Разговорник

bg Уговорка   »   he ‫פגישה‬

24 [двайсет и четири]

Уговорка

Уговорка

‫24 [עשרים וארבע]‬

24 [essrim w'arva]

‫פגישה‬

pgishah

Изберете как искате да видите превода:   
български иврит Играйте Повече
Автобуса ли изпусна? ‫-י--ת----ט-ב--?‬ ‫_____ ל_________ ‫-י-ר- ל-ו-ו-ו-?- ----------------- ‫איחרת לאוטובוס?‬ 0
ixarta-la-o---u-? i_____ l_________ i-a-t- l-'-t-b-s- ----------------- ixarta la'otobus?
Аз те чаках половин час. ‫חי-י-- ---ח---שעה.‬ ‫______ ל_ ח__ ש____ ‫-י-י-י ל- ח-י ש-ה-‬ -------------------- ‫חיכיתי לך חצי שעה.‬ 0
x-k--i ----a/l--- ---si-sha-ah. x_____ l_________ x____ s______ x-k-t- l-k-a-l-k- x-t-i s-a-a-. ------------------------------- xikiti lekha/lakh xatsi sha'ah.
Нямаш ли мобилен телефон със себе си? ‫אין ל- טל--ן-נ--ד?‬ ‫___ ל_ ט____ נ_____ ‫-י- ל- ט-פ-ן נ-י-?- -------------------- ‫אין לך טלפון נייד?‬ 0
eyn -ek-a/lak- t-lefon-n--a-? e__ l_________ t______ n_____ e-n l-k-a-l-k- t-l-f-n n-y-d- ----------------------------- eyn lekha/lakh telefon nayad?
Следващия път бъди точен / точна! ‫ת---- - י ל--י- ב-ע- -ב--!‬ ‫_____ / י ל____ ב___ ה_____ ‫-ש-ד- / י ל-י-ק ב-ע- ה-א-!- ---------------------------- ‫תשתדל / י לדייק בפעם הבאה!‬ 0
t--h-ad---ti--ta--i-l--a--q-b--'---h-ba---! t__________________ l______ b_____ h_______ t-s-t-d-l-t-s-t-d-i l-d-y-q b-f-a- h-b-'-h- ------------------------------------------- tishtadel/tishtadli l'dayeq baf'am haba'ah!
Следващия път вземи такси! ‫בפ---הב-- ק- מ-נ-ת-‬ ‫____ ה___ ק_ מ______ ‫-פ-ם ה-א- ק- מ-נ-ת-‬ --------------------- ‫בפעם הבאה קח מונית.‬ 0
b----- ---a'-- -ax/q-i-m----. b_____ h______ q______ m_____ b-f-a- h-b-'-h q-x-q-i m-n-t- ----------------------------- baf'am haba'ah qax/qxi monit.
Следващия път вземи чадър със себе си! ‫-פ-ם -באה-קח -ט-י--‬ ‫____ ה___ ק_ מ______ ‫-פ-ם ה-א- ק- מ-ר-ה-‬ --------------------- ‫בפעם הבאה קח מטריה!‬ 0
ba-'am--a---ah-q---q-----tr--h! b_____ h______ q______ m_______ b-f-a- h-b-'-h q-x-q-i m-t-i-h- ------------------------------- baf'am haba'ah qax/qxi mitriah!
Утре съм свободен / свободна. ‫--ר-א-י -נוי----.‬ ‫___ א__ פ___ / ה__ ‫-ח- א-י פ-ו- / ה-‬ ------------------- ‫מחר אני פנוי / ה.‬ 0
m-x-r ----panu----uy-h. m____ a__ p____________ m-x-r a-i p-n-i-p-u-a-. ----------------------- maxar ani panui/pnuyah.
Да се срещнем утре? ‫-פ-ש -חר-‬ ‫____ מ____ ‫-פ-ש מ-ר-‬ ----------- ‫נפגש מחר?‬ 0
nip-g--h-m----? n_______ m_____ n-p-g-s- m-x-r- --------------- nipagesh maxar?
Съжалявам, утре не става. ‫אני---ט-ר-/--,--ח- אנ- ל- -כו--- ה-‬ ‫___ מ____ / ת_ מ__ א__ ל_ י___ / ה__ ‫-נ- מ-ט-ר / ת- מ-ר א-י ל- י-ו- / ה-‬ ------------------------------------- ‫אני מצטער / ת, מחר אני לא יכול / ה.‬ 0
an- mi-st-'er/m--st--eret,---xa- -ni l---e-h-l---k-olah. a__ m_____________________ m____ a__ l_ y_______________ a-i m-t-t-'-r-m-t-t-'-r-t- m-x-r a-i l- y-k-o-/-e-h-l-h- -------------------------------------------------------- ani mitsta'er/mitsta'eret, maxar ani lo yekhol/yekholah.
