Разговорник

bg Градски транспорт   »   mr सार्वजनिक परिवहन

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

३६ [छ्त्तीस]

36 [Chttīsa]

सार्वजनिक परिवहन

sārvajanika parivahana

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? बस ----ा कु-- -ह-? ब_ थां_ कु_ आ__ ब- थ-ं-ा क-ठ- आ-े- ------------------ बस थांबा कुठे आहे? 0
b--- --āmbā ku--- -h-? b___ t_____ k____ ā___ b-s- t-ā-b- k-ṭ-ē ā-ē- ---------------------- basa thāmbā kuṭhē āhē?
Кой автобус отива в центъра? क-णती-----हरा------? को__ ब_ श___ जा__ क-ण-ी ब- श-र-त ज-त-? -------------------- कोणती बस शहरात जाते? 0
K-------as- --ha---a--ātē? K_____ b___ ś_______ j____ K-ṇ-t- b-s- ś-h-r-t- j-t-? -------------------------- Kōṇatī basa śaharāta jātē?
Кой автобус трябва да взема? म------ी बस प---- पाहिज-? मी को__ ब_ प___ पा___ म- क-ण-ी ब- प-ड-ी प-ह-ज-? ------------------------- मी कोणती बस पकडली पाहिजे? 0
Mī--ō-a---ba-- -a---alī-p---j-? M_ k_____ b___ p_______ p______ M- k-ṇ-t- b-s- p-k-ḍ-l- p-h-j-? ------------------------------- Mī kōṇatī basa pakaḍalī pāhijē?
Трябва ли да се прекачвам? म---ब--ब-----र--ी--ाग-- क-? म_ ब_ ब__ क__ ला__ का_ म-ा ब- ब-ल- क-ा-ी ल-ग-ल क-? --------------------------- मला बस बदली करावी लागेल का? 0
Ma-ā---s--ba-----ka---ī -ā---a -ā? M___ b___ b_____ k_____ l_____ k__ M-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l- k-? ---------------------------------- Malā basa badalī karāvī lāgēla kā?
Къде трябва да се прекачвам? कोण-्य- ---ब-य----मल--ब- बद-- -र-----ा-े-? को___ थां____ म_ ब_ ब__ क__ ला___ क-ण-्-ा थ-ं-्-ा-र म-ा ब- ब-ल- क-ा-ी ल-ग-ल- ------------------------------------------ कोणत्या थांब्यावर मला बस बदली करावी लागेल? 0
K--a----th--b--v--a --l---as- b-d-l---a--vī------a? K______ t__________ m___ b___ b_____ k_____ l______ K-ṇ-t-ā t-ā-b-ā-a-a m-l- b-s- b-d-l- k-r-v- l-g-l-? --------------------------------------------------- Kōṇatyā thāmbyāvara malā basa badalī karāvī lāgēla?
Колко струва един билет? त-क---ला-क------स- पड-ात? ति___ कि_ पै_ प____ त-क-ट-ल- क-त- प-स- प-त-त- ------------------------- तिकीटाला किती पैसे पडतात? 0
Tikīṭālā -i-- ----- ------t-? T_______ k___ p____ p________ T-k-ṭ-l- k-t- p-i-ē p-ḍ-t-t-? ----------------------------- Tikīṭālā kitī paisē paḍatāta?
Колко спирки има до центъра? श---त--ो-ो----्--त--ि-- -ा--े-आ--त? श___ पो______ कि_ थां_ आ___ श-र-त प-ह-च-प-्-ं- क-त- थ-ं-े आ-े-? ----------------------------------- शहरात पोहोचेपर्यंत किती थांबे आहेत? 0
Śah-r--a p-h----ar-an-- k--ī--hā-bē-āhēt-? Ś_______ p_____________ k___ t_____ ā_____ Ś-h-r-t- p-h-c-p-r-a-t- k-t- t-ā-b- ā-ē-a- ------------------------------------------ Śaharāta pōhōcēparyanta kitī thāmbē āhēta?
Трябва да слезете тук. आ-- -थ- उ-रल- पा--जे. आ__ इ_ उ___ पा___ आ-ण इ-े उ-र-े प-ह-ज-. --------------------- आपण इथे उतरले पाहिजे. 0
Āp-ṇa i-hē -t--a------i-ē. Ā____ i___ u______ p______ Ā-a-a i-h- u-a-a-ē p-h-j-. -------------------------- Āpaṇa ithē utaralē pāhijē.
Трябва да слезете отзад. आपण -बस--या)-म-ग--य--द-राने -त-ावे. आ__ (_____ मा___ दा__ उ____ आ-ण (-स-्-ा- म-ग-्-ा द-र-न- उ-र-व-. ----------------------------------- आपण (बसच्या) मागच्या दाराने उतरावे. 0
