Разговорник

bg Минало време 1   »   mr भूतकाळ १

81 [осемдесет и едно]

Минало време 1

Минало време 1

८१ [एक्याऐंशी]

81 [Ēkyā\'ainśī]

भूतकाळ १

[bhūtakāḷa 1]

Изберете как искате да видите превода:   
български маратхи Играйте Повече
Пиша लि--णे लि__ ल-ह-ण- ------ लिहिणे 0
li---ē l_____ l-h-ṇ- ------ lihiṇē
Той написа писмо. त----े--क पत्--ल-हिल-. त्__ ए_ प__ लि___ त-य-न- ए- प-्- ल-ह-ल-. ---------------------- त्याने एक पत्र लिहिले. 0
t--nē --a pa-ra---hil-. t____ ē__ p____ l______ t-ā-ē ē-a p-t-a l-h-l-. ----------------------- tyānē ēka patra lihilē.
А тя надписваше картичка. तिने-एक------ ल---ल-. ति_ ए_ का__ लि___ त-न- ए- क-र-ड ल-ह-ल-. --------------------- तिने एक कार्ड लिहिले. 0
T--- ēka-kā-ḍa -ihil-. T___ ē__ k____ l______ T-n- ē-a k-r-a l-h-l-. ---------------------- Tinē ēka kārḍa lihilē.
Чета वा--े वा__ व-च-े ----- वाचणे 0
V--aṇē V_____ V-c-ṇ- ------ Vācaṇē
Той четеше илюстровано списание. त्-ान- ---निय-कालि-----ले. त्__ ए_ नि_____ वा___ त-य-न- ए- न-य-क-ल-क व-च-े- -------------------------- त्याने एक नियतकालिक वाचले. 0
ty-nē -k--niy--a---i---vā-a--. t____ ē__ n___________ v______ t-ā-ē ē-a n-y-t-k-l-k- v-c-l-. ------------------------------ tyānē ēka niyatakālika vācalē.
А тя четеше книга. आ-ि-तिन- एक पु-्त- वाचल-. आ_ ति_ ए_ पु___ वा___ आ-ि त-न- ए- प-स-त- व-च-े- ------------------------- आणि तिने एक पुस्तक वाचले. 0
Āṇ--tin- --a p--ta-a -āc---. Ā__ t___ ē__ p______ v______ Ā-i t-n- ē-a p-s-a-a v-c-l-. ---------------------------- Āṇi tinē ēka pustaka vācalē.
Вземам घे-े घे_ घ-ण- ---- घेणे 0
G---ē G____ G-ē-ē ----- Ghēṇē
Той взе цигара. त-या-- -क ------- घे---. त्__ ए_ सि___ घे___ त-य-न- ए- स-ग-र-ट घ-त-ी- ------------------------ त्याने एक सिगारेट घेतली. 0
t---- ēka-s---r-ṭ-----t-lī. t____ ē__ s_______ g_______ t-ā-ē ē-a s-g-r-ṭ- g-ē-a-ī- --------------------------- tyānē ēka sigārēṭa ghētalī.
Тя взе парче шоколад. तिने-च-क----- ----ु-डा -ेत--. ति_ चॉ____ ए_ तु__ घे___ त-न- च-क-े-च- ए- त-क-ा घ-त-ा- ----------------------------- तिने चॉकलेटचा एक तुकडा घेतला. 0
T-nē------ēṭacā --a-t---ḍ----ē-al-. T___ c_________ ē__ t_____ g_______ T-n- c-k-l-ṭ-c- ē-a t-k-ḍ- g-ē-a-ā- ----------------------------------- Tinē cŏkalēṭacā ēka tukaḍā ghētalā.
Той не беше предан, но тя беше предана. तो -े-म-न--ो--- -ण त----र--ा-ि- होत-. तो बे___ हो__ प_ ती प्____ हो__ त- ब-ई-ा- ह-त-, प- त- प-र-म-ण-क ह-त-. ------------------------------------- तो बेईमान होता, पण ती प्रामाणिक होती. 0
T- --'--------tā---aṇa-----rām-ṇ--a---t-. T_ b_______ h____ p___ t_ p________ h____ T- b-'-m-n- h-t-, p-ṇ- t- p-ā-ā-i-a h-t-. ----------------------------------------- Tō bē'īmāna hōtā, paṇa tī prāmāṇika hōtī.
Той беше мързелив, но тя беше старателна. त- -ळश- --ता- पण-त---ेहन-- --त-. तो आ__ हो__ प_ ती मे___ हो__ त- आ-श- ह-त-, प- त- म-ह-त- ह-त-. -------------------------------- तो आळशी होता, पण ती मेहनती होती. 0
Tō--ḷa-ī-hōt-,-paṇ- tī---h----ī-h---. T_ ā____ h____ p___ t_ m_______ h____ T- ā-a-ī h-t-, p-ṇ- t- m-h-n-t- h-t-. ------------------------------------- Tō āḷaśī hōtā, paṇa tī mēhanatī hōtī.
