Разговорник

bg В града   »   mr शहरात

25 [двайсет и пет]

В града

В града

२५ [पंचवीस]

25 [Pan̄cavīsa]

शहरात

[śaharāta]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. मला स--े-न---ज-यच---ह-. म_ स्____ जा__ आ__ म-ा स-ट-श-ल- ज-य-े आ-े- ----------------------- मला स्टेशनला जायचे आहे. 0
ma-ā sṭ--a---ā j-yacē--h-. m___ s________ j_____ ā___ m-l- s-ē-a-a-ā j-y-c- ā-ē- -------------------------- malā sṭēśanalā jāyacē āhē.
Бих искал / искала да отида на летището. म-ा विमा---ा-- -ायचे-आह-. म_ वि______ जा__ आ__ म-ा व-म-न-ळ-व- ज-य-े आ-े- ------------------------- मला विमानतळावर जायचे आहे. 0
M-lā-vi-----a-------jā-ac--ā--. M___ v_____________ j_____ ā___ M-l- v-m-n-t-ḷ-v-r- j-y-c- ā-ē- ------------------------------- Malā vimānataḷāvara jāyacē āhē.
Бих искал / искала да отида в центъра на града. मला----ा-्-ा ---यव---ी---काण- --य-े-आ--. म_ श____ म_____ ठि__ जा__ आ__ म-ा श-र-च-य- म-्-व-्-ी ठ-क-ण- ज-य-े आ-े- ---------------------------------------- मला शहराच्या मध्यवर्ती ठिकाणी जायचे आहे. 0
Malā--aha-ācyā-----y-----ī ṭh------j----- ā-ē. M___ ś________ m__________ ṭ______ j_____ ā___ M-l- ś-h-r-c-ā m-d-y-v-r-ī ṭ-i-ā-ī j-y-c- ā-ē- ---------------------------------------------- Malā śaharācyā madhyavartī ṭhikāṇī jāyacē āhē.
Как да стигна до гарата? मी-स्--श--- -सा-/ -शी जा-? मी स्____ क_ / क_ जा__ म- स-ट-श-ल- क-ा / क-ी ज-ऊ- -------------------------- मी स्टेशनला कसा / कशी जाऊ? 0
M--sṭēśa--l--ka--/ --śī-j-'ū? M_ s________ k____ k___ j____ M- s-ē-a-a-ā k-s-/ k-ś- j-'-? ----------------------------- Mī sṭēśanalā kasā/ kaśī jā'ū?
Как да стигна до летището? मी-व--ा-त-ा---क-- /-कश- -ाऊ? मी वि______ क_ / क_ जा__ म- व-म-न-ळ-व- क-ा / क-ी ज-ऊ- ---------------------------- मी विमानतळावर कसा / कशी जाऊ? 0
Mī-vimān---ḷ---ra -as-/ k--- jā'-? M_ v_____________ k____ k___ j____ M- v-m-n-t-ḷ-v-r- k-s-/ k-ś- j-'-? ---------------------------------- Mī vimānataḷāvara kasā/ kaśī jā'ū?
Как да стигна до центъра на града? म- शहराच्य- मध-यवर्ती ठ-क-णी क-- /-क-ी ज--? मी श____ म_____ ठि__ क_ / क_ जा__ म- श-र-च-य- म-्-व-्-ी ठ-क-ण- क-ा / क-ी ज-ऊ- ------------------------------------------- मी शहराच्या मध्यवर्ती ठिकाणी कसा / कशी जाऊ? 0
M----h-r--yā-madh--v-rt---hi--ṇ---as---ka-- --'-? M_ ś________ m__________ ṭ______ k____ k___ j____ M- ś-h-r-c-ā m-d-y-v-r-ī ṭ-i-ā-ī k-s-/ k-ś- j-'-? ------------------------------------------------- Mī śaharācyā madhyavartī ṭhikāṇī kasā/ kaśī jā'ū?
Трябва ми такси. मल------ॅक-स- --ह-जे. म_ ए_ टॅ__ पा___ म-ा ए- ट-क-स- प-ह-ज-. --------------------- मला एक टॅक्सी पाहिजे. 0
M--ā -k- ṭ-k-ī--āhi--. M___ ē__ ṭ____ p______ M-l- ē-a ṭ-k-ī p-h-j-. ---------------------- Malā ēka ṭĕksī pāhijē.
Трябва ми карта на града. म------ाच----ा-----ह---. म_ श___ न__ पा___ म-ा श-र-च- न-ा-ा प-ह-ज-. ------------------------ मला शहराचा नकाशा पाहिजे. 0
Malā śah-rāc- na---- -āhi--. M___ ś_______ n_____ p______ M-l- ś-h-r-c- n-k-ś- p-h-j-. ---------------------------- Malā śaharācā nakāśā pāhijē.
Трябва ми хотел. म-ा-ए- -ॉटे- पा--ज-. म_ ए_ हॉ__ पा___ म-ा ए- ह-ट-ल प-ह-ज-. -------------------- मला एक हॉटेल पाहिजे. 0