Имаш ли нещо предвид за края на седмицата? ‫ה-ם-ת-------ה--לסוף השבו----ר---‬ ‫___ ת____ מ___ ל___ ה____ ה______ ‫-א- ת-נ-ת מ-ה- ל-ו- ה-ב-ע ה-ר-ב-‬ ---------------------------------- ‫האם תכננת משהו לסוף השבוע הקרוב?‬ 0
ha-i- --k--anta-mas--hu -e-of -a-h---'a--a-arov? h____ t________ m______ l____ h________ h_______ h-'-m t-k-n-n-a m-s-e-u l-s-f h-s-a-u-a h-q-r-v- ------------------------------------------------ ha'im tikhnanta mashehu lesof hashavu'a haqarov?
Или вече имаш уговорка? ‫ה-- כב--קבעת-----?‬ ‫___ כ__ ק___ מ_____ ‫-א- כ-ר ק-ע- מ-ה-?- -------------------- ‫האם כבר קבעת משהו?‬ 0
h-'-- --ar -ava---m--h-h-? h____ k___ q_____ m_______ h-'-m k-a- q-v-'- m-s-e-u- -------------------------- ha'im kvar qava't mashehu?
Предлагам да се срещнем в края на седмицата. ‫א----צ-ע /-- ש---ש ב-ו------ע-‬ ‫___ מ___ / ה ש____ ב___ ה______ ‫-נ- מ-י- / ה ש-פ-ש ב-ו- ה-ב-ע-‬ -------------------------------- ‫אני מציע / ה שנפגש בסוף השבוע.‬ 0
a-i -et---a/-ets-'-h--sh-n-pg-s- b'--f-h---e-u--. a__ m________________ s_________ b____ h_________ a-i m-t-i-a-m-t-i-a-a s-e-i-g-s- b-s-f h-s-e-u-a- ------------------------------------------------- ani metsi'a/metsi'aha shenipgesh b'sof hashevu'a.
Да направим пикник? ‫-ולי -ע---פ--ני--‬ ‫____ נ___ פ_______ ‫-ו-י נ-ש- פ-ק-י-?- ------------------- ‫אולי נעשה פיקניק?‬ 0
u--i --'--seh-p-q-iq? u___ n_______ p______ u-a- n-'-s-e- p-q-i-? --------------------- ulai na'asseh piqniq?
Да отидем на плажа? ‫--ל- --סע-לחוף --ם?‬ ‫____ נ___ ל___ ה____ ‫-ו-י נ-ס- ל-ו- ה-ם-‬ --------------------- ‫אולי ניסע לחוף הים?‬ 0
ula--n-s---'x-f h---m? u___ n___ l____ h_____ u-a- n-s- l-x-f h-y-m- ---------------------- ulai nisa l'xof hayam?
Да отидем в планината? ‫א-ל--ני-ע-ל-ר-ם-‬ ‫____ נ___ ל______ ‫-ו-י נ-ס- ל-ר-ם-‬ ------------------ ‫אולי ניסע להרים?‬ 0
ulai ni-a -a-a-im? u___ n___ l_______ u-a- n-s- l-h-r-m- ------------------ ulai nisa laharim?
Ще те взема от офиса. ‫אני א--ו- ---- מהמ---.‬ ‫___ א____ א___ מ_______ ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-מ-ר-.- ------------------------ ‫אני אאסוף אותך מהמשרד.‬ 0
a-i -'esof--tak- m'h------ad. a__ e_____ o____ m___________ a-i e-e-o- o-a-h m-h-m-s-r-d- ----------------------------- ani e'esof otakh m'hamissrad.
Ще те взема от къщи. ‫אני --ס---א--- ---י-.‬ ‫___ א____ א___ מ______ ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-ב-ת-‬ ----------------------- ‫אני אאסוף אותך מהבית.‬ 0
an---'esof--t-kh m--a---t. a__ e_____ o____ m________ a-i e-e-o- o-a-h m-h-b-i-. -------------------------- ani e'esof otakh m'habait.
Ще те взема от автобусната спирка. ‫א-י אא--- --ת- ---נת ה--טוב--.‬ ‫___ א____ א___ מ____ ה_________ ‫-נ- א-ס-ף א-ת- מ-ח-ת ה-ו-ו-ו-.- -------------------------------- ‫אני אאסוף אותך מתחנת האוטובוס.‬ 0
an----esof--ta-h mi-a------ha-o--b-s. a__ e_____ o____ m________ h_________ a-i e-e-o- o-a-h m-t-x-n-t h-'-t-b-s- ------------------------------------- ani e'esof otakh mitaxanat ha'otobus.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + иврит (1-100) MP3 иврит (1-100)

