Разговорник

bg Градски транспорт   »   sr Јавни локални саобраћај

36 [трийсет и шест]

Градски транспорт

Градски транспорт

36 [тридесет и шест]

36 [trideset i šest]

Јавни локални саобраћај

Javni lokalni saobraćaj

Изберете как искате да видите превода:   
български сръбски Играйте Повече
Къде е автобусната спирка? Г-е-је-а--о-у----стан-ца? Г__ ј_ а________ с_______ Г-е ј- а-т-б-с-а с-а-и-а- ------------------------- Где је аутобуска станица? 0
G-e-je a-to--sk- -ta-i-a? G__ j_ a________ s_______ G-e j- a-t-b-s-a s-a-i-a- ------------------------- Gde je autobuska stanica?
Кой автобус отива в центъра? Који-а--об-- вози-у -ен--р? К___ а______ в___ у ц______ К-ј- а-т-б-с в-з- у ц-н-а-? --------------------------- Који аутобус вози у центар? 0
K-j--auto-us---z- --c---a-? K___ a______ v___ u c______ K-j- a-t-b-s v-z- u c-n-a-? --------------------------- Koji autobus vozi u centar?
Кой автобус трябва да взема? Кој- л---ј--мо-а----е-и? К___ л_____ м____ у_____ К-ј- л-н-ј- м-р-м у-е-и- ------------------------ Коју линију морам узети? 0
Ko-u-li--ju---r-- --e-i? K___ l_____ m____ u_____ K-j- l-n-j- m-r-m u-e-i- ------------------------ Koju liniju moram uzeti?
Трябва ли да се прекачвам? Мо-а--л- прес-д--и? М____ л_ п_________ М-р-м л- п-е-е-а-и- ------------------- Морам ли преседати? 0
M---m ---pr-s----i? M____ l_ p_________ M-r-m l- p-e-e-a-i- ------------------- Moram li presedati?
Къде трябва да се прекачвам? Г-е -ор------с---и? Г__ м____ п________ Г-е м-р-м п-е-е-т-? ------------------- Где морам пресести? 0
G-e --------es-s--? G__ m____ p________ G-e m-r-m p-e-e-t-? ------------------- Gde moram presesti?
Колко струва един билет? К--и---к-----к--та? К_____ к____ к_____ К-л-к- к-ш-а к-р-а- ------------------- Колико кошта карта? 0
K----- --š-a-ka--a? K_____ k____ k_____ K-l-k- k-š-a k-r-a- ------------------- Koliko košta karta?
Колко спирки има до центъра? К--------а--ц----а-д--це-т--? К_____ с______ и__ д_ ц______ К-л-к- с-а-и-а и-а д- ц-н-р-? ----------------------------- Колико станица има до центра? 0
K-l--o -tan-c--i-- d--------? K_____ s______ i__ d_ c______ K-l-k- s-a-i-a i-a d- c-n-r-? ----------------------------- Koliko stanica ima do centra?
Трябва да слезете тук. М-р--е-о-д--и-а-и. М_____ о___ и_____ М-р-т- о-д- и-а-и- ------------------ Морате овде изаћи. 0
M--ate o--- --ac-i. M_____ o___ i_____ M-r-t- o-d- i-a-́-. ------------------- Morate ovde izaći.
Трябва да слезете отзад. Мо-а-е -з--и на---. М_____ и____ н_____ М-р-т- и-а-и н-з-д- ------------------- Морате изаћи назад. 0
M-r--e i-ac-i---z-d. M_____ i____ n_____ M-r-t- i-a-́- n-z-d- -------------------- Morate izaći nazad.
Следващият влак на метрото пристига след 5 минути. Сле-е-и---т-о дол-з---а-5 -ин-та. С______ м____ д_____ з_ 5 м______ С-е-е-и м-т-о д-л-з- з- 5 м-н-т-. --------------------------------- Следећи метро долази за 5 минута. 0
Slede-́--m--r--d-l--- z- --min-t-. S______ m____ d_____ z_ 5 m______ S-e-e-́- m-t-o d-l-z- z- 5 m-n-t-. ---------------------------------- Sledeći metro dolazi za 5 minuta.
Следващият трамвай пристига след 10 минути. С--де-- тр--в-ј --л-зи--- -----н-та. С______ т______ д_____ з_ 1_ м______ С-е-е-и т-а-в-ј д-л-з- з- 1- м-н-т-. ------------------------------------ Следећи трамвај долази за 10 минута. 0
Sl--e--i-t-a--aj-d--azi-z- -0-minuta. S______ t______ d_____ z_ 1_ m______ S-e-e-́- t-a-v-j d-l-z- z- 1- m-n-t-. ------------------------------------- Sledeći tramvaj dolazi za 10 minuta.
Следващият автобус пристига след 15 минути. Сл---ћи-аутобу---о-ази--- -5 -ин-т-. С______ а______ д_____ з_ 1_ м______ С-е-е-и а-т-б-с д-л-з- з- 1- м-н-т-. ------------------------------------ Следећи аутобус долази за 15 минута. 0
S-e----i au----s----a-i za -5 m-n-t-. S______ a______ d_____ z_ 1_ m______ S-e-e-́- a-t-b-s d-l-z- z- 1- m-n-t-. ------------------------------------- Sledeći autobus dolazi za 15 minuta.
Кога е последният влак на метрото? К--- в--- -а-њи-м-тр-? К___ в___ з____ м_____ К-д- в-з- з-д-и м-т-о- ---------------------- Када вози задњи метро? 0
Ka-a-v--i--a-n----et-o? K___ v___ z_____ m_____ K-d- v-z- z-d-j- m-t-o- ----------------------- Kada vozi zadnji metro?
Кога е последният трамвай? Када -----за-њ- тр-мв--? К___ в___ з____ т_______ К-д- в-з- з-д-и т-а-в-ј- ------------------------ Када вози задњи трамвај? 0
K--- -o-- -a-nj- t-a---j? K___ v___ z_____ t_______ K-d- v-z- z-d-j- t-a-v-j- ------------------------- Kada vozi zadnji tramvaj?
Кога е последният автобус? К--- -о----а-њи -у--бу-? К___ в___ з____ а_______ К-д- в-з- з-д-и а-т-б-с- ------------------------ Када вози задњи аутобус? 0
K-d- -oz--za--ji a-t-b--? K___ v___ z_____ a_______ K-d- v-z- z-d-j- a-t-b-s- ------------------------- Kada vozi zadnji autobus?
Имате ли билет? И-ате -- -о-н--карт-? И____ л_ в____ к_____ И-а-е л- в-з-у к-р-у- --------------------- Имате ли возну карту? 0
Im--e------znu k-r--? I____ l_ v____ k_____ I-a-e l- v-z-u k-r-u- --------------------- Imate li voznu kartu?
Билет? – Не, нямам. В-------р-у--- -е- н-мам. В____ к_____ – Н__ н_____ В-з-у к-р-у- – Н-, н-м-м- ------------------------- Возну карту? – Не, немам. 0
Vo-nu--art-----Ne, --m-m. V____ k_____ – N__ n_____ V-z-u k-r-u- – N-, n-m-m- ------------------------- Voznu kartu? – Ne, nemam.
Тогава трябва да платите глоба. О-д--м--а-- -л--и-и к--ну. О___ м_____ п______ к_____ О-д- м-р-т- п-а-и-и к-з-у- -------------------------- Онда морате платити казну. 0
On-- m-r--e pl---t--k----. O___ m_____ p______ k_____ O-d- m-r-t- p-a-i-i k-z-u- -------------------------- Onda morate platiti kaznu.

