Разговорник

bg Минало време 3   »   mr भूतकाळ ३

83 [осемдесет и три]

Минало време 3

Минало време 3

८३ [त्र्याऐंशी]

83 [Tryā'ainśī]

भूतकाळ ३

bhūtakāḷa 3

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
звъня / обаждам се по телефона टे--फ-- ---े टे___ क__ ट-ल-फ-न क-ण- ------------ टेलिफोन करणे 0
ṭ-l-p-ō-------ṇē ṭ________ k_____ ṭ-l-p-ō-a k-r-ṇ- ---------------- ṭēliphōna karaṇē
Аз звънях по телефона. म----ल-फो- केल-. मी टे___ के__ म- ट-ल-फ-न क-ल-. ---------------- मी टेलिफोन केला. 0
mī---liph--a-k--ā. m_ ṭ________ k____ m- ṭ-l-p-ō-a k-l-. ------------------ mī ṭēliphōna kēlā.
Говорих по телефона през цялото време. मी-स--ू--ण-व-ळ---ल-फो-व- --लत--ोतो--- होत-. मी सं___ वे_ टे_____ बो__ हो__ / हो__ म- स-प-र-ण व-ळ ट-ल-फ-न-र ब-ल- ह-त-. / ह-त-. ------------------------------------------- मी संपूर्ण वेळ टेलिफोनवर बोलत होतो. / होते. 0
Mī sa--ū----vē-- ---i-hōn-v-ra-bō--ta --t-.-- H-t-. M_ s_______ v___ ṭ____________ b_____ h____ / H____ M- s-m-ū-ṇ- v-ḷ- ṭ-l-p-ō-a-a-a b-l-t- h-t-. / H-t-. --------------------------------------------------- Mī sampūrṇa vēḷa ṭēliphōnavara bōlata hōtō. / Hōtē.
Питам विचार-े वि___ व-च-र-े ------- विचारणे 0
V--ā-aṇē V_______ V-c-r-ṇ- -------- Vicāraṇē
Аз питах. म- -ि--रल-. मी वि____ म- व-च-र-े- ----------- मी विचारले. 0
m- vi-ā-al-. m_ v________ m- v-c-r-l-. ------------ mī vicāralē.
Аз постоянно питах. मी ने-े-ी--विचा-त----. मी ने___ वि___ आ__ म- न-ह-म-च व-च-र- आ-ो- ---------------------- मी नेहेमीच विचारत आलो. 0
Mī--ē-ē--c---icā-at- -lō. M_ n_______ v_______ ā___ M- n-h-m-c- v-c-r-t- ā-ō- ------------------------- Mī nēhēmīca vicārata ālō.
Разказвам न-व-द--करणे नि___ क__ न-व-द- क-ण- ----------- निवेदन करणे 0
N--ēdan--k---ṇē N_______ k_____ N-v-d-n- k-r-ṇ- --------------- Nivēdana karaṇē
Аз разказвах. मी-निव--न-के-े. मी नि___ के__ म- न-व-द- क-ल-. --------------- मी निवेदन केले. 0
mī-n-v----a-kēlē. m_ n_______ k____ m- n-v-d-n- k-l-. ----------------- mī nivēdana kēlē.
Аз разказах цялата история. मी --र्- क-ा-ी निवे-- -े-ी. मी पू__ क__ नि___ के__ म- प-र-ण क-ा-ी न-व-द- क-ल-. --------------------------- मी पूर्ण कहाणी निवेदन केली. 0
Mī-pūrṇa ---ā-ī --v-d--- --l-. M_ p____ k_____ n_______ k____ M- p-r-a k-h-ṇ- n-v-d-n- k-l-. ------------------------------ Mī pūrṇa kahāṇī nivēdana kēlī.
Уча श---- - --्यास---णे शि__ / अ___ क__ श-क-े / अ-्-ा- क-ण- ------------------- शिकणे / अभ्यास करणे 0
Śik-ṇē- --hy-sa-ka-aṇē Ś______ a______ k_____ Ś-k-ṇ-/ a-h-ā-a k-r-ṇ- ---------------------- Śikaṇē/ abhyāsa karaṇē
Аз учих. म-------- /---क--. मी शि___ / शि___ म- श-क-े- / श-क-ो- ------------------ मी शिकले. / शिकलो. 0
m- ś-kal-----Śik---. m_ ś______ / Ś______ m- ś-k-l-. / Ś-k-l-. -------------------- mī śikalē. / Śikalō.
Аз учих цяла вечер. मी संपूर-- ---्याकाळ-र अ-------ेल-. मी सं___ सं______ अ___ के__ म- स-प-र-ण स-ध-य-क-ळ-र अ-्-ा- क-ल-. ----------------------------------- मी संपूर्ण संध्याकाळभर अभ्यास केला. 0
Mī----pūr------dh-ā--ḷa--a-- abhyā---kē--. M_ s_______ s_______________ a______ k____ M- s-m-ū-ṇ- s-n-h-ā-ā-a-h-r- a-h-ā-a k-l-. ------------------------------------------ Mī sampūrṇa sandhyākāḷabhara abhyāsa kēlā.
Работя क-म---णे का_ क__ क-म क-ण- -------- काम करणे 0
K--a-ka---ē K___ k_____ K-m- k-r-ṇ- ----------- Kāma karaṇē
Аз работих. मी -ाम--े--. मी का_ के__ म- क-म क-ल-. ------------ मी काम केले. 0
mī--ā-a-k--ē. m_ k___ k____ m- k-m- k-l-. ------------- mī kāma kēlē.
Аз работих цял ден. म- --र्---िवस क-- क--े. मी पू__ दि__ का_ के__ म- प-र-ण द-व- क-म क-ल-. ----------------------- मी पूर्ण दिवस काम केले. 0
Mī p--ṇ- --va----ā-a--ēlē. M_ p____ d_____ k___ k____ M- p-r-a d-v-s- k-m- k-l-. -------------------------- Mī pūrṇa divasa kāma kēlē.
Ям जे--े जे__ ज-व-े ----- जेवणे 0
J--a-ē J_____ J-v-ṇ- ------ Jēvaṇē
Аз ядох. म---े-----/-ज-व-े. मी जे___ / जे___ म- ज-व-ो- / ज-व-े- ------------------ मी जेवलो. / जेवले. 0
m--jē------- -ē---ē. m_ j______ / J______ m- j-v-l-. / J-v-l-. -------------------- mī jēvalō. / Jēvalē.
Аз изядох всичката храна. मी-स-्व--ेवण ज-वल-. ---े---. मी स__ जे__ जे___ / जे___ म- स-्- ज-व- ज-व-ो- / ज-व-े- ---------------------------- मी सर्व जेवण जेवलो. / जेवले. 0
M--sa-----ēvaṇ---ē-a-ō--/ --v-lē. M_ s____ j_____ j______ / J______ M- s-r-a j-v-ṇ- j-v-l-. / J-v-l-. --------------------------------- Mī sarva jēvaṇa jēvalō. / Jēvalē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Историята на лингвистиката

