Разговорник

bg Уговорка   »   mr भेट

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

२४ [चोवीस]

24 [Cōvīsa]

भेट

bhēṭa

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? तु----स च-कल----? तु_ ब_ चु__ का_ त-झ- ब- च-क-ी क-? ----------------- तुझी बस चुकली का? 0
tuj----a-- --kalī -ā? t____ b___ c_____ k__ t-j-ī b-s- c-k-l- k-? --------------------- tujhī basa cukalī kā?
Аз те чаках половин час. म- -र्-ा-त-स-तु----ा--बघ--ल-. मी अ__ ता_ तु_ वा_ ब____ म- अ-्-ा त-स त-झ- व-ट ब-ि-ल-. ----------------------------- मी अर्धा तास तुझी वाट बघितली. 0
Mī --dhā-t--a--u-h- v-ṭa-ba---ta-ī. M_ a____ t___ t____ v___ b_________ M- a-d-ā t-s- t-j-ī v-ṭ- b-g-i-a-ī- ----------------------------------- Mī ardhā tāsa tujhī vāṭa baghitalī.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? त-झ्-ाक-े-मोब--- फो- न-ही क-? तु____ मो___ फो_ ना_ का_ त-झ-य-क-े म-ब-ई- फ-न न-ह- क-? ----------------------------- तुझ्याकडे मोबाईल फोन नाही का? 0
Tujhy-ka-ē -ōb--ī----hōn- -āhī---? T_________ m_______ p____ n___ k__ T-j-y-k-ḍ- m-b-'-l- p-ō-a n-h- k-? ---------------------------------- Tujhyākaḍē mōbā'īla phōna nāhī kā?
Следващия път бъди точен / точна! पुढ-्-ा व-ळी-वेळ--र--े. पु___ वे_ वे___ ये_ प-ढ-्-ा व-ळ- व-ळ-व- य-. ----------------------- पुढच्या वेळी वेळेवर ये. 0
Pu--ac-ā-v-ḷī-v-ḷēva---yē. P_______ v___ v_______ y__ P-ḍ-a-y- v-ḷ- v-ḷ-v-r- y-. -------------------------- Puḍhacyā vēḷī vēḷēvara yē.
Следващия път вземи такси! प-ढच-या व--ी टॅ-्स---र-न --. पु___ वे_ टॅ__ क__ ये_ प-ढ-्-ा व-ळ- ट-क-स- क-ू- य-. ---------------------------- पुढच्या वेळी टॅक्सी करून ये. 0
P-ḍh--yā ---ī-ṭ-k---ka------ē. P_______ v___ ṭ____ k_____ y__ P-ḍ-a-y- v-ḷ- ṭ-k-ī k-r-n- y-. ------------------------------ Puḍhacyā vēḷī ṭĕksī karūna yē.
Следващия път вземи чадър със себе си! पु---य----ळ--स-व-ः-ोबत-एक----र- ---न--े. पु___ वे_ स्_____ ए_ छ__ घे__ ये_ प-ढ-्-ा व-ळ- स-व-ः-ो-त ए- छ-्-ी घ-ऊ- य-. ---------------------------------------- पुढच्या वेळी स्वतःसोबत एक छत्री घेऊन ये. 0
Puḍ----ā-v----s-a-aḥ-ō--t- -k- c--tr--g-ē'ū-- yē. P_______ v___ s___________ ē__ c_____ g______ y__ P-ḍ-a-y- v-ḷ- s-a-a-s-b-t- ē-a c-a-r- g-ē-ū-a y-. ------------------------------------------------- Puḍhacyā vēḷī svataḥsōbata ēka chatrī ghē'ūna yē.
Утре съм свободен / свободна. उद--- मा---सु-्ट- ---. उ__ मा_ सु__ आ__ उ-्-ा म-झ- स-ट-ट- आ-े- ---------------------- उद्या माझी सुट्टी आहे. 0