Той беше беден, но тя беше богата. तो --ीब ह-ता, ----ी--्--म----ो-ी. तो ग__ हो__ प_ ती श्___ हो__ त- ग-ी- ह-त-, प- त- श-र-म-त ह-त-. --------------------------------- तो गरीब होता, पण ती श्रीमंत होती. 0
Tō -----a---t-,-paṇ--tī ś-īm--t- -ō--. T_ g_____ h____ p___ t_ ś_______ h____ T- g-r-b- h-t-, p-ṇ- t- ś-ī-a-t- h-t-. -------------------------------------- Tō garība hōtā, paṇa tī śrīmanta hōtī.
Той нямаше пари, а дългове. त-य-च्---डे-प-से न-्हते,--क्----्- -ो-े. त्_____ पै_ न____ फ__ क__ हो__ त-य-च-य-क-े प-स- न-्-त-, फ-्- क-्- ह-त-. ---------------------------------------- त्याच्याकडे पैसे नव्हते, फक्त कर्ज होते. 0
T--cyā---- ---s--na--at-- p-a-t--karj--hōtē. T_________ p____ n_______ p_____ k____ h____ T-ā-y-k-ḍ- p-i-ē n-v-a-ē- p-a-t- k-r-a h-t-. -------------------------------------------- Tyācyākaḍē paisē navhatē, phakta karja hōtē.
Той нямаше късмет, а само несполука. त्य-च-या--- --द---नव---े--फ-्- दु----------. त्_____ सु__ न____ फ__ दु___ हो__ त-य-च-य-क-े स-द-व न-्-त-, फ-्- द-र-द-व ह-त-. -------------------------------------------- त्याच्याकडे सुदैव नव्हते, फक्त दुर्दैव होते. 0
Ty-cy--a-------i----avh------h--t- ---d--v--hōt-. T_________ s______ n_______ p_____ d_______ h____ T-ā-y-k-ḍ- s-d-i-a n-v-a-ē- p-a-t- d-r-a-v- h-t-. ------------------------------------------------- Tyācyākaḍē sudaiva navhatē, phakta durdaiva hōtē.
Той нямаше успех, а неуспех. त----्---डे--श -व-हत-- फक्- अ--- -ोते. त्_____ य_ न____ फ__ अ___ हो__ त-य-च-य-क-े य- न-्-त-, फ-्- अ-य- ह-त-. -------------------------------------- त्याच्याकडे यश नव्हते, फक्त अपयश होते. 0
T-------ḍē ya-- n-----ē- p----a a-ayaś- --t-. T_________ y___ n_______ p_____ a______ h____ T-ā-y-k-ḍ- y-ś- n-v-a-ē- p-a-t- a-a-a-a h-t-. --------------------------------------------- Tyācyākaḍē yaśa navhatē, phakta apayaśa hōtē.
Той не беше доволен, а недоволен. तो----ु--- -व्-त----- ---त-ष्ट --ता. तो सं___ न____ त_ अ____ हो__ त- स-त-ष-ट न-्-त-, त- अ-ं-ु-्- ह-त-. ------------------------------------ तो संतुष्ट नव्हता, तर असंतुष्ट होता. 0
T- --n-u-ṭa -av---ā, -a-a a-antuṣ-- -ō--. T_ s_______ n_______ t___ a________ h____ T- s-n-u-ṭ- n-v-a-ā- t-r- a-a-t-ṣ-a h-t-. ----------------------------------------- Tō santuṣṭa navhatā, tara asantuṣṭa hōtā.
Той не беше щастлив, а нещастен. तो--नं-- -व्हता,-तर----- ह-त-. तो आ__ न____ त_ उ__ हो__ त- आ-ं-ी न-्-त-, त- उ-ा- ह-त-. ------------------------------ तो आनंदी नव्हता, तर उदास होता. 0
T- ā-andī ----a-ā--ta-- -d-----ōtā. T_ ā_____ n_______ t___ u____ h____ T- ā-a-d- n-v-a-ā- t-r- u-ā-a h-t-. ----------------------------------- Tō ānandī navhatā, tara udāsa hōtā.
Той не беше симпатичен, а несимпатичен. त---ैत्--प-र्---व्हत-,-तर--ैरभा-ा-ा--ो-ा. तो मै_____ न____ त_ वै____ हो__ त- म-त-र-प-र-ण न-्-त-, त- व-र-ा-ा-ा ह-त-. ----------------------------------------- तो मैत्रीपूर्ण नव्हता, तर वैरभावाचा होता. 0
T- m--t-īp--ṇ---avh-t-, --r----i-----v--- hō-ā. T_ m__________ n_______ t___ v___________ h____ T- m-i-r-p-r-a n-v-a-ā- t-r- v-i-a-h-v-c- h-t-. ----------------------------------------------- Tō maitrīpūrṇa navhatā, tara vairabhāvācā hōtā.