Езиците винаги са очаровали човечеството. Следователно историята на лингвистиката е много дълга. Лингвистика е системното изучаване на езика. Още преди хиляди години хората са размишлявали върху езика. По този начин различните култури разработили различни системи. В резултат на това се появили различни описания на езиците. Днешната лингвистика се основава най-вече на древни теории. Много традиции са установени в Гърция, в частност. Най-старата известна разработка за езика е от Индия, обаче. Тя е написана преди 3000 години от граматика Сакатаяна. В древни времена, философи като Платон са се занимавали с езиците. По-късно римските автори доразвили своите теории. През 8-ми век арабите също разработили свои собствени традиции. Дори още тогава, техните произведения демонстрират точни описания на арабския език. В днешно време хората особено се вълнуват от въпроса за произхода на езиците. Учените силно се интересуват от историята на езика. През 18-ти век, хората започнали да сравняват езиците помежду им. Те искали да разберат как езиците се развиват. По-късно се концентрирали върху езиците като система. Въпросът за това как езиците функционират бил фокусна точка за тях. Днес в рамките на лингвистиката съществуват голям брой философски школи. Много нови дисциплини са разработени от петдесетте години насам. Те са отчасти силно повлияни от други науки. Примери за това са психолингвистиката и междукултурното общуване. По-новите лингвистични философски школи са много специализирани. Един пример за това е феминистката лингвистика. Така че историята на лингвистиката продължава... Докато има езици , човек ще ги размишлява върху тях!