U-y---āj-- s-ṭṭī -hē. U___ m____ s____ ā___ U-y- m-j-ī s-ṭ-ī ā-ē- --------------------- Udyā mājhī suṭṭī āhē.
Да се срещнем утре? आपण उद्य- भेटा-चे-क-? आ__ उ__ भे___ का_ आ-ण उ-्-ा भ-ट-य-े क-? --------------------- आपण उद्या भेटायचे का? 0
Āp--a-udyā b-ē--y-c- k-? Ā____ u___ b________ k__ Ā-a-a u-y- b-ē-ā-a-ē k-? ------------------------ Āpaṇa udyā bhēṭāyacē kā?
Съжалявам, утре не става. म---क----मल- -द्या-य-य-- -मणा- ना--. मा_ क__ म_ उ__ या__ ज___ ना__ म-फ क-ा- म-ा उ-्-ा य-य-ा ज-ण-र न-ह-. ------------------------------------ माफ करा, मला उद्या यायला जमणार नाही. 0
Mā-h--k-rā,-ma-ā--dyā y-y-l--jamaṇā-- nā--. M____ k____ m___ u___ y_____ j_______ n____ M-p-a k-r-, m-l- u-y- y-y-l- j-m-ṇ-r- n-h-. ------------------------------------------- Māpha karā, malā udyā yāyalā jamaṇāra nāhī.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? य-त्या --िवा--र---ा-ी तू आ-ीच-का-ी-कार-यक-र- ---ि-े ---स का? ये__ श________ तू आ__ का_ का_____ ठ___ आ__ का_ य-त-य- श-ि-ा---व-व-र- त- आ-ी- क-ह- क-र-य-्-म ठ-व-ल- आ-े- क-? ------------------------------------------------------------ येत्या शनिवार-रविवारी तू आधीच काही कार्यक्रम ठरविले आहेस का? 0
Y-t-- ś----------vi---- -ū ād--ca -āhī kā---kr-ma-ṭharavil- ā---- -ā? Y____ ś________________ t_ ā_____ k___ k_________ ṭ________ ā____ k__ Y-t-ā ś-n-v-r---a-i-ā-ī t- ā-h-c- k-h- k-r-a-r-m- ṭ-a-a-i-ē ā-ē-a k-? --------------------------------------------------------------------- Yētyā śanivāra-ravivārī tū ādhīca kāhī kāryakrama ṭharavilē āhēsa kā?
Или вече имаш уговорка? क-ं---द-स-य- कोणा-- -----चे-त--े--धीच ---े आ-े-क-? किं_ दु___ को__ भे___ तु_ आ__ ठ__ आ_ का_ क-ं-ा द-स-य- क-ण-ल- भ-ट-य-े त-झ- आ-ी- ठ-ल- आ-े क-? -------------------------------------------------- किंवा दुस-या कोणाला भेटायचे तुझे आधीच ठरले आहे का? 0
K-nvā -u---yā -ōṇā-ā----ṭāya-- tuj-ē ā-hīca-ṭ--ralē-āh----? K____ d______ k_____ b________ t____ ā_____ ṭ______ ā__ k__ K-n-ā d-s---ā k-ṇ-l- b-ē-ā-a-ē t-j-ē ā-h-c- ṭ-a-a-ē ā-ē k-? ----------------------------------------------------------- Kinvā dusa-yā kōṇālā bhēṭāyacē tujhē ādhīca ṭharalē āhē kā?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. म-ा-सु---य-- आहे--ी---प--आ-व-्य-च्य- -खे--स -ेटू--ा. म_ सु____ आ_ की_ आ__ आ______ अ___ भे_ या_ म-ा स-च-ा-च- आ-े क-, आ-ण आ-व-्-ा-्-ा अ-े-ी- भ-ट- य-. ---------------------------------------------------- मला सुचवायचे आहे की, आपण आठवड्याच्या अखेरीस भेटू या. 0
