Разговорник

bg трябва да направя нещо   »   mr एखादी गोष्ट अनिवार्यपणे करण्यास भाग पडणे

72 [седемдесет и две]

трябва да направя нещо

трябва да направя нещо

७२ [बहात्तर]

72 [Bahāttara]

एखादी गोष्ट अनिवार्यपणे करण्यास भाग पडणे

ēkhādī gōṣṭa anivāryapaṇē karaṇyāsa bhāga paḍaṇē

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Трябва ए---- ----ट------- ल-ग-े ए__ गो__ क___ ला__ ए-ा-ी ग-ष-ट क-ा-ी- ल-ग-े ------------------------ एखादी गोष्ट करावीच लागणे 0
ē-h-d----ṣ-- k-r--īc--l---ṇē ē_____ g____ k_______ l_____ ē-h-d- g-ṣ-a k-r-v-c- l-g-ṇ- ---------------------------- ēkhādī gōṣṭa karāvīca lāgaṇē
Трябва да изпратя писмото. मला--े पत-- -----------हि--. म_ हे प__ पा____ पा___ म-ा ह- प-्- प-ठ-ि-े- प-ह-ज-. ---------------------------- मला हे पत्र पाठविलेच पाहिजे. 0
m-lā--- -a-r- -ā------ē---pāhi--. m___ h_ p____ p__________ p______ m-l- h- p-t-a p-ṭ-a-i-ē-a p-h-j-. --------------------------------- malā hē patra pāṭhavilēca pāhijē.
Трябва да платя хотела. मला---टे----बी-----े- पा-ि-े. म_ हॉ___ बी_ दि__ पा___ म-ा ह-ट-ल-े ब-ल द-ल-च प-ह-ज-. ----------------------------- मला हॉटेलचे बील दिलेच पाहिजे. 0
Mal--h-ṭēla-ē-b--a d----a ----j-. M___ h_______ b___ d_____ p______ M-l- h-ṭ-l-c- b-l- d-l-c- p-h-j-. --------------------------------- Malā hŏṭēlacē bīla dilēca pāhijē.
Трябва да станеш рано. त--लव-र-उठले -ाह---. तू ल___ उ__ पा___ त- ल-क- उ-ल- प-ह-ज-. -------------------- तू लवकर उठले पाहिजे. 0
T--la-a---a ------ pā--j-. T_ l_______ u_____ p______ T- l-v-k-r- u-h-l- p-h-j-. -------------------------- Tū lavakara uṭhalē pāhijē.
Трябва да работиш много. त- ख---काम क-ले पाहिज-. तू खू_ का_ के_ पा___ त- ख-प क-म क-ल- प-ह-ज-. ----------------------- तू खूप काम केले पाहिजे. 0
T----ū-a-k-m---ē-ē -ā---ē. T_ k____ k___ k___ p______ T- k-ū-a k-m- k-l- p-h-j-. -------------------------- Tū khūpa kāma kēlē pāhijē.
Трябва да си точен. तू----तश-- असल--प---जेस. तू व____ अ__ पा____ त- व-्-श-र अ-ल- प-ह-ज-स- ------------------------ तू वक्तशीर असले पाहिजेस. 0
Tū--a--a-ī-- a-alē--ā-i----. T_ v________ a____ p________ T- v-k-a-ī-a a-a-ē p-h-j-s-. ---------------------------- Tū vaktaśīra asalē pāhijēsa.
Той трябва да зареди колата. त-याने-गॅ--भर-------जे. त्__ गॅ_ भ__ पा___ त-य-न- ग-स भ-ल- प-ह-ज-. ----------------------- त्याने गॅस भरला पाहिजे. 0
T-------sa --aralā ----j-. T____ g___ b______ p______ T-ā-ē g-s- b-a-a-ā p-h-j-. -------------------------- Tyānē gĕsa bharalā pāhijē.
Той трябва да поправи колата. त-या-े-कार द--ु--त--े-- --ह---. त्__ का_ दु___ के_ पा___ त-य-न- क-र द-र-स-त क-ल- प-ह-ज-. ------------------------------- त्याने कार दुरुस्त केली पाहिजे. 0
Ty-nē kā-----r--t---ē-ī p-hijē. T____ k___ d______ k___ p______ T-ā-ē k-r- d-r-s-a k-l- p-h-j-. ------------------------------- Tyānē kāra durusta kēlī pāhijē.
Той трябва да измие колата. त्-ा-- का- ध---- प-ह-जे. त्__ का_ धु__ पा___ त-य-न- क-र ध-त-ी प-ह-ज-. ------------------------ त्याने कार धुतली पाहिजे. 0
T---ē-kā-a dhut--ī p-hi-ē. T____ k___ d______ p______ T-ā-ē k-r- d-u-a-ī p-h-j-. -------------------------- Tyānē kāra dhutalī pāhijē.
Тя трябва да пазарува. तिने-खरे-- -ेली-----ज-. ति_ ख__ के_ पा___ त-न- ख-े-ी क-ल- प-ह-ज-. ----------------------- तिने खरेदी केली पाहिजे. 0
T-n- --ar-d----lī -ā---ē. T___ k______ k___ p______ T-n- k-a-ē-ī k-l- p-h-j-. ------------------------- Tinē kharēdī kēlī pāhijē.
Тя трябва да изчисти жилището. तिन- ---साफ--े---प---जे. ति_ घ_ सा_ के_ पा___ त-न- घ- स-फ क-ल- प-ह-ज-. ------------------------ तिने घर साफ केले पाहिजे. 0
T--ē-----a-sā------l- -ā--jē. T___ g____ s____ k___ p______ T-n- g-a-a s-p-a k-l- p-h-j-. ----------------------------- Tinē ghara sāpha kēlē pāhijē.
Тя трябва да изпере прането. त-ने --डे -ु--- --ह-ज--. ति_ क__ धु__ पा____ त-न- क-ड- ध-त-े प-ह-ज-त- ------------------------ तिने कपडे धुतले पाहिजेत. 0
Tin----pa----h--a-- pā-ij-t-. T___ k_____ d______ p________ T-n- k-p-ḍ- d-u-a-ē p-h-j-t-. ----------------------------- Tinē kapaḍē dhutalē pāhijēta.
Ние трябва да тръгваме веднага за училище. आम्-ी लगेच--ाळ-त-ग-ल--प-ह-ज-. आ__ ल__ शा__ गे_ पा___ आ-्-ी ल-े- श-ळ-त ग-ल- प-ह-ज-. ----------------------------- आम्ही लगेच शाळेत गेले पाहिजे. 0
Ā--ī----ēc- ---ēta -ēlē pā----. Ā___ l_____ ś_____ g___ p______ Ā-h- l-g-c- ś-ḷ-t- g-l- p-h-j-. ------------------------------- Āmhī lagēca śāḷēta gēlē pāhijē.
Ние трябва да тръгваме веднага за работа. आम्ही----च क-माला-ग-ले--ाह---. आ__ ल__ का__ गे_ पा___ आ-्-ी ल-े- क-म-ल- ग-ल- प-ह-ज-. ------------------------------ आम्ही लगेच कामाला गेले पाहिजे. 0
Ā-h- -ag-ca --m-l- -ē-- ------. Ā___ l_____ k_____ g___ p______ Ā-h- l-g-c- k-m-l- g-l- p-h-j-. ------------------------------- Āmhī lagēca kāmālā gēlē pāhijē.
Ние трябва да отидем веднага на лекар. आम-ह- ---- --क्टर-डे-गेले पा-िज-. आ__ ल__ डॉ_____ गे_ पा___ आ-्-ी ल-े- ड-क-ट-क-े ग-ल- प-ह-ज-. --------------------------------- आम्ही लगेच डॉक्टरकडे गेले पाहिजे. 0
Ā-h- la-ēc- --k-a--k----gē-ē --hijē. Ā___ l_____ ḍ__________ g___ p______ Ā-h- l-g-c- ḍ-k-a-a-a-ē g-l- p-h-j-. ------------------------------------ Āmhī lagēca ḍŏkṭarakaḍē gēlē pāhijē.
Вие трябва да чакате автобуса. त--ब--- वाट ब--त-ी ----ज-. तू ब__ वा_ ब___ पा___ त- ब-च- व-ट ब-ि-ल- प-ह-ज-. -------------------------- तू बसची वाट बघितली पाहिजे. 0
Tū-b-s--ī --ṭa ---h-ta-ī-pāhi-ē. T_ b_____ v___ b________ p______ T- b-s-c- v-ṭ- b-g-i-a-ī p-h-j-. -------------------------------- Tū basacī vāṭa baghitalī pāhijē.
Вие трябва да чакате влака. तू ट्-ेनच- --ट ब-ि-ली---ह-ज-. तू ट्___ वा_ ब___ पा___ त- ट-र-न-ी व-ट ब-ि-ल- प-ह-ज-. ----------------------------- तू ट्रेनची वाट बघितली पाहिजे. 0
Tū -rēna-ī-vāṭ----ghi--lī --hi--. T_ ṭ______ v___ b________ p______ T- ṭ-ē-a-ī v-ṭ- b-g-i-a-ī p-h-j-. --------------------------------- Tū ṭrēnacī vāṭa baghitalī pāhijē.
Вие трябва да чакате таксито. तू ट----ीच- वाट----तली-प--ि--. तू टॅ___ वा_ ब___ पा___ त- ट-क-स-च- व-ट ब-ि-ल- प-ह-ज-. ------------------------------ तू टॅक्सीची वाट बघितली पाहिजे. 0
Tū ṭĕ-sīcī--āṭ- -agh--a----ā---ē. T_ ṭ______ v___ b________ p______ T- ṭ-k-ī-ī v-ṭ- b-g-i-a-ī p-h-j-. --------------------------------- Tū ṭĕksīcī vāṭa baghitalī pāhijē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Защо има толкова много различни езици?

