Разговорник

bg мога / разрешено ми е / бива   »   de etwas dürfen

73 [седемдесет и три]

мога / разрешено ми е / бива

мога / разрешено ми е / бива

73 [dreiundsiebzig]

etwas dürfen

Изберете как искате да видите превода:   
български немски Играйте Повече
Можеш ли вече да караш кола? D---s------c--n-A-----ah--n? D_____ d_ s____ A___ f______ D-r-s- d- s-h-n A-t- f-h-e-? ---------------------------- Darfst du schon Auto fahren? 0
Можеш ли вече да пиеш алкохол? Darfst ---s-hon -l-o-ol-trinken? D_____ d_ s____ A______ t_______ D-r-s- d- s-h-n A-k-h-l t-i-k-n- -------------------------------- Darfst du schon Alkohol trinken? 0
Можеш ли вече да пътуваш сам / сама в чужбина? Da---t d- s-ho- -l-ein --- Aus-a----a---n? D_____ d_ s____ a_____ i__ A______ f______ D-r-s- d- s-h-n a-l-i- i-s A-s-a-d f-h-e-? ------------------------------------------ Darfst du schon allein ins Ausland fahren? 0
мога / разрешено ми е / бива d--fen d_____ d-r-e- ------ dürfen 0
Може ли да пушим тук? Dü-fen-wir-h--r-r--ch--? D_____ w__ h___ r_______ D-r-e- w-r h-e- r-u-h-n- ------------------------ Dürfen wir hier rauchen? 0
Може ли да се пуши тук? Dar--m---hi-- -----e-? D___ m__ h___ r_______ D-r- m-n h-e- r-u-h-n- ---------------------- Darf man hier rauchen? 0
Може ли да се плаща с кредитна карта? D------n -i- Kr-di-ka-te--e-----n? D___ m__ m__ K__________ b________ D-r- m-n m-t K-e-i-k-r-e b-z-h-e-? ---------------------------------- Darf man mit Kreditkarte bezahlen? 0
Може ли да се плаща с чек? Dar---an-mi-------k bez-hl-n? D___ m__ m__ S_____ b________ D-r- m-n m-t S-h-c- b-z-h-e-? ----------------------------- Darf man mit Scheck bezahlen? 0
Може ли да се плаща само в брой? Da---m-n-n-r -a- b--ahlen? D___ m__ n__ b__ b________ D-r- m-n n-r b-r b-z-h-e-? -------------------------- Darf man nur bar bezahlen? 0
Може ли да се обадя по телефона? D-rf --h-mal --en te-e-on----n? D___ i__ m__ e___ t____________ D-r- i-h m-l e-e- t-l-f-n-e-e-? ------------------------------- Darf ich mal eben telefonieren? 0
Може ли да попитам нещо? Da-- --h--a--ebe------- f---e-? D___ i__ m__ e___ e____ f______ D-r- i-h m-l e-e- e-w-s f-a-e-? ------------------------------- Darf ich mal eben etwas fragen? 0
Може ли да кажа нещо? D-r- -ch ----eb-n e---s -----? D___ i__ m__ e___ e____ s_____ D-r- i-h m-l e-e- e-w-s s-g-n- ------------------------------ Darf ich mal eben etwas sagen? 0
Той не може да спи в парка. E---ar- n-ch--im Park-schl-f-n. E_ d___ n____ i_ P___ s________ E- d-r- n-c-t i- P-r- s-h-a-e-. ------------------------------- Er darf nicht im Park schlafen. 0
Той не може да спи в колата. E--d-r---icht i----to--chlaf--. E_ d___ n____ i_ A___ s________ E- d-r- n-c-t i- A-t- s-h-a-e-. ------------------------------- Er darf nicht im Auto schlafen. 0
Той не може да спи на гарата. E- -a-f --ch- im -a-nhof -c---fe-. E_ d___ n____ i_ B______ s________ E- d-r- n-c-t i- B-h-h-f s-h-a-e-. ---------------------------------- Er darf nicht im Bahnhof schlafen. 0
Може ли да седнем? Dü--en---r -lat- nehm--? D_____ w__ P____ n______ D-r-e- w-r P-a-z n-h-e-? ------------------------ Dürfen wir Platz nehmen? 0
Може ли менюто? D---e- wi----- Sp-i--k------a-en? D_____ w__ d__ S__________ h_____ D-r-e- w-r d-e S-e-s-k-r-e h-b-n- --------------------------------- Dürfen wir die Speisekarte haben? 0
Може ли да платим поотделно? D---en wir--et-e-n- z-hl--? D_____ w__ g_______ z______ D-r-e- w-r g-t-e-n- z-h-e-? --------------------------- Dürfen wir getrennt zahlen? 0

Как мозъкът научава нови думи

Когато учим непознати думи, мозъкът ни запаметява ново съдържание. Заучаването става само чрез постоянно повтаряне. Колко добре нашият мозък запаметява думите зависи от множество фактори. Но най-важното е редовно да преговаряме научената лексика. Само думите, които използваме или пишем често се запаметяват. Може да се каже, че тези думи се архивират като изображения. Този принцип на обучение също важи и при маймуните. Маймуните могат да се научат да "четат" думи, ако ги виждат достатъчно често. Въпреки, че не разбират думите, те ги разпознават по тяхната форма. За да говорим свободно даден език, ние се нуждаем от много думи. Затова речниковият ни запас трябва да бъде добре организиран. Защото паметта ни функционира като архив. За да намери думата бързо, тя трябва да знае къде да търси. Затова е по-добре думите да се учат в определен контекст. Тогава мозъкът ни винаги ще бъде в състояние да отвори правилния "файл". Но дори и това, което сме научили добре може да бъде забравено. В този случай, информацията се премества от активната в пасивната памет. Чрез забравянето ние се освобождаваме от ненужните знания. По този начин мозъкът ни прави място за нови и по-важни неща. Следователно е важно да активираме своите знания регулярно. Но информацията, която е в пасивната памет не се губи завинаги. Когато видим една забравена дума, ние си я припомняме отново. Вторият път научаваме по-бързо вече наученото. Човек, който иска да разшири речника си също трябва да разшири своите хобита. Защото всеки от нас има определени интереси. Ето защо, ние обикновено сме заети с едни и същи неща. Но езикът се състои от много различни семантични полета. Човек, който се интересува от политика понякога също трябва да чете и спортните вестници!