Разговорник

bg Пазаруване   »   mr खरेदी

54 [петдесет и четири]

Пазаруване

Пазаруване

५४ [चौपन्न]

54 [Caupanna]

खरेदी

[kharēdī]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Бих искал / искала да купя подарък. म-ा-----े---्-ू खरेद- क---ची -ह-. म_ ए_ भे____ ख__ क___ आ__ म-ा ए- भ-ट-स-त- ख-े-ी क-ा-च- आ-े- --------------------------------- मला एक भेटवस्तू खरेदी करायची आहे. 0
m--- ēka b-ēṭa-as----ha---ī --rā-ac- āh-. m___ ē__ b_________ k______ k_______ ā___ m-l- ē-a b-ē-a-a-t- k-a-ē-ī k-r-y-c- ā-ē- ----------------------------------------- malā ēka bhēṭavastū kharēdī karāyacī āhē.
Но не нещо прекалено скъпо. पण जास-- --ा- न---. प_ जा__ म__ ना__ प- ज-स-त म-ा- न-ह-. ------------------- पण जास्त महाग नाही. 0
P--a-j-s-- mahā-a-nāhī. P___ j____ m_____ n____ P-ṇ- j-s-a m-h-g- n-h-. ----------------------- Paṇa jāsta mahāga nāhī.
Може би дамска чанта? क---ि---- -ॅ----– बॅग क___ ए_ हॅ__ – बॅ_ क-ा-ि- ए- ह-न-ड – ब-ग --------------------- कदाचित एक हॅन्ड – बॅग 0
K-dā--t- ē-a h--ḍ--–-b--a K_______ ē__ h____ – b___ K-d-c-t- ē-a h-n-a – b-g- ------------------------- Kadācita ēka hĕnḍa – bĕga
Какъв цвят желаете? आ--्याल--को-ता -ंग -ा--जे? आ____ को__ रं_ पा___ आ-ल-य-ल- क-ण-ा र-ग प-ह-ज-? -------------------------- आपल्याला कोणता रंग पाहिजे? 0
ā--ly-lā--ō---ā-raṅga pā-ijē? ā_______ k_____ r____ p______ ā-a-y-l- k-ṇ-t- r-ṅ-a p-h-j-? ----------------------------- āpalyālā kōṇatā raṅga pāhijē?
Черен, кафяв или бял? काळ-, तप-िरी, ---पा--र-? का__ त____ की पां___ क-ळ-, त-क-र-, क- प-ं-र-? ------------------------ काळा, तपकिरी, की पांढरा? 0
Kāḷā--tap-k-rī,-k--p-ṇ-h-r-? K____ t________ k_ p________ K-ḷ-, t-p-k-r-, k- p-ṇ-h-r-? ---------------------------- Kāḷā, tapakirī, kī pāṇḍharā?
Голяма или малка? लहान क- म---? ल__ की मो__ ल-ा- क- म-ठ-? ------------- लहान की मोठा? 0
La-ān-----mō--ā? L_____ k_ m_____ L-h-n- k- m-ṭ-ā- ---------------- Lahāna kī mōṭhā?
Може ли да видя тази? मी-ह----्-- --ा --हू-क-? मी ही व__ ज_ पा_ का_ म- ह- व-्-ू ज-ा प-ह- क-? ------------------------ मी ही वस्तू जरा पाहू का? 0
Mī hī-v-stū-jarā -ā-ū kā? M_ h_ v____ j___ p___ k__ M- h- v-s-ū j-r- p-h- k-? ------------------------- Mī hī vastū jarā pāhū kā?
От кожа ли е? ही-च-म-्याच---हे-का? ही चा____ आ_ का_ ह- च-म-्-ा-ी आ-े क-? -------------------- ही चामड्याची आहे का? 0
Hī cā-aḍ-ā-ī -hē---? H_ c________ ā__ k__ H- c-m-ḍ-ā-ī ā-ē k-? -------------------- Hī cāmaḍyācī āhē kā?
Или от изкуствена материя? क- प-लास-ट--च-? की प्______ क- प-ल-स-ट-क-ी- --------------- की प्लास्टीकची? 0
K- -lā-ṭīka--? K_ p__________ K- p-ā-ṭ-k-c-? -------------- Kī plāsṭīkacī?
От кожа естествено. अ---ात---ाम-्----. अ____ चा_____ अ-्-ा-च च-म-्-ा-ी- ------------------ अर्थातच चामड्याची. 0
Arth-t-ca ---------. A________ c_________ A-t-ā-a-a c-m-ḍ-ā-ī- -------------------- Arthātaca cāmaḍyācī.
Това е особено добро качество. हा -ू- ---गल-य- -्र---- ---. हा खू_ चां___ प्___ आ__ ह- ख-प च-ं-ल-य- प-र-ी-ा आ-े- ---------------------------- हा खूप चांगल्या प्रतीचा आहे. 0
Hā-kh----c-ṅgalyā pra---- ā--. H_ k____ c_______ p______ ā___ H- k-ū-a c-ṅ-a-y- p-a-ī-ā ā-ē- ------------------------------ Hā khūpa cāṅgalyā pratīcā āhē.
Чантата действително е на много изгодна цена. आणि---- ख-ेच खूप ------शीर -ह-. आ_ बॅ_ ख__ खू_ कि_____ आ__ आ-ि ब-ग ख-े- ख-प क-फ-य-श-र आ-े- ------------------------------- आणि बॅग खरेच खूप किफायतशीर आहे. 0
Ā-- --g--k----ca-k-ūpa --p-āyataś----ā-ē. Ā__ b___ k______ k____ k____________ ā___ Ā-i b-g- k-a-ē-a k-ū-a k-p-ā-a-a-ī-a ā-ē- ----------------------------------------- Āṇi bĕga kharēca khūpa kiphāyataśīra āhē.
Харесва ми. ही --ा आ-ड-ी. ही म_ आ____ ह- म-ा आ-ड-ी- ------------- ही मला आवडली. 0
Hī---lā āvaḍ-lī. H_ m___ ā_______ H- m-l- ā-a-a-ī- ---------------- Hī malā āvaḍalī.
Ще я взема. ही--ी -र-दी क-तो. ---रते. ही मी ख__ क___ / क___ ह- म- ख-े-ी क-त-. / क-त-. ------------------------- ही मी खरेदी करतो. / करते. 0
Hī -- k-a-ēdī -a--tō. / -a-at-. H_ m_ k______ k______ / K______ H- m- k-a-ē-ī k-r-t-. / K-r-t-. ------------------------------- Hī mī kharēdī karatō. / Karatē.
Може ли евентуално да я подменя? गर---ागल--ास ---ह------न -े- ---ो---शकते---? ग__ ला____ मी ही ब___ घे_ श__ / श__ का_ ग-ज ल-ग-्-ा- म- ह- ब-ल-न घ-ऊ श-त- / श-त- क-? -------------------------------------------- गरज लागल्यास मी ही बदलून घेऊ शकतो / शकते का? 0
Ga--j- ------ā-a-mī--- ------n- -h-'ū-ś-k---/--akatē--ā? G_____ l________ m_ h_ b_______ g____ ś______ ś_____ k__ G-r-j- l-g-l-ā-a m- h- b-d-l-n- g-ē-ū ś-k-t-/ ś-k-t- k-? -------------------------------------------------------- Garaja lāgalyāsa mī hī badalūna ghē'ū śakatō/ śakatē kā?
Разбира се. ज़र-र. ज़___ ज-र-र- ------ ज़रूर. 0
Za-ūra. Z______ Z-r-r-. ------- Zarūra.
Ние ще я опаковаме като подарък. आ-्-ी ह- भे--स्-ू--र-ी -ा-ध------. आ__ ही भे_______ बां__ दे__ आ-्-ी ह- भ-ट-स-त-स-र-ी ब-ं-ू- द-ऊ- ---------------------------------- आम्ही ही भेटवस्तूसारखी बांधून देऊ. 0
Ā----h- -h-ṭa-ast-s--a-h----n-h--a -ē--. Ā___ h_ b________________ b_______ d____ Ā-h- h- b-ē-a-a-t-s-r-k-ī b-n-h-n- d-'-. ---------------------------------------- Āmhī hī bhēṭavastūsārakhī bāndhūna dē'ū.
Касата е там отсреща. को--ा- त-थे -ह-. को___ ति_ आ__ क-ष-ा- त-थ- आ-े- ---------------- कोषपाल तिथे आहे. 0
Kō-apāl---i----āhē. K_______ t____ ā___ K-ṣ-p-l- t-t-ē ā-ē- ------------------- Kōṣapāla tithē āhē.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Кой кого разбира?

