Разговорник

bg Притежателни местоимения 2   »   mr संबंधवाचक सर्वनाम २

67 [шейсет и седем]

Притежателни местоимения 2

Притежателни местоимения 2

६७ [सदुसष्ट]

67 [Sadusaṣṭa]

संबंधवाचक सर्वनाम २

[sambandhavācaka sarvanāma 2]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Очила च-्मा च__ च-्-ा ----- चष्मा 0
c-ṣ-ā c____ c-ṣ-ā ----- caṣmā
Той забрави своите очила / очилата си. त----ला ----ा--िसर-न-ग---. तो आ__ च__ वि___ गे__ त- आ-ल- च-्-ा व-स-ू- ग-ल-. -------------------------- तो आपला चष्मा विसरून गेला. 0
t- āp-lā-c--m--vi--r--a --lā. t_ ā____ c____ v_______ g____ t- ā-a-ā c-ṣ-ā v-s-r-n- g-l-. ----------------------------- tō āpalā caṣmā visarūna gēlā.
Къде ли са неговите очила / очилата му? त्-ा-े -----ा ---म--क--े -ेवला? त्__ त्__ च__ कु_ ठे___ त-य-न- त-य-च- च-्-ा क-ठ- ठ-व-ा- ------------------------------- त्याने त्याचा चष्मा कुठे ठेवला? 0
T-ān- t-ācā--a-m- --ṭ-ē -hē--lā? T____ t____ c____ k____ ṭ_______ T-ā-ē t-ā-ā c-ṣ-ā k-ṭ-ē ṭ-ē-a-ā- -------------------------------- Tyānē tyācā caṣmā kuṭhē ṭhēvalā?
Часовник घड-य-ळ घ___ घ-्-ा- ------ घड्याळ 0
Gh---ā-a G_______ G-a-y-ḷ- -------- Ghaḍyāḷa
Неговият часовник / часовникът му е повреден. त्---े -ड--ा- का---रत--ा-ी. त्__ घ___ का_ क__ ना__ त-य-च- घ-्-ा- क-म क-त न-ह-. --------------------------- त्याचे घड्याळ काम करत नाही. 0
t-āc---haḍy--a -ām--karat-----ī. t____ g_______ k___ k_____ n____ t-ā-ē g-a-y-ḷ- k-m- k-r-t- n-h-. -------------------------------- tyācē ghaḍyāḷa kāma karata nāhī.
Часовникът виси на стената. घड-याळ--िंती-र -ांगल-ले --े. घ___ भिं___ टां___ आ__ घ-्-ा- भ-ं-ी-र ट-ं-ल-ल- आ-े- ---------------------------- घड्याळ भिंतीवर टांगलेले आहे. 0
Ghaḍyā-a -hint--ar--ṭā---l--- āhē. G_______ b_________ ṭ________ ā___ G-a-y-ḷ- b-i-t-v-r- ṭ-ṅ-a-ē-ē ā-ē- ---------------------------------- Ghaḍyāḷa bhintīvara ṭāṅgalēlē āhē.
Паспорт प---त्र पा____ प-र-त-र ------- पारपत्र 0
Pā------a P________ P-r-p-t-a --------- Pārapatra
Той загуби своя паспорт / паспорта си. त---न------च---ा---्र-हर-ले. त्__ त्__ पा____ ह____ त-य-न- त-य-च- प-र-त-र ह-व-े- ---------------------------- त्याने त्याचे पारपत्र हरवले. 0
t--n- t--c---ārapat-- -a--va-ē. t____ t____ p________ h________ t-ā-ē t-ā-ē p-r-p-t-a h-r-v-l-. ------------------------------- tyānē tyācē pārapatra haravalē.
Къде ли е неговият паспорт / паспортът му? मग--्-ा-े--ा--त्र--ु-----े? म_ त्__ पा____ कु_ आ__ म- त-य-च- प-र-त-र क-ठ- आ-े- --------------------------- मग त्याचे पारपत्र कुठे आहे? 0
Mag---yā-----r-pat---ku-hē-ā--? M___ t____ p________ k____ ā___ M-g- t-ā-ē p-r-p-t-a k-ṭ-ē ā-ē- ------------------------------- Maga tyācē pārapatra kuṭhē āhē?
те – техен / свои / си त--- त-य--चा-------ं-ी / त-यांच- /-त-या--्-ा ते – त्__ / त्__ / त्__ / त्___ त- – त-य-ं-ा / त-य-ं-ी / त-य-ं-े / त-य-ं-्-ा -------------------------------------------- ते – त्यांचा / त्यांची / त्यांचे / त्यांच्या 0
Tē –-tyā--cā- tyān̄cī/---ā--c-- --ā--c-ā T_ – t______ t______ t______ t______ T- – t-ā-̄-ā- t-ā-̄-ī- t-ā-̄-ē- t-ā-̄-y- ---------------------------------------- Tē – tyān̄cā/ tyān̄cī/ tyān̄cē/ tyān̄cyā
Децата не могат да намерят своите родители / родителите си. मुल--ना--्--ं-- आई-- व-ी- -ा-----ाह--. मु__ त्__ आ_ – व__ सा___ ना___ म-ल-ं-ा त-य-ं-े आ- – व-ी- स-प-त न-ह-त- -------------------------------------- मुलांना त्यांचे आई – वडील सापडत नाहीत. 0
