Разговорник

bg Числителни редни   »   de Ordinalzahlen

61 [шейсет и едно]

Числителни редни

Числителни редни

61 [einundsechzig]

Ordinalzahlen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Първият месец е януари. De---r--- Mon-t-is---e--J----r. D__ e____ M____ i__ d__ J______ D-r e-s-e M-n-t i-t d-r J-n-a-. ------------------------------- Der erste Monat ist der Januar. 0
Вторият месец е февруари. Der--we----Mo--t -st de--F-b---r. D__ z_____ M____ i__ d__ F_______ D-r z-e-t- M-n-t i-t d-r F-b-u-r- --------------------------------- Der zweite Monat ist der Februar. 0
Третият месец е март. D-- d-itte ----t--st-----Mär-. D__ d_____ M____ i__ d__ M____ D-r d-i-t- M-n-t i-t d-r M-r-. ------------------------------ Der dritte Monat ist der März. 0
Четвъртият месец е април. Der-v----e---nat-i-t d-r-Ap--l. D__ v_____ M____ i__ d__ A_____ D-r v-e-t- M-n-t i-t d-r A-r-l- ------------------------------- Der vierte Monat ist der April. 0
Петият месец е май. D---fü-f-- Mo-a---st-----M--. D__ f_____ M____ i__ d__ M___ D-r f-n-t- M-n-t i-t d-r M-i- ----------------------------- Der fünfte Monat ist der Mai. 0
Шестият месец е юни. De----c--t- M-nat-i-- d---Jun-. D__ s______ M____ i__ d__ J____ D-r s-c-s-e M-n-t i-t d-r J-n-. ------------------------------- Der sechste Monat ist der Juni. 0
Шест месеца са половин година. S---s-M--at- s--d ein hal-e--J--r. S____ M_____ s___ e__ h_____ J____ S-c-s M-n-t- s-n- e-n h-l-e- J-h-. ---------------------------------- Sechs Monate sind ein halbes Jahr. 0
януари, февруари, март, Ja-ua-,--e-r-a-,--ä--, J______ F_______ M____ J-n-a-, F-b-u-r- M-r-, ---------------------- Januar, Februar, März, 0
април, май и юни. A-r-l- M-i---d-Juni. A_____ M__ u__ J____ A-r-l- M-i u-d J-n-. -------------------- April, Mai und Juni. 0
Седмият месец е юли. D-- --e-t- Mon-t -s--d-r--u-i. D__ s_____ M____ i__ d__ J____ D-r s-e-t- M-n-t i-t d-r J-l-. ------------------------------ Der siebte Monat ist der Juli. 0
Осмият месец е август. Der--c-te M-n-- i-t --r--ug--t. D__ a____ M____ i__ d__ A______ D-r a-h-e M-n-t i-t d-r A-g-s-. ------------------------------- Der achte Monat ist der August. 0
Деветият месец е септември. D-----u-t- -on-t-is- der-S-pt--be-. D__ n_____ M____ i__ d__ S_________ D-r n-u-t- M-n-t i-t d-r S-p-e-b-r- ----------------------------------- Der neunte Monat ist der September. 0
Десетият месец е октомври. D-r--ehn-- -on-t -st -er O---b--. D__ z_____ M____ i__ d__ O_______ D-r z-h-t- M-n-t i-t d-r O-t-b-r- --------------------------------- Der zehnte Monat ist der Oktober. 0
Единайсетият месец е ноември. De- ---t--M-na- -s- d-r-N-ve-ber. D__ e____ M____ i__ d__ N________ D-r e-f-e M-n-t i-t d-r N-v-m-e-. --------------------------------- Der elfte Monat ist der November. 0
Дванайсетият месец е декември. D-- -----te-Monat ist de- ------e-. D__ z______ M____ i__ d__ D________ D-r z-ö-f-e M-n-t i-t d-r D-z-m-e-. ----------------------------------- Der zwölfte Monat ist der Dezember. 0
Дванайсет месеца са една година. Z--lf--o--te -ind---n--a--. Z____ M_____ s___ e__ J____ Z-ö-f M-n-t- s-n- e-n J-h-. --------------------------- Zwölf Monate sind ein Jahr. 0
юли, август, септември, Ju-i----g---- S-p-em---, J____ A______ S_________ J-l-, A-g-s-, S-p-e-b-r- ------------------------ Juli, August, September, 0
октомври, ноември и декември. Okto--r, Nov-m-e- -n--D-ze--er. O_______ N_______ u__ D________ O-t-b-r- N-v-m-e- u-d D-z-m-e-. ------------------------------- Oktober, November und Dezember. 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + немски (1-100) MP3 немски (1-100)

Родният език е винаги най-важният език

Нашият роден език е първият език, който научаваме. Това става автоматично, без да го забелязваме. Повечето хора имат само един роден език. И изучават всички останали езици като чужди. Разбира се, има и хора, които израстват с множество езици. Въпреки това, те обикновено владеят тези езици на различно ниво. Често пъти, езиците също се използват по различен начин. Един език се използва по време на работа, например. Другият се използва у дома. Колко добре говорим даден език, зависи от множество фактори. Когато го учим като малки деца, ние обикновено го научаваме много добре. Нашият речеви център работи най-ефективно в тези години от живота. Колко често говорим даден език също е важно. Колкото по-често го използваме, толкова по-добре го говорим. Но изследователите вярват, че човек никога не може да се говори два езикаеднакво добре. Единият език винаги е по-важен. Експериментите сякаш потвърждават тази хипотеза. В едно проучване са тествани различни видове хора. Половината от участващите в теста говорели два езика свободно. Китайският бил техният роден език, а английският - втори език. Другата половина от участниците говорели само английски език като роден. Участниците в експеримента трябвало да решат прости задачи на английски език. Докато правели това, активността на мозъците им била измерена. И се оказало, че мозъците на участниците в експеримента реагирали по различни начини. При многоезичните хора една област на мозъка била особено активна. Едноезичните лица, от друга страна, не проявявали никаква активност в този участък. И двете групи решили задачите еднакво бързо и добре. Въпреки това, китайците трябвало да превеждат всичко на родния си език...