Разговорник

bg В града   »   nn I byen

25 [двайсет и пет]

В града

В града

25 [tjuefem]

I byen

Изберете как искате да видите превода:   
български нинорск Играйте Повече
Бих искал / искала да отида на гарата. E- --l t-l-t-gst-sj-nen. E_ v__ t__ t____________ E- v-l t-l t-g-t-s-o-e-. ------------------------ Eg vil til togstasjonen. 0
Бих искал / искала да отида на летището. Eg ----ti- -l----sse-. E_ v__ t__ f__________ E- v-l t-l f-y-l-s-e-. ---------------------- Eg vil til flyplassen. 0
Бих искал / искала да отида в центъра на града. Eg v-l -i- --n-rum. E_ v__ t__ s_______ E- v-l t-l s-n-r-m- ------------------- Eg vil til sentrum. 0
Как да стигна до гарата? K--le-- -je--eg --l t-gst-sj--en? K______ k___ e_ t__ t____________ K-r-e-s k-e- e- t-l t-g-t-s-o-e-? --------------------------------- Korleis kjem eg til togstasjonen? 0
Как да стигна до летището? K-rle------- -g--il-f---las--n? K______ k___ e_ t__ f__________ K-r-e-s k-e- e- t-l f-y-l-s-e-? ------------------------------- Korleis kjem eg til flyplassen? 0
Как да стигна до центъра на града? Kor-ei--kj-m eg-ti- ---trum? K______ k___ e_ t__ s_______ K-r-e-s k-e- e- t-l s-n-r-m- ---------------------------- Korleis kjem eg til sentrum? 0
Трябва ми такси. Eg t--n--e- dr----. E_ t____ e_ d______ E- t-e-g e- d-o-j-. ------------------- Eg treng ei drosje. 0
Трябва ми карта на града. Eg--re-g eit--a-t --e--by-n. E_ t____ e__ k___ o___ b____ E- t-e-g e-t k-r- o-e- b-e-. ---------------------------- Eg treng eit kart over byen. 0
Трябва ми хотел. E---reng--i- ---e--. E_ t____ e__ h______ E- t-e-g e-t h-t-l-. -------------------- Eg treng eit hotell. 0
Бих искал / искала да наема кола. Eg v---gj---- --ige-e-n ---. E_ v__ g_____ l____ e__ b___ E- v-l g-e-n- l-i-e e-n b-l- ---------------------------- Eg vil gjerne leige ein bil. 0
Ето кредитната ми карта. Her-er ----itt-----t--it-. H__ e_ k____________ m____ H-r e- k-e-i-t-o-t-t m-t-. -------------------------- Her er kredittkortet mitt. 0
Ето шофьорската ми книжка. H-r e- -ørarko--et-m--t. H__ e_ f__________ m____ H-r e- f-r-r-o-t-t m-t-. ------------------------ Her er førarkortet mitt. 0
Какво може да се види в града? K-- e- d-t-å sj--- b--n? K__ e_ d__ å s__ i b____ K-a e- d-t å s-å i b-e-? ------------------------ Kva er det å sjå i byen? 0
Идете в стария град. Gå-i -a-leb-en. G_ i g_________ G- i g-m-e-y-n- --------------- Gå i gamlebyen. 0
Направете обиколка на града. D------om-i-i-g-- -y-n. D__ p_ o_______ i b____ D-a p- o-v-s-n- i b-e-. ----------------------- Dra på omvising i byen. 0
Идете на пристанището. Gå til----na. G_ t__ h_____ G- t-l h-m-a- ------------- Gå til hamna. 0
Направете обиколка на пристанището. Dr- -å b-t-mv---ng. D__ p_ b___________ D-a p- b-t-m-i-i-g- ------------------- Dra på båtomvising. 0
Какви други забележителности има ? Kva--nn-------rd--å -j-? K__ a___ e_ v____ å s___ K-a a-n- e- v-r-t å s-å- ------------------------ Kva anna er verdt å sjå? 0

Изтегляне MP3 (.zip файлове)

MP3 български + нинорск (1-100) MP3 нинорск (1-100)
Няма намерено видео!

Славянските езици

Славянските езици са родни езици на 300 милиона души. Славянските езици спадат към Индо-европейските езици. Има около 20 славянски езика. Най-известният сред тях е руският. Повече от 150 милиона души говорят руски като роден език. След това идват полският и украинският, всеки от които се говори от 50 милиона души. В езикознанието славянските езици са разделени в различни групи. Има Западнославянски, Източнославянски и Южнославянски езици. Западнославянски езици са полски, чешки и словашки. Руски, украински и беларуски са Източнославянски езици. Южнославянските езици са сръбски, хърватски и български. Освен тези, има и много други славянски езици. Но те се говорят от сравнително малко хора. Славянските езици принадлежат към общ пра-език. Отделните езици са произлезли от него сравнително късно. Следователно те са по-млади от германските и романските езици. По-голямата част от лексиката на славянските езици е сходна. Това е така, защото те са се отделили един от друг в сравнително късен етап. От научна гледна точка, славянските езици са консервативни. Което значи, че те все още съдържат множество стари конструкции. Другите Индоевропейски езици са загубили тези стари форми. Това прави Славянските езици много интересни за изследване. Чрез проучването им могат да се направят изводи за по-ранни езици. По този начин, изследователите се надяват да проследят обратно пътя към Индоевропейските езици. Славянски езици се характеризират с малък брой гласни. Освен това, има много звуци, които не се срещат в други езици. Най-вече западноевропейците често имат проблеми с произношението. Но не се притеснявайте - всичко ще бъде наред! На полски: Wszystko będzie dobrze!
Знаете ли, че?
Хърватски е южнославянски език. Той е много тясно свързан със сръбския, босненския и черногорския. Говорещите тези езици безпроблемно могат да общуват помежду си. Затова много езиковеди смятат, че хърватският не е самостоятелен език. Те го разглеждат като една от многото разновидности на сърбохърватския. Около 7 милиона души по света говорят хърватски. Езикът се пише с латински букви. Заедно с някои специални знаци хърватската азбука има 30 букви. Правописът се основава строго на произношението на думите. Това важи и за думи, които са приети от други езици. Хърватският език има мелодично ударение. Това означава, че определяща е височината на изговора на сричките. Граматиката има седем падежа и не винаги е лесна. Заслужава си да се изучава хърватски език. Хърватия наистина е прекрасна страна за почивка!