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + сръбски (1-100) MP3 сръбски (1-100)

Развитието на езика

Защо говорим един с друг е ясно. Искаме да обменим идеи и да се разбираме помежду си. Но от къде точно произхожда езикът, от друга страна, е по-малко ясно. Съществуват различни теории за това. Това, което е сигурно, е че езикът е много старо явление. Някои физически черти у човека са били необходима предпоставка за говорене. Те са ни били необходими, за да образуваме звуци. Още най-древните хора като неандерталците са били способни да използватсвоя глас. По този начин те се разграничавали от животните. Освен това, силният и твърд глас бил важен при отбрана. Човек е можел да всее заплаха или страх у враговете си с него. По онова време хората вече са изработвали инструменти и са били открили огъня. Но тези знания е трябвало да бъдат предадени в поколенията по някакъв начин. Речта също е била важна при груповия лов. Още преди 2 милиона години е имало елементарно разбиране между хората. Първите езикови елементи са били знаци и жестове. Но хората са искали да могат да комуникират и в тъмното. По-важното е, че също са имали нужда да разговарят помежду си, без да се гледат. Ето защо се развил гласът, който заменил жестовете. Езикът, така, както го разбираме днес, е най-малко на 50 000 години. Когато Хомо сапиенс напуснал Африка, неговите представители разпространили езика по целия свят. Езиците се разделили един от друг в различните региони. Така да се каже, появили се различни езикови семейства. Въпреки това, те съдържали само основите на езиковите системи. Първите езици са били много по-опростени, отколкото днешните. Те постепенно се доразвили чрез граматиката, фонетиката и семантиката. Може да се каже, че различните езици предлагат различни решения. Но проблемът пред тях винаги е бил един и същ: Как да изразим това, което мислим?
Знаете ли, че?
Бразилският португалски принадлежи към романските езици. Той е възникнал от европейския португалски. Вследствие на колониалната политика на Португалия езикът е бил пренесен в Южна Америка. Днес Бразилия е най-голямата португалскоговоряща нация в света. Около 190 милиона души говорят бразилски португалски като майчин език. Езикът има голямо влияние и върху други южноамерикански страни ... Съществува дори смесен език, който съдържа португалски и испански елементи. В миналото в езиково отношение Бразилия е била тясно ориентирана към европейския модел. След 1930 в страната се събужда ново съзнание за бразилската култура. Бразилците, горди със своя език, са искали да съхранят особеностите му. Но постоянно са полагали усилия за запазване и на двата езика. Междувременно съществува споразумение за приемане на единен правопис. Най-голямата разлика между двете разновидности се състои в произношението. Бразилският речников състав съдържа някои индианизми, които липсват в Европа. Открийте този вълнуващ език, той е сред най-важните в света!