Как децата се научават да говорят правилно

Веднага след раждането си, човек започва да общува с другите. Бебетата плачат, когато искат нещо. На няколкомесечна възраст те вече могат да казват някои прости думи. На две години, те могат да казват изречения от около три думи. Ние не можем да влияем на това, кога децата започват да говорят. Но можем да повлияем на това колко добре децата научават родния си език! За това, обаче , трябва да се имат предвид няколко неща. Преди всичко, важно е учението на децата винаги да е мотивирано. Детето трябва да разбере, че когато говори, то постига успех в нещо. Бебетата обичат положителната обратна връзка под формата на усмивка. По-големите деца търсят диалог със своята среда. Те се ориентират към езика на хората около тях. Затова езиковите умения на техните родители и възпитатели са важни. Децата също трябва да се научат да ценят езика! Въпреки това, те винаги трябва да се забавляват в този процес. Четенето на глас показва на децата колко вълнуващ може да бъде езикът. Родителите също трябва да правят възможно най-много неща заедно с детето си. Когато едно дете преживява много неща, то иска да говори за тях. Децата, които растат двуезични се нуждаят от строги правила. Те трябва да знаят с кого на какъв език трябва да разговарят. По този начин мозъкът им се научава да прави разлика между двата езика. Когато децата започнат да ходят на училище, техният език се променя. Те научават нов разговорен език. Тогава е важно родителите да обърнат внимание на това как детето им говори. Проучванията показват, че първият език се запечатва върху мозъка завинаги. Това, което научаваме като деца ни съпровожда през останалата част от живота ни. Онзи, който научи родния си език правилно като дете, ще се възползва от това по-късно. Той ще научава новите неща по-бързо и по-добре - и то не само чуждите езици...