Съвети за изучаване на чужд език

Изучаването на нов език е винаги трудно. Произношението, граматичните правила и лексиката изискват много дисциплина. Има различни трикове, обаче, които правят ученето по-лесно! На първо място, важно е да се мисли позитивно. Вълнувайте се от новия език и новите преживявания! Теоретично погледнато, откъде ще започнете не е от значение. Потърсете тема, която ви се струва особено интересна . Логично е най-напред да се концентрирате върху слушането и говоренето. След това четете и пишете. Изградете си система, която работи за Вас и за ежедневнието Ви. При прилагателните имена често бихте могли да заучавате и техните антоними. Или можете да окачите знаци с нови думи по цялото си жилищно пространство . Можете да учите с помощта на аудио файлове по време на тренировка или в колата. Ако дадена тема е твърде трудна за вас, спрете. Направете пауза или учете нещо друго! По този начин вие няма да загубите желанието за учене на новия език. Решаването на кръстословици на новия език е забавно. Филмите на чужд език ще ви донесат разнообразие. Можете да научите много за страната и хората от четене на чуждестранни вестници. В Интернет има също много упражнения, които ще допълнят тези в книгите. И потърсете приятели, които също обичат да учат чужди езици. Никога не учете ново съдържание само за себе си, но винаги в контекст! Преговаряйте всичко редовно! По този начин мозъкът ви ще може да запомни материала добре. А тези, на които им е омръзнало от теория, по-добре да си опаковат багажа! Защото никъде другаде не можете да учите по-ефективно, отколкото сред носителите на езика. Можете да си водите дневник с преживявания по време на вашето пътуване. Но най- важното е: Никога да не се отказвате!
Знаете ли, че?
Корейски се говори от около 75 милиона души. Те живеят основно в Северна и Южна Корея. Но в Китай и Япония също има корейски малцинства. От езиковедска гледна точка все още е спорно към кое езиково семейство принадлежи корейският. Разделението на Корея си проличава и в езика на двете страни. Южна Корея приема например много английски думи. Севернокорейците често не разбират тези думи. Стандартните езици на двете страни се основават на съответните столични диалекти. Друга особеност на корейския език е неговата точност. Езикът показва например какви са отношенията между говорещите. Съществуват много форми на учтивост и разнообразни думи за родствени връзки. Корейската писменост е азбучна писменост. Отделните букви се съчетават в срички, оформени в имагинерни квадрати. Особено интересни са съгласните, които поради форма си наподобяват изображения. Те показват какво е положение на устата, езика, небцето и гърлото при произношението.