Има около 7 милиарда души в света. Всички те говорят на даден език. Но за съжаление, той не винаги е един и същ. Така че, за да разговаряме с други народи, трябва да учим езици. Това често е много трудоемко. Но има езици, които са много сходни. Говорещите ги се разбират един друг, без да са усвоили чуждия език. Това явление се нарича взаимна разбираемост. В която се различават два варианта. Първият вариант е устната взаимна разбираемост. При нея носителите на двата езика се разбират помежду си, когато говорят. Те не разбират писмената форма на другия език, обаче. Това е така, защото езиците имат различни писмени форми. Примери за това са езиците хинди и урду. Писмената взаимна разбираемост е вторият вариант. В този случай езикът на другия се разбира в писмената му форма. Но носителите на езиците не се разбират помежду си, когато разговарят един с друг. Причината за това е, че те имат много различно произношение. Немският и холандският са примери за това. Най-близкородствените езици съдържат и двата варианта. Което означава, че те са взаимно разбираеми както в устна, така и в писмена форма. Примери за това са руски и украински или тайски и лаоски. Но има също и асиметрична форма на взаимна разбираемост. Такъв е случаят, когато носителите на двата езика имат различни нива на разбиране един спрямо друг. Португалците разбират испанците по-добре, отколкото испанците разбират португалците. Австрийците също разбират германците по-добре, отколкото обратното. В тези примери, произношението или диалекта се явяват пречка. Така че, който наистина иска да води добри разговори трябва да научи нещоново...