M-l- ---av-y--- āh---ī, ā---a ā-hav-ḍ-ācyā ---ēr--- b---ū yā. M___ s_________ ā__ k__ ā____ ā___________ a_______ b____ y__ M-l- s-c-v-y-c- ā-ē k-, ā-a-a ā-h-v-ḍ-ā-y- a-h-r-s- b-ē-ū y-. ------------------------------------------------------------- Malā sucavāyacē āhē kī, āpaṇa āṭhavaḍyācyā akhērīsa bhēṭū yā.
Да направим пикник? आप- प----क-ा-ज-ऊ-य--का? आ__ पि____ जा_ या का_ आ-ण प-क-ि-ल- ज-ऊ य- क-? ----------------------- आपण पिकनिकला जाऊ या का? 0
Āpa-a-p--an--al----'ū------? Ā____ p_________ j___ y_ k__ Ā-a-a p-k-n-k-l- j-'- y- k-? ---------------------------- Āpaṇa pikanikalā jā'ū yā kā?
Да отидем на плажа? आपण-समुद--किनारी जाऊ ----ा? आ__ स______ जा_ या का_ आ-ण स-ु-्-क-न-र- ज-ऊ य- क-? --------------------------- आपण समुद्रकिनारी जाऊ या का? 0
Āp-ṇ--s------------ j--- ----ā? Ā____ s____________ j___ y_ k__ Ā-a-a s-m-d-a-i-ā-ī j-'- y- k-? ------------------------------- Āpaṇa samudrakinārī jā'ū yā kā?
Да отидем в планината? आ-- पर---ाव--जा- या क-? आ__ प_____ जा_ या का_ आ-ण प-्-त-व- ज-ऊ य- क-? ----------------------- आपण पर्वतावर जाऊ या का? 0
Ā-a---parv---v-----ā'ū y- --? Ā____ p__________ j___ y_ k__ Ā-a-a p-r-a-ā-a-a j-'- y- k-? ----------------------------- Āpaṇa parvatāvara jā'ū yā kā?
Ще те взема от офиса. मी---ल--क-र्-ा-य-ह------- जाईन. मी तु_ का______ घे__ जा___ म- त-ल- क-र-य-ल-ा-ू- घ-ऊ- ज-ई-. ------------------------------- मी तुला कार्यालयाहून घेऊन जाईन. 0
Mī tul--------a--hūna ghē--n--j-'ī-a. M_ t___ k____________ g______ j______ M- t-l- k-r-ā-a-ā-ū-a g-ē-ū-a j-'-n-. ------------------------------------- Mī tulā kāryālayāhūna ghē'ūna jā'īna.
Ще те взема от къщи. म- त-ल- न्य-----घर- -े-न. मी तु_ न्___ घ_ ये___ म- त-ल- न-य-य-ा घ-ी य-ई-. ------------------------- मी तुला न्यायला घरी येईन. 0
Mī---l- n-y--a-- --a-- -ē'--a. M_ t___ n_______ g____ y______ M- t-l- n-y-y-l- g-a-ī y-'-n-. ------------------------------ Mī tulā n'yāyalā gharī yē'īna.
Ще те взема от автобусната спирка. म--त-ल--बस -ां----व--- --ऊन-जाईन. मी तु_ ब_ थां_____ घे__ जा___ म- त-ल- ब- थ-ं-्-ा-र-न घ-ऊ- ज-ई-. --------------------------------- मी तुला बस थांब्यावरून घेऊन जाईन. 0
M- --lā--asa -h-mbyāva-ū-------ū-a ----n-. M_ t___ b___ t____________ g______ j______ M- t-l- b-s- t-ā-b-ā-a-ū-a g-ē-ū-a j-'-n-. ------------------------------------------ Mī tulā basa thāmbyāvarūna ghē'ūna jā'īna.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.