-q--ne-q-la-s--? T____ a___ n_ q________ T-ñ-ı a-q- n- q-l-y-ı-? ----------------------- Tañğı asqa ne qalaysız?
Хлебчета с мармалад и мед? Д-е- -ен бал қ-сыл--н -о-а--па? Д___ м__ б__ қ_______ т____ п__ Д-е- м-н б-л қ-с-л-а- т-қ-ш п-? ------------------------------- Джем мен бал қосылған тоқаш па? 0
D-em --n-ba--q----ğ-- t---- -a? D___ m__ b__ q_______ t____ p__ D-e- m-n b-l q-s-l-a- t-q-ş p-? ------------------------------- Djem men bal qosılğan toqaş pa?
Печени филийки със салам и сирене? Шұ-ы--пен---і--ік-----л-ан---ст -а? Ш____ п__ і______ қ_______ т___ п__ Ш-ж-қ п-н і-і-ш-к қ-с-л-а- т-с- п-? ----------------------------------- Шұжық пен ірімшік қосылған тост па? 0
Şu--q --n-i-i--ik ---ıl--- ---t-p-? Ş____ p__ i______ q_______ t___ p__ Ş-j-q p-n i-i-ş-k q-s-l-a- t-s- p-? ----------------------------------- Şujıq pen irimşik qosılğan tost pa?
Сварено яйце? Пі------ен-----р-қ- -а? П_________ ж_______ м__ П-с-р-л-е- ж-м-р-қ- м-? ----------------------- Пісірілген жұмыртқа ма? 0
P-sir----n j-mı--qa-ma? P_________ j_______ m__ P-s-r-l-e- j-m-r-q- m-? ----------------------- Pisirilgen jumırtqa ma?
Яйце на очи? Қ--р-л--- -----т-а ма? Қ________ ж_______ м__ Қ-ы-ы-ғ-н ж-м-р-қ- м-? ---------------------- Қуырылған жұмыртқа ма? 0
Q-ırı-ğan j--ırt-a ma? Q________ j_______ m__ Q-ı-ı-ğ-n j-m-r-q- m-? ---------------------- Qwırılğan jumırtqa ma?
Омлет? Ом-е--пе? О____ п__ О-л-т п-? --------- Омлет пе? 0
Omle---e? O____ p__ O-l-t p-? --------- Omlet pe?
Моля, още едно кисело мляко. Та-- б-р-й-г-р-----ің--ші. Т___ б__ й_____ б_________ Т-ғ- б-р й-г-р- б-р-ң-з-і- -------------------------- Тағы бір йогурт беріңізші. 0
Ta-ı---- -ogw-t -e--ñiz--. T___ b__ y_____ b_________ T-ğ- b-r y-g-r- b-r-ñ-z-i- -------------------------- Tağı bir yogwrt beriñizşi.
Моля, още сол и черен пипер. Т-з б-н -ұр----- -ер--. Т__ б__ б____ т_ к_____ Т-з б-н б-р-ш т- к-р-к- ----------------------- Тұз бен бұрыш та керек. 0
T-z-b-- -urı- -a --re-. T__ b__ b____ t_ k_____ T-z b-n b-r-ş t- k-r-k- ----------------------- Tuz ben burış ta kerek.
Моля, още една чаша вода. Т-ғы--ір -тақан с- бе-іңіз-і. Т___ б__ с_____ с_ б_________ Т-ғ- б-р с-а-а- с- б-р-ң-з-і- ----------------------------- Тағы бір стақан су беріңізші. 0
Tağı-bi---t-q-- sw-b--i--z--. T___ b__ s_____ s_ b_________ T-ğ- b-r s-a-a- s- b-r-ñ-z-i- ----------------------------- Tağı bir staqan sw beriñizşi.

Успешно говорене може да се научи!

Говоренето е относително лесно. Но, успешното говорене, от друга страна, е много по-трудно. Така да се каже, как казваме нещо е по- важно от това какво казваме. Различни изследвания са разкрили този факт. Слушателите подсъзнателно обръщат внимание на някои характеристики на говорещите. По този начин, ние можем да повлияем на това, дали речта ни ще бъде добре приета. Просто винаги трябва да следим внимателно начина, по който говорим. Това също се отнася и за езика на тялото ни. Той трябва истински и подходящо да отразява нашата личност . Гласът също играе роля, тъй като той винаги също се оценява. При мъжете, например, по-дълбокият глас е предимство. Той прави говорещият да изглежда уверен и компетентен. От друга страна, вариациите в гласа не оказват ефект. Особено важна е, обаче, скоростта, с която се говори. Успехът на разговорите е разгледан в експерименти. Успешното говорене означава да бъдеш в състояние да убедиш другите. Онзи, който иска да убеди другите не трябва да говори прекалено бързо. В противен случай той създава впечатлението, че не е искрен. Но твърде бавното говорене също не поставя в добра светлина. Хората, които говорят много бавно изглеждат глупави. Поради това е най-добре да се говори със средна скорост. 3,5 думи на секунда е идеалният вариант. Паузите също са важни при говоренето. Те правят нашата реч по-естествена и правдоподобна. И вследствие на това, слушателите ни се доверяват. 4 или 5 паузи в минута са идеални. Така че просто се опитвайте да контролирате речта си по-добре! И очаквайте следващото интервю...
Знаете ли, че?
Норвежкият е северногермански език. Той е майчин език на около 5 милиона души. Особеност на норвежкия са двете стандартни разновидности: Bokmål и Nynorsk (книжовен и съвременен). Това означава, че съществуват два признати норвежки езика. И двата се използват равностойно в администрацията, в училищата и в медиите. Поради необятността на страната дълго време не е могъл да се наложи стандартен език. Така диалектите са се запазили и развивали самостоятелно. Но всеки норвежец разбира всички местни диалекти и двата официални езика. За произношението на норвежкия няма твърди правила. Причината е, че двете разновидности се проявяват основно в писмената реч. Говори се предимно на местен диалект. Норвежкият е подобен на датския и шведския. Говорещите тези езици се разбират помежду си без големи проблеми. Норвежкият е много интересен език ... Можете да изберете кой норвежки искате да учите!