Днес има над 6000 различни езика по света. Ето защо имаме нужда от устни и писмени преводачи. Преди много време, всички все още говорели на един и същи език. Това се променило, обаче, когато хората започнали да мигрират. Те напуснали своята африканска родина и се разпръснали по целия свят. Това пространствено разделение също довело и до езиково разделение. Защото всеки народ разработил своя собствена форма на комуникация. Много различни езици произлезли от общия пра-език. Но човек никога не остава на едно място задълго. Така че езиците ставали все по- разделени един от друг. Някъде в този процес, един и същ общ корен вече не можел да бъде разпознат. Освен това, никой народ не е живял в изолация в продължение на хиляди години. Но винаги е имал контакти с други народи. Това променяло езиците. Те взимали елементи от чужди езици или се сливали. Поради това развитието на езиците никога не спирало. Ето защо, миграциите и контактите с нови народи обясняват множеството езици. Защо езиците са толкова различни, това вече е друг въпрос. Всеки еволюция следва определени правила. Така че трябва да има причина езиците да са такива, каквито са. Поради тези причини, учените се интересуват от тях вече години наред. Те искат да разберат защо езиците се развиват по различен начин. С цел да се изследва това, е нужно да се проследи историята на езиците. Чак тогава може да се определи какво ги е променило. Все още е неизвестно какво оказва влияние върху развитието на езиците. Културните фактори сякаш са по-важни от биологичните фактори. Така да се каже, историята на различните народи формира техните езици. Очевидно, езиците ни казват повече, отколкото знаем...