mu--n-----ā---- ā'- - va-īl--sāp-ḍa-- n-h-t-. m______ t_____ ā__ – v_____ s_______ n______ m-l-n-ā t-ā-̄-ē ā-ī – v-ḍ-l- s-p-ḍ-t- n-h-t-. --------------------------------------------- mulānnā tyān̄cē ā'ī – vaḍīla sāpaḍata nāhīta.
Но ей там техните родители / родителите им идват! ह--ब-ा- त-य-----आई - -डी- आ--. हे ब__ त्__ आ_ – व__ आ__ ह- ब-ा- त-य-ं-े आ- – व-ी- आ-े- ------------------------------ हे बघा, त्यांचे आई – वडील आले. 0
Hē -a---,-tyān̄-ē-ā---– -aḍ--- āl-. H_ b_____ t_____ ā__ – v_____ ā___ H- b-g-ā- t-ā-̄-ē ā-ī – v-ḍ-l- ā-ē- ----------------------------------- Hē baghā, tyān̄cē ā'ī – vaḍīla ālē.
Вие – Ваш / Ви आपण –-आपल--/--प-- --आ-ले-/--पल्-ा आ__ – आ__ / आ__ / आ__ / आ___ आ-ण – आ-ल- / आ-ल- / आ-ल- / आ-ल-य- --------------------------------- आपण – आपला / आपली / आपले / आपल्या 0
Āp--a - āpa-ā/ āpa--- --a-ē- āpa--ā Ā____ – ā_____ ā_____ ā_____ ā_____ Ā-a-a – ā-a-ā- ā-a-ī- ā-a-ē- ā-a-y- ----------------------------------- Āpaṇa – āpalā/ āpalī/ āpalē/ āpalyā
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, господин Мюлер? आ-ली -ा--र----ी -ाली---रीम-न-म---ल-? आ__ या__ क_ झा_ श्___ म्____ आ-ल- य-त-र- क-ी झ-ल- श-र-म-न म-य-ल-? ------------------------------------ आपली यात्रा कशी झाली श्रीमान म्युलर? 0
ā-a---y-t-ā k-ś--jhāl- śrīmān- my-l---? ā____ y____ k___ j____ ś______ m_______ ā-a-ī y-t-ā k-ś- j-ā-ī ś-ī-ā-a m-u-a-a- --------------------------------------- āpalī yātrā kaśī jhālī śrīmāna myulara?
Къде е Вашата жена / жена Ви, господин Мюлер? आ--- ---न-----े-आह----री--न -्य--र? आ__ प__ कु_ आ_ श्___ म्____ आ-ल- प-्-ी क-ठ- आ-े श-र-म-न म-य-ल-? ----------------------------------- आपली पत्नी कुठे आहे श्रीमान म्युलर? 0
Āpalī----nī ku-hē--hē ---m-n- m-ulara? Ā____ p____ k____ ā__ ś______ m_______ Ā-a-ī p-t-ī k-ṭ-ē ā-ē ś-ī-ā-a m-u-a-a- -------------------------------------- Āpalī patnī kuṭhē āhē śrīmāna myulara?
Вие – Ваш / Ви आ-ण ------ - आप-- - आ--े / आ-ल--ा आ__ – आ__ / आ__ / आ__ / आ___ आ-ण – आ-ल- / आ-ल- / आ-ल- / आ-ल-य- --------------------------------- आपण – आपला / आपली / आपले / आपल्या 0
Ā---a – ā-alā/---a--/ āpal-- -p-lyā Ā____ – ā_____ ā_____ ā_____ ā_____ Ā-a-a – ā-a-ā- ā-a-ī- ā-a-ē- ā-a-y- ----------------------------------- Āpaṇa – āpalā/ āpalī/ āpalē/ āpalyā
Как беше Вашето пътуване / пътуването Ви, госпожо Шмит? आपल- य---र----- ---- -्र-म---श--िड्ट? आ__ या__ क_ झा_ श्___ श्____ आ-ल- य-त-र- क-ी झ-ल- श-र-म-ी श-म-ड-ट- ------------------------------------- आपली यात्रा कशी झाली श्रीमती श्मिड्ट? 0
āpal---ātrā ka-- j-āl- ś-ī---- -----a? ā____ y____ k___ j____ ś______ ś______ ā-a-ī y-t-ā k-ś- j-ā-ī ś-ī-a-ī ś-i-ṭ-? -------------------------------------- āpalī yātrā kaśī jhālī śrīmatī śmiḍṭa?
Къде е Вашият мъж / мъжът Ви, госпожо Шмит? आ-ले--त- --ठे---ेत-श्रीम-- -्--ड--? आ__ प_ कु_ आ__ श्___ श्____ आ-ल- प-ी क-ठ- आ-े- श-र-म-ी श-म-ड-ट- ----------------------------------- आपले पती कुठे आहेत श्रीमती श्मिड्ट? 0
Āpalē-pa----uṭ----h--a -rīm-tī ś---ṭa? Ā____ p___ k____ ā____ ś______ ś______ Ā-a-ē p-t- k-ṭ-ē ā-ē-a ś-ī-a-ī ś-i-ṭ-? -------------------------------------- Āpalē patī kuṭhē āhēta śrīmatī śmiḍṭa?