M--ā ē-a h--ē-- p----ē. M___ ē__ h_____ p______ M-l- ē-a h-ṭ-l- p-h-j-. ----------------------- Malā ēka hŏṭēla pāhijē.
Бих искал / искала да наема кола. मला ------ी-भ--्य-ने -्या-च--आ--. म_ ए_ गा_ भा___ घ्___ आ__ म-ा ए- ग-ड- भ-ड-य-न- घ-य-य-ी आ-े- --------------------------------- मला एक गाडी भाड्याने घ्यायची आहे. 0
Malā --a-g--- b-ā----- --y-y-c----ē. M___ ē__ g___ b_______ g_______ ā___ M-l- ē-a g-ḍ- b-ā-y-n- g-y-y-c- ā-ē- ------------------------------------ Malā ēka gāḍī bhāḍyānē ghyāyacī āhē.
Ето кредитната ми карта. हे----- -्र-डी- -ा----आहे. हे मा_ क्___ का__ आ__ ह- म-झ- क-र-ड-ट क-र-ड आ-े- -------------------------- हे माझे क्रेडीट कार्ड आहे. 0
H--māj-- --ē-ī-a kā-ḍa-ā--. H_ m____ k______ k____ ā___ H- m-j-ē k-ē-ī-a k-r-a ā-ē- --------------------------- Hē mājhē krēḍīṭa kārḍa āhē.
Ето шофьорската ми книжка. हा----------न- -हे. हा मा_ प___ आ__ ह- म-झ- प-व-न- आ-े- ------------------- हा माझा परवाना आहे. 0
H----jhā par-vānā ---. H_ m____ p_______ ā___ H- m-j-ā p-r-v-n- ā-ē- ---------------------- Hā mājhā paravānā āhē.
Какво може да се види в града? शहर-- -घण-या----े-क-- ---? श___ ब______ का_ आ__ श-र-त ब-ण-य-स-र-े क-य आ-े- -------------------------- शहरात बघण्यासारखे काय आहे? 0
Śa-a---- b-g-a-y----akh---ā---ā-ē? Ś_______ b______________ k___ ā___ Ś-h-r-t- b-g-a-y-s-r-k-ē k-y- ā-ē- ---------------------------------- Śaharāta baghaṇyāsārakhē kāya āhē?
Идете в стария град. आपण श-र-च्-ा ज-न्-- -----ा-भ-ट ---ा. आ__ श____ जु__ भा__ भे_ द्__ आ-ण श-र-च-य- ज-न-य- भ-ग-ल- भ-ट द-य-. ------------------------------------ आपण शहराच्या जुन्या भागाला भेट द्या. 0
Āpa-a--a-ar-c-ā j-n'y---hāgālā bhēṭ- --ā. Ā____ ś________ j_____ b______ b____ d___ Ā-a-a ś-h-r-c-ā j-n-y- b-ā-ā-ā b-ē-a d-ā- ----------------------------------------- Āpaṇa śaharācyā jun'yā bhāgālā bhēṭa dyā.
Направете обиколка на града. आप- श----्-न-ला जा. आ__ श_______ जा_ आ-ण श-र-र-श-ा-ा ज-. ------------------- आपण शहरदर्शनाला जा. 0
Ā---- ---ar--a--anā-ā -ā. Ā____ ś______________ j__ Ā-a-a ś-h-r-d-r-a-ā-ā j-. ------------------------- Āpaṇa śaharadarśanālā jā.
Идете на пристанището. आ-ण-ब-द-ा-र-ज-. आ__ बं____ जा_ आ-ण ब-द-ा-र ज-. --------------- आपण बंदरावर जा. 0
Ā---- ---da---a-a --. Ā____ b__________ j__ Ā-a-a b-n-a-ā-a-a j-. --------------------- Āpaṇa bandarāvara jā.
Направете обиколка на пристанището. आप- ब--रदर----करा. आ__ बं______ क__ आ-ण ब-द-द-्-न क-ा- ------------------ आपण बंदरदर्शन करा. 0
Āpaṇa--a--a--dar-ana----ā. Ā____ b_____________ k____ Ā-a-a b-n-a-a-a-ś-n- k-r-. -------------------------- Āpaṇa bandaradarśana karā.
Какви други забележителности има ? यां-्या--्यत-र-----ब--्य---र-्-- आ-ख- -ा-ा--हे----? यां__ व्_____ ब_______ आ__ जा_ आ__ का_ य-ं-्-ा व-य-ि-ि-्- ब-ण-य-स-र-्-ा आ-ख- ज-ग- आ-े- क-? --------------------------------------------------- यांच्या व्यतिरिक्त बघण्यासारख्या आणखी जागा आहेत का? 0
Yā-̄--- vy-ti-i--a-bag-a-yā---a--y---ṇ-k---j--- --ēt- -ā? Y_____ v_________ b_______________ ā_____ j___ ā____ k__ Y-n-c-ā v-a-i-i-t- b-g-a-y-s-r-k-y- ā-a-h- j-g- ā-ē-a k-? --------------------------------------------------------- Yān̄cyā vyatirikta baghaṇyāsārakhyā āṇakhī jāgā āhēta kā?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!