Разговорник

bg Семейство   »   mr कुटुंबीय

2 [две]

Семейство

Семейство

२ [दोन]

2 [Dōna]

कुटुंबीय

[kuṭumbīya]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
дядо आजोबा आ__ आ-ो-ा ----- आजोबा 0
ā-ō-ā ā____ ā-ō-ā ----- ājōbā
баба आ-ी आ_ आ-ी --- आजी 0
ā-ī ā__ ā-ī --- ājī
той и тя त--आणि -ी तो आ_ ती त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
t----i -ī t_ ā__ t_ t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
баща व-ील व__ व-ी- ---- वडील 0
v--īla v_____ v-ḍ-l- ------ vaḍīla
майка आ- आ_ आ- -- आई 0
ā-ī ā__ ā-ī --- ā'ī
той и тя त---ण---ी तो आ_ ती त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
tō -ṇ- tī t_ ā__ t_ t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
син म--गा मु__ म-ल-ा ----- मुलगा 0
m-lagā m_____ m-l-g- ------ mulagā
дъщеря म---ी मु__ म-ल-ी ----- मुलगी 0
mulagī m_____ m-l-g- ------ mulagī
той и тя त- आण--ती तो आ_ ती त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
t- āṇi--ī t_ ā__ t_ t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
брат भाऊ भा_ भ-ऊ --- भाऊ 0
b---ū b____ b-ā-ū ----- bhā'ū
сестра बहीण ब__ ब-ी- ---- बहीण 0
b----a b_____ b-h-ṇ- ------ bahīṇa
той и тя तो आ-ि--ी तो आ_ ती त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
t- --i tī t_ ā__ t_ t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
вуйчо / чичо क--- -----ा का_ / मा_ क-क- / म-म- ----------- काका / मामा 0
k-kā- ---ā k____ m___ k-k-/ m-m- ---------- kākā/ māmā
леля / вуйна क--ू - म--ी का_ / मा_ क-क- / म-म- ----------- काकू / मामी 0
k--ū--mā-ī k____ m___ k-k-/ m-m- ---------- kākū/ māmī
той и тя तो -ण- ती तो आ_ ती त- आ-ि त- --------- तो आणि ती 0
tō ā-i--ī t_ ā__ t_ t- ā-i t- --------- tō āṇi tī
Ние сме семейство. आ--ह- -क -ु--ं- -हो-. आ__ ए_ कु__ आ___ आ-्-ी ए- क-ट-ं- आ-ो-. --------------------- आम्ही एक कुटुंब आहोत. 0
āmhī--ka-----mba--h-t-. ā___ ē__ k______ ā_____ ā-h- ē-a k-ṭ-m-a ā-ō-a- ----------------------- āmhī ēka kuṭumba āhōta.
Семейството ни не е малко. कुट-ंब ल--- नाही. कु__ ल__ ना__ क-ट-ं- ल-ा- न-ह-. ----------------- कुटुंब लहान नाही. 0
Kuṭ--ba -a-ān--nāhī. K______ l_____ n____ K-ṭ-m-a l-h-n- n-h-. -------------------- Kuṭumba lahāna nāhī.
Семейството ни е голямо. कु--ंब मो---आह-. कु__ मो_ आ__ क-ट-ं- म-ठ- आ-े- ---------------- कुटुंब मोठे आहे. 0
Ku-umba ---------. K______ m____ ā___ K-ṭ-m-a m-ṭ-ē ā-ē- ------------------ Kuṭumba mōṭhē āhē.

Всички ли говорим африкански?

Не всички сме били в Африка. Възможно е, обаче, всички езици някога да са били там! Много учени са убедени в това. По тяхно мнение, произходът на всички езици се намира в Африка. Откъдето те са се разпространили и в останалите части на света. Понастоящем има над 6000 различни езика. Но всички те вероятно имат общи африкански корени. Изследователите са сравнявали фонемите на различни езици. Фонемите са най-малките смислоразличителни единици в думата. Промяната на една фонема може да промени значението на цялата дума. Един пример от английски език може да илюстрира това. На английски език думите dip (топя) и tip (бакшиш) описват две съвсем различни неща. Така че в английския език /d/ и /t/ са две съвсем различни фонеми. Това фонетично разнообразие е най-голямо в африканските езици. Но то рязко намалява с отдалечаването от Африка. И именно тук изследователите виждат доказателство за своята теория. Народите, които се разселват стават по-хомогенни. Във външните краища на техните територии генетичното разнообразие намалява. Това се дължи на факта, че броят на "заселниците" също намалява. Колкото по-малък е броят на мигриращите гени, толкова по-хомогенно става населението. Намалява и броят на възможните генетични комбинации. В резултат на това, членовете на един мигрирал народ стават подобни един на друг. Учените наричат това "ефект на основателя". Когато напуснали Африка, хората взели и своя език със себе си. Но по-малкият брой преселници взели и по-малък брой фонеми. Ето как с времето отделните езици станали все по-хомогенни. Вече е почти доказано, че видът Хомо Сапиенс е произлязъл от Африка. В очакване сме да разберем дали същото се отнася и за неговия език…
Знаете ли, че?
Арабският език е един от най-важните езици в света. Над 300 милиона души в повече от 20 страни говорят арабски. Този афро-азиатски език е възникнал преди много хилядолетия. Говорим първо само на Арабския полуостров, по-късно той се е разпространил широко. Говоримият арабски се различава много от книжовния език. Съществуват и много различни арабски диалекти. Хора от различни региони често въобще не могат да се разбират. Класическият книжовен арабски език днес почти не се говори. Той се среща основно в писмената реч. В последните години интересът към арабския значително нарасна. Много хора намират арабското писмо за впечатляващо. Пише се отдясно наляво. Който иска да изучава арабски, следва да спазва определена последователност. Първо произношението, след това граматиката, после азбуката. Който се придържа към това, със сигурност ще се забавлява, докато учи.