Разговорник

bg Минало време на модалните глаголи 2   »   nn Fortid av modale hjelpeverb 2

88 [осемдесет и осем]

Минало време на модалните глаголи 2

Минало време на модалните глаголи 2

88 [åttiåtte]

Fortid av modale hjelpeverb 2

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Моят син не искаше да си играе с куклата. Son m-n-vi-le ----e-l-ik- ---------. S__ m__ v____ i____ l____ m__ d_____ S-n m-n v-l-e i-k-e l-i-e m-d d-k-a- ------------------------------------ Son min ville ikkje leike med dokka. 0
Моята дъщеря не искаше да играе футбол. Dotte- mi-v--le-i-k-e--p-le f---a--. D_____ m_ v____ i____ s____ f_______ D-t-e- m- v-l-e i-k-e s-e-e f-t-a-l- ------------------------------------ Dotter mi ville ikkje spele fotball. 0
Моята жена не искаше да играе с мен на шах. K--a m- ----e i-----s---e sja---m-- -eg. K___ m_ v____ i____ s____ s____ m__ m___ K-n- m- v-l-e i-k-e s-e-e s-a-k m-d m-g- ---------------------------------------- Kona mi ville ikkje spele sjakk med meg. 0
Моите деца не искаха да се разхождат. B-rna mi---vi-l--ik--e -- p- t--. B____ m___ v____ i____ g_ p_ t___ B-r-a m-n- v-l-e i-k-e g- p- t-r- --------------------------------- Borna mine ville ikkje gå på tur. 0
Те не искаха да разтребят стаята. De- -il-- ---je --d-- -om--t s-tt. D__ v____ i____ r____ r_____ s____ D-i v-l-e i-k-e r-d-e r-m-e- s-t-. ---------------------------------- Dei ville ikkje rydde rommet sitt. 0
Те не искаха да си лягат. D-i-vi-l--------le--je--eg. D__ v____ i____ l_____ s___ D-i v-l-e i-k-e l-g-j- s-g- --------------------------- Dei ville ikkje leggje seg. 0
Той не биваше да яде сладолед. Han-fek----kje--ov-- -t---s. H__ f___ i____ l__ å e__ i__ H-n f-k- i-k-e l-v å e-e i-. ---------------------------- Han fekk ikkje lov å ete is. 0
Той не биваше да яде шоколад. Ha- --k- ikkje lov-- -te sjoko--de. H__ f___ i____ l__ å e__ s_________ H-n f-k- i-k-e l-v å e-e s-o-o-a-e- ----------------------------------- Han fekk ikkje lov å ete sjokolade. 0
Той не биваше да яде бонбони. Han---kk-ik-je --v-å---- d-o--. H__ f___ i____ l__ å e__ d_____ H-n f-k- i-k-e l-v å e-e d-o-s- ------------------------------- Han fekk ikkje lov å ete drops. 0
Можех да си пожелая нещо. E- -ek- yn-------g-noko. E_ f___ y_____ m__ n____ E- f-k- y-s-j- m-g n-k-. ------------------------ Eg fekk ynskje meg noko. 0
Можех да си купя рокля. Eg---kk l-v å-kj-----e- e-n--j--e. E_ f___ l__ å k____ m__ e__ k_____ E- f-k- l-v å k-ø-e m-g e-n k-o-e- ---------------------------------- Eg fekk lov å kjøpe meg ein kjole. 0
Можех да си взема бонбон. E---ek- -a-me- -i--sj--ol---. E_ f___ t_ m__ e__ s_________ E- f-k- t- m-g e-n s-o-o-a-e- ----------------------------- Eg fekk ta meg ein sjokolade. 0
Можеше ли да пушиш в самолета? Fe-k-du røyk----å-f-y-t? F___ d_ r_____ p_ f_____ F-k- d- r-y-j- p- f-y-t- ------------------------ Fekk du røykje på flyet? 0
Можеше ли да пиеш бира в болницата? F-kk du-dr--ke -- p- ---k---se-? F___ d_ d_____ ø_ p_ s__________ F-k- d- d-i-k- ø- p- s-u-e-u-e-? -------------------------------- Fekk du drikke øl på sjukehuset? 0
Можеше ли да вземеш кучето в хотела? Fek- -u-t--me-----den -å----el--t? F___ d_ t_ m__ h_____ p_ h________ F-k- d- t- m-d h-n-e- p- h-t-l-e-? ---------------------------------- Fekk du ta med hunden på hotellet? 0
През ваканцията децата можеха да остават дълго навън. I-ferie- -----b------o--til å-v--e--enge---e. I f_____ f___ b____ l__ t__ å v___ l____ u___ I f-r-e- f-k- b-r-a l-v t-l å v-r- l-n-e u-e- --------------------------------------------- I ferien fekk borna lov til å vere lenge ute. 0
Те можеха дълго да играят на двора. D-i--e-k-l--ke---ng- -å-pla----. D__ f___ l____ l____ p_ p_______ D-i f-k- l-i-e l-n-e p- p-a-s-n- -------------------------------- Dei fekk leike lenge på plassen. 0
Те можеха дълго да не се прибират. D-i f--k---re---ng--op--. D__ f___ v___ l____ o____ D-i f-k- v-r- l-n-e o-p-. ------------------------- Dei fekk vere lenge oppe. 0

Съвети срещу забравата

Учението не винаги е лесно. Дори когато е забавно, то може да бъде изтощително. Но когато сме научили нещо, ние сме щастливи. Ние сме горди от себе си и своя напредък. За съжаление, можем и да забравим това, което сме научили. Това често е проблем при езиците в частност. Повечето от нас учат един или повече езика в училище. Това знание често се губи след училищните години. Тогава ние вече почти не можем да говорим езика. Нашият роден език обикновено доминира ежедневието ни. Повечето чужди езици само биват използвани по време на почивка. Но ако знанието не се активира редовно, то се губи. Нашият мозък се нуждае от упражнения. Може да се каже , че той функционира като мускул. Този мускул трябва да бъде упражняван , в противен случай заслабва. Но има начини за предотвратяване на забравянето. Най-важното нещо е да се прилага многократно това, което сте научили. Едни постоянни ритуали могат да ви помогнат с това. Можете да планирате малки рутинни действия за различните дни от седмицата. В понеделник, например, можете да прочетете една книга на чужд език. Послушайте чуждестранна радиостанция в сряда. А след това в петък можете да попишете в дневника си на чуждия език. По този начин Вие превключвате между четене, слушане и писане. Вследствие на това, Вашите знания се активират по различни начини. Всички тези упражнения не трябва да траят дълго; половин час е достатъчен. Но е важно да се упражнявате редовно! Проучванията показват, че това, което сте научили остава в мозъка в продължение на десетилетия. То просто трябва да бъде изкопано от чекмеджето отново...