Āp-ṇ---b-sac-ā- mā---y- -ār-nē u-arā--. Ā____ (________ m______ d_____ u_______ Ā-a-a (-a-a-y-) m-g-c-ā d-r-n- u-a-ā-ē- --------------------------------------- Āpaṇa (basacyā) māgacyā dārānē utarāvē.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. पुढच--भ-या-ी-ट्--न----िन-टांत आ-े. पु__ भु__ ट्__ ५ मि___ आ__ प-ढ-ी भ-य-र- ट-र-न ५ म-न-ट-ं- आ-े- ---------------------------------- पुढची भुयारी ट्रेन ५ मिनिटांत आहे. 0
P-ḍ--c--bh--ār---r--- ---in-ṭ--t--ā--. P______ b______ ṭ____ 5 m________ ā___ P-ḍ-a-ī b-u-ā-ī ṭ-ē-a 5 m-n-ṭ-n-a ā-ē- -------------------------------------- Puḍhacī bhuyārī ṭrēna 5 miniṭānta āhē.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. पु----ट्--म--०---न------आ--. पु__ ट्__ १_ मि___ आ__ प-ढ-ी ट-र-म १- म-न-ट-ं- आ-े- ---------------------------- पुढची ट्राम १० मिनिटांत आहे. 0
P---acī---āma--0----iṭ-n------. P______ ṭ____ 1_ m________ ā___ P-ḍ-a-ī ṭ-ā-a 1- m-n-ṭ-n-a ā-ē- ------------------------------- Puḍhacī ṭrāma 10 miniṭānta āhē.
Следващият автобус пристига след 15 минути. पुढच- बस -- -िन-टा-त----. पु__ ब_ १_ मि___ आ__ प-ढ-ी ब- १- म-न-ट-ं- आ-े- ------------------------- पुढची बस १५ मिनिटांत आहे. 0
Puḍ---- -as---5-min--ā--a -hē. P______ b___ 1_ m________ ā___ P-ḍ-a-ī b-s- 1- m-n-ṭ-n-a ā-ē- ------------------------------ Puḍhacī basa 15 miniṭānta āhē.
Кога е последният влак на метрото? शे--ची -ुयारी--्--न-क----व-जता----त-? शे___ भु__ ट्__ कि_ वा__ सु___ श-व-च- भ-य-र- ट-र-न क-त- व-ज-ा स-ट-े- ------------------------------------- शेवटची भुयारी ट्रेन किती वाजता सुटते? 0
Śē----c-----yā-- ----a ---ī-v----ā-su-a-ē? Ś_______ b______ ṭ____ k___ v_____ s______ Ś-v-ṭ-c- b-u-ā-ī ṭ-ē-a k-t- v-j-t- s-ṭ-t-? ------------------------------------------ Śēvaṭacī bhuyārī ṭrēna kitī vājatā suṭatē?
Кога е последният трамвай? शे-टच----राम क-ी -ह-? शे___ ट्__ क_ आ__ श-व-च- ट-र-म क-ी आ-े- --------------------- शेवटची ट्राम कधी आहे? 0
Ś---ṭ----ṭrā---kad----h-? Ś_______ ṭ____ k____ ā___ Ś-v-ṭ-c- ṭ-ā-a k-d-ī ā-ē- ------------------------- Śēvaṭacī ṭrāma kadhī āhē?
Кога е последният автобус? शे-ट-ी--स-कधी---े? शे___ ब_ क_ आ__ श-व-च- ब- क-ी आ-े- ------------------ शेवटची बस कधी आहे? 0
Ś-v----- ---------ī -hē? Ś_______ b___ k____ ā___ Ś-v-ṭ-c- b-s- k-d-ī ā-ē- ------------------------ Śēvaṭacī basa kadhī āhē?
Имате ли билет? आ---य--व---ि-ी- आ-े-का? आ______ ति__ आ_ का_ आ-ल-य-ज-ळ त-क-ट आ-े क-? ----------------------- आपल्याजवळ तिकीट आहे का? 0
Āpalyā---a-a------a --ē -ā? Ā___________ t_____ ā__ k__ Ā-a-y-j-v-ḷ- t-k-ṭ- ā-ē k-? --------------------------- Āpalyājavaḷa tikīṭa āhē kā?
Билет? – Не, нямам. त-क-ट--- ना-ी-----्---व--नाह-. ति___ – ना__ मा_____ ना__ त-क-ट- – न-ह-, म-झ-य-ज-ळ न-ह-. ------------------------------ तिकीट? – नाही, माझ्याजवळ नाही. 0
Ti---a? – --hī---āj---j-va-- ---ī. T______ – N____ m___________ n____ T-k-ṭ-? – N-h-, m-j-y-j-v-ḷ- n-h-. ---------------------------------- Tikīṭa? – Nāhī, mājhyājavaḷa nāhī.
Тогава трябва да платите глоба. तर -प--याला---- --ाव- ल---ल. त_ आ____ दं_ भ__ ला___ त- आ-ल-य-ल- द-ड भ-ा-ा ल-ग-ल- ---------------------------- तर आपल्याला दंड भरावा लागेल. 0
T-ra ----yā-ā-daṇḍ- b-ar-vā --g-l-. T___ ā_______ d____ b______ l______ T-r- ā-a-y-l- d-ṇ-a b-a-ā-ā l-g-l-. ----------------------------------- Tara āpalyālā daṇḍa bharāvā lāgēla.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + маратхи (1-100) MP3 маратхи (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!