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Генетична мутация прави говоренето възможно

Човекът е единственото живо същество на Земята, което може да говори. Това го отличава от животните и растенията. Разбира се, животните и растенията също общуват помежду си. Въпреки това, те не говорят сложен сричков език. Но защо човека може да говори? Някои физически характеристики са необходими, за да се случи това. Тези физически характеристики се откриват само при хората. Но все пак, това не означава непременно, че човек сам ги е развил. В еволюционната история нищо не се случва без причина. Някъде в този процес човекът започнал да говори. Ние все още не знаем кога точно се е случило това. Но нещо трябва да се е случило, което е дало реч на човека. Изследователите смятат, че за това е отговорна генетичната мутация. Антрополозите са сравнили генетичния материал на различни живи същества. Добре известно е, че специален ген влияе на речта. Хората, при които той е повреден имат проблеми с говора. Те не могат да се изразяват добре и им е трудно да разбират думите. Този ген е изследван при хора, маймуни и мишки. Той е много подобен при хората и шимпанзетата. Могат да бъдат идентифицирани само две малки разлики. Но тези разлики се проявяват в мозъка. В комбинация с други гени, те влияят на някои мозъчни дейности. По този начин хората могат да говорят, докато маймуните не могат. Въпреки това, загадката на човешкия език все още не е разгадана. Защото само генетичната мутация не е достатъчна, за да се появи речта. Изследователите имплантирали човешкия вариант на гена в мишки. Но това не ги направило способни да говорят... Само предизвикало огромна какафония от писукания!